2016-а беше една от най-лошите години в съвременната история на Турция. 2017-а със сигурност ще бъде още по-лоша.

Турция е във война. Военен конфликт, който не може да спечели, нищо че президентът Ердоган твърди съвсем друго. Терористите атакуват Турция без капка страх и сеят смърт с пълната си мощ. Удрят стадиони, полицейски участъци, съдебни сгради, нощни клубове, летища и убиват посланици. И няма кой да ги спре. Нито могъщата турска полиция, нито втората по численост армия в НАТО, а най-малко самозабравилият се президент на републиката. Ердоган може да говори каквото си иска, но истината е друга. Това е война, която той не просто не може да спечели, това е конфликт, който е обречен да загуби.

2016 г. беше тест за издръжливост за страната и Турция се провали на него. Атаките следваха една след друга почти ежемесечно. Летище „Ататюрк”, футболният стадион на Бешикташ и нощното заведение в Истанбул бяха най-болезнените. Анкара, разбирай Ердоган, по традиция посочиха външен враг и удариха зад граница. Турция изпрати военни части в Сирия и ги насочи срещу „Ислямска държава” и кюрдските Сили за защита на народа, които смята за свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК). Тази операция, наречена „Ефратски щит”, изглеждаше солидно по телевизията, но доведе до кървави ответни удари срещу турските сили и атентати в сърцето на страната.

Не искам да бъда лош пророк, но това е само началото. Хаосът в Сирия и Ирак продължава. Няма и ясно желание от страна на Анкара за старт на политически процес за решаване на проблема с ПКК. В международен план връзките на Турция със Запада изглежда ще запазят курса на конфронтацията и през тази година. Проблем след проблем в дневния ред на Ердоган и в един момент тежестта им ще се окаже непосилна. Всъщност, това вече е реалност.

Бруталната атака срещу нощен клуб в сърцето на Истанбул беляза пика на кръвопролитията. Не е за подценяване фактът, че убиецът още е на свобода. Част от ударите бяха нападения срещу силите за сигурност, за които пое отговорност ПКК; други бяха атаки на джихадистки групировки, идващи от Сирия, най-често ИД. Но и това е голямо „но”, защото от съществено значение е мишената. Джихадисткият тероризъм преди беше насочен срещу кюрдите, алевиите и левите в страната и това струваше смъртта на стотици хора. Но нападателите вече удрят по светския начин на живот на турците.

Атаките им идват в твърде критичен момент, когато управляващата Партия на справедливостта и развитието направи уязвими основните светски принципи на Турция. Седмици преди Нова година проправителствени ислямистки организации окачиха плакати с надписи „мюсюлманите не празнуват Коледа" и изображения на групи млади мъже в традиционно облекло, които преследват Дядо Коледа с пушки и ножове. Турция днес на практика е страна, която е във война със себе си.

Удивителното в тази повече от критична ситуация е, че нито един министър или офицер не подаде оставка. Иначе строгият кадровик Ердоган така и не уволнява никого, въпреки че броят на жертвите в тази безкрайна серия от нападения расте. Всичко започна през юли 2015 г. – когато самонадеяният турски президент прекрати едностранно мирните преговори с кюрдската въоръжена групировка ПКК. Отговорът беше близо 1800 жертви, от които над 600 цивилни.

Арогантното безразличие на държавния глава и правителството към призивите за промяна, оставка изобщо не споменавам, предизвиква подозрения, че ПСР най-малкото никога няма да напусне властта мирно.

Въпреки че масовите убийства са стар гост в южната ни съседка, днес терорът там се превърна в рутина. Докато ПКК масово нападаше силите за сигурност, джихадисткият тероризъм пропълзя в големите градове. Примерите ясно показват, че държавната разузнавателна мрежа в момента е в най-слабата си точка. И няма как да е различно.

Не е нужно да си експерт, за да направиш връзка между зачестилите атаки и масовата чистка в службите за сигурност, която Ердоган започна след неуспешния опит за преврат през юли 2016 г. Управляващата ПСР хвърли вината за това предимно върху турските военни, уж свързани с Фетхуллах Гюлен, въпреки че много малко хора извън страната им повярваха. Тази саморазправа с високо квалифицирани офицери, които бяха поставени повсеместно под общия знаменател „гюленисти”, доведе до бързи смени.

Не е трудно да изплуват подозрения, че постовете им са били запълнени с лица, благоразположени към джихадисти, или най-малкото неквалифицирани за работата хора. Дефицитът в държавната сигурност на Турция обаче оставя страната уязвима към бъдещи актове на разрушение и това тепърва ще се усеща, а времената съвсем не са подходящи за експерименти.

Настоящата вълна от терор не оставя много съмнения за връзката й със Сирия. Смъртоносното уравнение е очевидно. Някога възприемана като действаща за смяна на режима в Дамаск, Турция дълго време беше твърде благосклонна към съмнителни радикални елементи. Анкара опита да ги използва за спирачка срещу автономията на сирийските кюрди по турско-сирийската граница.

Ескалиращите темпове и интензивност на въоръженото ислямистко насилие разкриват колко безразсъдно беше подценяването от Ердоган на заплахата ИД. Години наред Турция си затваряше очите пред нахлуването на джихадистки хардлайнери в Сирия, което доведе до дестабилизация и от двете страни на границата. Ердоган все още и често използва заплахата, че може да пусне сирийските мигранти отново да залеят Европа, с цел да изтръгне дипломатически отстъпки. Само че забравя, че този ултиматум вреди и на сигурността на собствената му страна.

Напоследък Турция напълно преобърна политиката си спрямо Дамаск. Анкара спря логистичната подкрепа към сирийската опозиция, противопоставяща се на режима на Башар Асад, в резултат на ловки действия на Кремъл и убийството на руския посланик в Анкара. Това може и да звучи солидно в политически план, но води след себе си и нещо друго. Турция вече се вкара в по-голям конфликт с елементи на ИД и „Ал Кайда” и сме едва в началото му.

Кървавите убийства може да са само първи стъпки, които ще задълбочат вече съществуващите взривоопасни социални проблеми на Турция, а те не са един или два. Битката при Ал Баб и предстоящата обсада на Идлиб, и двата града много близо до турската граница, обещават още проблеми. Анкара е обречена да продължи да се спуска по взривоопасната спирала и все по-надолу.

Анатоли Стайков за Хипотези, 13.01