Adeus, Дилма!

Политическата кариера на Дилма Русеф приключи! Бавно и болезнено.
 
Преди само няколко часа Русеф напусна президентския дворец „Планалто”. Направи го със скорост, на която може да завиди всеки футболист от националния отбор на Бразилия. Според конституцията на страната през следващите 180 дни тя ще се води временно отстранена от поста. 6 месеца са страшно много време в политиката.Но дори в най-романтичната точка от света – Латинска Америка – чудесата отдавна са рядкост. До реалния импийчмънт остава само една крачка. На практика заровете са хвърлени и няма връщане назад. Поне за Дилма Русеф, за чийто български корени изглежда все по-рядко ще си спомняме.
 
Отстраняването на Русеф от поста слага край на цяла епоха в бразилската политика. Поставя финална точка в любимата на мечтателите приказка за президента, който идва от народа и работи с душа и сърце само за хората. Оказа се, че тази схема не проработи в още една държава.
 
Кампанията срещу Русеф всъщност не е породена от обявените в пресата своеволия в балансирането на бюджета. Корените й са в нещо много по-грандиозно. Русеф е обвинена за катастрофалната икономическа криза и за корупционни афери на бразилската политическа върхушка. Агонията, която тя търпи от месеци, както и фактът, че излиза унизена през задната врата на историята, няма да реши никой от поредицата проблеми пред най-голямата южноамериканска държава. 10% инфлация, най-голямата безработица за последните 7 лета и 3,8 на сто свиване на икономиката за втора поредна година.
 
За капак в североизточната част на страната върлува епидемия от Зика. Не е лесна задачата и на изпитващите финансови затруднения местни власти в Рио де Жанейро, които се готвят за Летните олимпийски игри през август. Най-големите страхове на бразилците вече са факт. През лятото местните телевизии вероятно ще излъчват спектакъл на живо с разделен на две екран. От лявата страна Олимпиада, а от другата – публичен процес срещу президента!
 
На книга Русеф все още има шанс да оцелее, но стойностите са близки до нулата. Бразилия масово и най-вече безвъзвратно се обърна против първата жена президент. Някога един от най-популярните световни лидери с рейтинг от 92 на сто. През май 2016 г. подкрепата за нея се срина под 10%.
 
Има и бразилци, които се чувстват некомфортно от, според тях, съмнителните основания за импийчмънт. Русеф е обвинена в прикриване на бюджетен дефицит чрез временно прехвърляне на пари от държавни банки преди последния вот през 2014 г. Тогава тя беше преизбрана с малка преднина. Оредяващите й поддръжници казват, че това незначително и често прилагано нарушение се използва като претекст за „преврат". Но подобни мнения отдавна са критично малцинство. Доказателството са 3-те млн. бразилци, които излязоха по улиците през април с призив за отстраняването на Русеф.
 
Историята многократно показа, че Дилма Русеф умее да воюва. 45 г. след края партизанската си дейност обаче тя изглежда напълно безпомощна. След като няколко месеца се олюлява на ръба на позорния импийчмънт, всичко приключи. Пътят пред Русеф вече е само надолу.
 
„Дилма", както я наричат всички бразилци, вече е готова да плати всяка цена. Само да не напусне сцената като втория свален от поста държавен глава. Първият случай е от 1992-а. В главната роля – корумпираният и влязъл във фолклора Фернанду Колор ди Мелу. „Няма никога да се предам!", не спира да повтаря Русеф. Но някои битки са обречени и тази е точно такава.
 
Слабоизвестен технократ в миналото, Русеф стига до върха на властта с усилията на своя ментор Луиш Инасио Лула да Силва. Последният – работник, избран за президент. Живото олицетворение на бразилското социално-икономическо чудо през новия век. Икономистът Русеф привлича вниманието на Лула с дарбите на взискателен и стриктен ръководител. Той я назначава за министър на мините и енергетиката и началник на президентския кабинет. Прави я свой приемник, когато първият избухнал корупционен скандал обезглавява неговата Партия на трудещите се.
 
Преди идването на Лула на власт Дилма никога не е заемала изборни длъжности. Слаб оратор, авторитарен ръководител, критикуващ публично свои министри, тя не крие върховното си презрение към парламента. Русеф става всяка сутрин точно в шест, за да прогони стреса с час каране на колело. Но още няма велоергометър, който да помага в ситуация, подобна на настоящата.
 
Русеф е избрана за президент на 31 октомври 2010 г. Проблемите предстоят. Бразилската икономика опасно се забавя в средата на първия й мандат. Дилма отговаря с твърде амбициозна и скъпоструваща антициклична политика. Дефицит, дълг, инфлация – всичко това излиза от релсите още преди злощастния срив в цените на суровините. До юни 2013 г. в Бразилия избухват масови протести срещу разходите на правителството около Световното първенство по футбол. По ирония на съдбата Русеф се измъква от кризата. Крайноляво малцинство се внедрява агресивно в мирните демонстрации, като унищожава имущество и блокира пътища.
 
В кампанията за преизбирането си през 2014 г. Русеф уверява с пълен глас, че „всичко е под контрол". Побеждава и незабавно назначава за министър на финансите банкера Жоаким Леви – ортодоксален икономист, който реже драстично държавните разходи. Ходът сериозно отблъсква левия електорат.
 
В миналото никой никога не поставя под съмнение почтеността на Русеф. Подобен факт е повече от забележителен в изпълнената с корупция бразилска политика. „Правосъдието никога не е разследвало толкова свободно корупционни афери", твърди Дилма. И има пълното право. Скандалът „Петробраз" жестоко опетнява партията й. Почти унищожава и нейния ментор Лула. „Тя беше в течение на всичко и пряко спечели от цялата работа, за да финансира кампаниите си", посочва я сенаторът Делсидиу ду Амарал, обвиняем по случая. Това е началото на края.
 
Русеф неизменно отрича категорично. Само че фактите са, че по времето на Лула тя е министър на мините и енергетиката и оглавява борда на „Петробраз". В ситуация на пълна безизходица през март Русеф реши да извика учителя си на помощ. Идеята е, ако по чудо избегне импийчмънт, правосъдието да упълномощи предшественика й да управлява заедно с нея като своеобразен премиер. Нищо от това не се получи и сега вече Дилма не разполага с ход, който да й позволи да излезе с чест от ситуацията.
 
Бразилците с право се гордеят, че са победили военната хунта през 1985 г. Мнозинството от тях се доверява на правителство, което бива избрано. Но те също така вярват, че властта не е празен чек и че президентите трябва да бъдат държани под отговорност. Струва ми се , че прочистването на бразилската политика тепърва започва. Русеф все още може и някак да оцелее. Но нейното твърдение, че прибягването до конституционната процедура за импийчмънт е „преврат” показва само едно. Крайно отчаяние!
 
Анатоли Стайков за Хипотези, 12.05

1 Коментари

  1. Avatar
    Наблюдател 2016-05-13 20:42:41

    Защо не покажете и митингите в подкрепа на Дилма Русеф? А има такива. Намирисва на украинския вариант от 2014-та, които доведе фашизоиди на власт в Киев.

Напиши коментар