В окото на урагана „Тръмп”

Сезонът на тропическите бури над Северния Атлантик тази година определено подрани. 
 
По традиция атмосферните явления от този тип получават лични имена и набиращият сила ураган не прави изключение. Казва се Доналд, а тъй като е изключение, има и фамилия – Тръмп. До момента ударната сила на стихията усетиха в Невада, Южна Каролина и Ню Хемпшър, а в Айова се отърваха само със „слаби валежи”. Метеоролозите, пардон, политолозите, предупреждават за критичния 1 март, когато ураганът ще се появи над нови 14 американски щата. Как ще го посрещнат пред урните местните ще разберем съвсем скоро.
 
Прогнозите за времето по традиция са в края на новините по телевизията и на последните страници на вестниците. Ураганът „Доналд” обаче е в началото и все по-често поражда въпрос: Може ли Тръмп да стане 45-ият президент на САЩ? Отговорът заплашително изглежда положителен и си има своето логично обяснение. След като Джордж Буш-младши сдаде Белия дом на 20 януари 2009 г., през следващите години Републиканската партия така и не успя да открие, създаде и номинира подходящ кандидат за Овалния кабинет. Това се материализира в две безпроблемни победи на демократа Барак Обама. Трудните времена изискват трудни решения. Изпаднали в паника, че ще изгубят трети пореден президентски вот, консерваторите прибягнаха до отчаян ход, немислим в миналото. Те представиха кандидатурата на Тръмп, поставиха го в условия на свободна конкуренция до обичайните републикански избраници, оставиха го да посипе сол в раните на гласоподавателя и застанаха в очакване. Напълно очаквано Доналд се почувства повече от отлично в условията на най-голямото риалити шоу на планетата и заплува като риба в океана. 
 
Дотук Тръмп победи на първичните президентски избори в три щата. Изгуби с малко на старта в Айова. Първичните избори са традиционен за САЩ вот. Те представляват успореден процес на номиниране в двете партии и завършват с определяне на двойката кандидати за държавен глава, които ще бъдат подкрепени от съответния щат на националните конгреси на републиканци и демократи. За спечелване на номинацията конкретно на първите са необходими 1237 от общо 2472-те делегати, които ще участват в конгреса в Кливланд, Охайо, от 18 до 21 юли. Самите президентски избори са на 8 ноември. Първичният вот е зрелищен, но и особено важен в политическата система зад Океана, защото често позволява на избирателите личен допир до кандидатите. Последните по традиция се сливат с електората, слушат мнението на хората и не отказват разговор или снимка. 
 
Преди началото се смяташе, че битката при републиканците ще е основно между двама кандидати – сенаторът от Флорида Марко Рубио и колегата му от Тексас Тед Круз. За първия постоянно се говореше на изборите през 2008 и 2012 г., но като за човек за бъдещето. Син на кубински емигранти, политик с безупречна кариера и семейство, на него се възлагаха огромни надежди да спре господството на демократите в Белия дом. Ултраконсервативният Тед Круз е представител на вечно несъгласните с партийното ръководство републиканци от движение „Чаената партия", който разчита и на логистичната подкрепа на влиятелните евангелистки лидери. Между тях фигурираше и името на милиардера Тръмп, който отдавна беше заявил своите шумни амбиции за Овалния кабинет.
 
Изненадващо или не обаче кампанията през 2016 г. се оказа белязана предимно от гнева на избирателите и опитен боец като Тръмп се възползва от новите реалности, както и неочакваните грешки на съперниците. Така след минимална загуба в Айова, той спечели три поредни победи. Изведнъж се оказа, че милиардерът е предпочитан от съпартийците си на национално ниво. Кое му помогна? Тръмп заложи на масовите митинги пред упоритата работа в по-малки мащаби, към която го принуждават противниците му. Той навлезе все по-смело в обществените и глобални проблеми и вече обеща крути мерки срещу тях, въпреки че осъзнава, че не може да ги изпълни. Погледнете медийните му изяви, Тръмп не спира да говори, но не казва почти нищо. Върхът в популисткото му поведение беше предложението за забрана за мюсюлмани да влизат на територията на САЩ. Това предизвика критични мнения в американското общество и дори във Ватикана, но общата сметка до момента показа друго. След четири етапа от надпреварата, Тръмп води убедително с 67 делегати за Кливлънд. Далеч назад остават Круз с 11 и Рубио с 10. Ексцентричното му поведение и остър език му донесоха болшинството гласове дори в средите на евангелистите, младите американци и емигрантите, а техният вот май трябваше да отиде при други. Статуквото изглежда тотално извън контрол.
 
Изброеното неминуемо води до извод, че Тръмп трябва да бъде спрян. Сега. Но има ли защита срещу урагана. На практика милиардерът е във възход, защото се възползва от разединения свят, в който живее. Истината е, че огромното мнозинство от избиратели смята, че Тръмп е неприемлив като кандидат за президент, но не знае как да му се противопостави. Той говори смело по всички наболели въпроси, но не предлага решение. Тръмп изглежда неподготвен за домашната си сцена, а какво остава за кипящите глобални проблеми, които едва ли се нуждаят от още един експериментатор-популист в Белия дом. Този филм вече сме го гледали и краят не беше никак щастлив. Ако и римейкът му от 2016 г. завърши по закона – двама се карат, третият печели, нищо добро не очаква света. Колкото до американците, които на практика държат лекарството в ръцете си, можем лесно да решим, че проблемът си е техен и от него ни разделя цял океан. Да, но през 21 век разстоянията са кратки и ураганите лесно и бързо опустошават нови континенти.
 
Анатоли Стайков за Хипотези, 25.02