Не стреляйте по Дилма Русеф

Който лети на високо, от високо пада. Една от любимите ми български поговорки. Силно се съмнявам, че подобни симпатии към нея изпитва бразилският президент Дилма Русеф.

А и едва ли някога я е чувала, нищо, че баща й е българин. Русеф е на път да се срине катастрофално от върха на бразилската политика. От Еверест до дъното на Марианската падина. Не се подвеждайте, тук съвсем не става въпрос за лична драма. Говоря за апокалипсис, след който цялата бразилска политика през новия век ще отиде по дяволите. Ще се окаже, че Русеф и нейният легендарен предшественик Луиз Инасио Лула да Силва по нищо не се различават от хората, срещу които уж се бориха през последните 16 години. Звучи все по-вероятно двама от съвременните герои в Страната на кафето да са съгрешили като дългата поредица висши бразилски политици от миналото. По всичко изглежда, че Русеф и Лула са сгазили сериозно законите и дори са бъркали в гърнето с меда. Досущ като Мечо Пух!

Цялата шумотевица започна преди повече от месец. Федералната полиция временно задържа бившия президент Лула. Той беше разпитван във връзка с голямо и постоянно разрастващо се разследване за корупция. По-късно местната прокуратурата повдигна обвинения на легендарния политик в пране на пари и представяне на невярна информация. Бразилското законодателство предвижда наказание – до 10 години затвор – за първото от тези престъпления, а за второто – до 3 години. Разследваната корупционна схема се отнася до периода 2003-2010 г., тоест обхваща двата мандата на Лула. Според прокурорите през това време най-големите строителни компании в страната, държавният петролен гигант „Петробраз" и политическото ръководство на страната са раздавали и получавали подкупи. Става дума още за раздути договори и подкрепа от държавата в рамките на огромна, взаимноизгодна схема за облагодетелстване.

Отвеждането на Лула за разпит предизвика гигантски шок сред бразилците. Представете си какво е усещането в тях сега. Оказа се, че Робин Худ е откраднал портфейла на отец Тък! Фигура с митичен статут в страната, Лула направи заявката за превръщането на Бразилия в държава с глобално значение. Бивш работник без висше образование в класическия смисъл. Лула формира екип, успял през осемгодишното му управление да нареди Бразилия сред десетте най-големи в света и да постави задача за влизане в голямата петорка. Да Силва беше смятан отново за най-вероятен кандидат на управляващата Партия на трудещите се на следващите избори за държавен глава. Последното вече звучи в сферата на фантастиката.

Настоящият държавен глава засега не е пряк обект на разследването по корупционния скандал. Но тя много бързо може да се окаже следващата в списъка. Вярно протеже и грижливо подбран приемник на Лула, Русеф се движи опасно по ръба на разследването. В началото тя го остави да върви, без да се намесва. В последствие скандалът разтърси из основи властовите структури в Бразилия и Русеф се изкуши да действа. Тя назначи Лула за ръководител на президентската канцелария. Само че номерът не мина и Федералният върховен съд забрани на Да Силва да заеме поста. Русеф не спря с това. В плановете й влиза още назначаването на Лула за нейн неофициален съветник. Не е трудно да се досетиш, че действията на Русеф имат за цел да спасят ментора й от разследването.

Самата Дилма обаче също има сериозни основания за безпокойство. Като назначение на Лула тя беше председател на управителния съвет на разследваната „Петробраз". Налице е ефектът на доминото – разклатените ключови фигури от обкръжението й могат да я повлекат след себе си. Русеф има и други проблеми. Опозицията я обвинява, че е нагласила държавните сметки, за да прикрие големината на бюджетния дефицит през 2014 г. и после е повторила упражнението през 2015 г. С тези си действия тя вероятно е нарушила административната си отговорност според конституцията. Русеф твърди, че нейните предшественици са правили същото. Очевидно бразилците не вярват в думите й. Доказателството е, че рейтингът на президента се срина до историческото дъно от 10%. Според социологическо проучване 68 на сто от сънародниците й искат нейното оттегляне. Русеф дори анулира визита в САЩ, което е ясен признак за сериозността на ситуацията.

Президентът на Бразилия днес е по-уязвима от когато и да било в забележителната си политическа кариера. Тя води отчаяна надпревара с времето след разпадането на коалицията си. Целта й е да си гарантира поне една трета от гласовете на депутатите. Това на практика ще й позволи да избегне унизително отстраняване от длъжност. Чисто математически Русеф трябва да убеди 172 от общо 513 депутати да гласуват след 2 седмици против нейния импийчмънт. В противен случай ще бъде изправена пред Сената, който ще има последната дума и може да я отстрани окончателно от власт през май. За момента Русеф все още има достатъчно гласове да се спаси. Но ситуацията е на ръба.

В национален план моментът за криза е възможно най-неподходящ. Глобалната криза удари сериозно изпадналата в проблеми бразилска икономика. Самата Русеф е все по-изолирана в партията си и няма подкрепа, за да прокара нужните мерки за строги икономии. Опитите за намаляване на разходите и повишаване на данъците срещнаха съпротивата на разбунтувалия се Конгрес. За капак финансовият министър подаде оставка преди Коледа. Това предизвика рязък срив на местната валута. Трите водещи агенции бързо понижиха кредитния рейтинг на Бразилия.

Въпреки стабилните традиции в престъпленията по високите етажи, досега в Бразилия не е имало толкова сериозно и широкообхватно разследване. По ирония на съдбата президентът Лула изигра ключова роля в антикорупционното право и еволюцията на органите, които го прилагат. Той вдъхнови гражданското общество и модернизира съдебната система. Наследничката му лично подписа законите, позволяващи при дела за корупция заподозрени и компании да стават информатори в замяна на по-леки присъди. В следващите години разследването запази независимостта си. Продължи да преследва упорито и безпристрастно най-влиятелните политици на местно ниво. Успя да се пребори с обвиненията, че е средство за преврат. И най-важното – превърна се в доказателство за прохождащата демокрация в Страната на кафето.

Въпреки заглавията на новините и вечните скандали, Бразилия отдавна е държава, където законът се прилага справедливо. В еднаква степен за всички. Сега Дилма Русеф е длъжна да признае, че подобно постижение определено си струва да бъде запазено. Въпросът е дали е готова да плати полагащата се цена. Защото всичко това може да й струва президентството.

Анатоли Стайков за Хипотези, 31.03