Мат в пет хода от Путин

Владимир Путин върна противниците на Русия в началното училище. Направи го бързо, точно и в най-подходящия момент.

Изненадващият му ход с изтеглянето на „основната част" от руските войски в Сирия отразява виждането на Кремъл, че мисията е изпълнена. И едва ли някой има сериозни аргументи срещу твърдението, че Москва постигна почти на сто процента целите си в полуразрушената страна. Новината бележи върха на четворно външнополитическо постижение за Русия и лично за президента Путин. Москва си извоюва обратно водеща роля в Близкия изток, показа на света, че има сили да овладее всяка ситуация, европейските съседи сериозно се пропукват, а за капак положението в Украйна се заплита. Казано най-общо – Путин си върна инициативата, а и вниманието на света. Случи се в седмици, в които колегата му в Белия дом се изявява предимно в медиите. На фона на проявите на руска мощ в Сирия, Обама трогателно обяснява колко се гордее с решението си „да не бомбардира режима на Башар Асад преди три години”. Точно пасивността на Вашингтон създаде стратегическия вакуум в Близкия изток. И Москва агресивно се възползва от шанса.

Русия спечели още едно огромно предимство с това преобръщане на очаквания и прогнози. Докато всички изпадат в нервни размисли, относно истинските намерения на Кремъл, Москва е с ход напред. И бъдете сигурни, че вече изигра следващия. Подобно беше положението и при неочакваното решение за военна операция в Сирия преди пет месеца и половина. Сега вече никой не може да пренебрегва мнението на Русия и Западът неохотно го призна. 

Путин и неговите съветници явно познават детайлно световната история. Светкавичният и успешен удар в Сирия е последван от гросмайсторско изтегляне от конфликта и то с минимални загуби. Русия не иска да повтаря собствената си грешка в Афганистан и чуждите във Виетнам и Ирак. Военните кампании там бяха планирани като краткосрочни, но продължиха години наред и струваха скъпо. Не само в пари. Още едно доказателство, че сме свидетели на мъдър тактически ход на Федерацията.

Изявлението на Путин завари всички неподготвени. Политически лидери, военни, анализатори, дори самите сирийци. Много от тях по традиция се усъмниха в истинността му, защото в днешния геополитически хаос често „совите не са това, което са”. Продължават въпросите за ендшпила на Русия в сирийската война, но не е ли възможно случващото се просто да бележи кулминационната точка за Москва? Отговор на този въпрос може да бъде даден след бърза равносметка през погледа на Кремъл. Пет месеца и половина, 9000 бойни операции от въздуха, глътка въздух за Асад, сваляне на руски пътнически самолет над Египет и зрелищен край на обещаващото приятелство между Путин и Ердоган. Но какво всъщност спечели Русия в Сирия? 

Москва стартира военновъздушната си операция в Сирия през есента с най-общо казано пет главни цели. Ще опитам да ги подредя по възходящ ред.

Първо. Путин обича високия си рейтинг. Свикнал е да го поддържа с показни демонстрации на безмилостна мощ. Въздействието им е тройно по-силно, когато се случват извън границите на Федерацията. Грузия, Крим, Сирия. Дестинации не липсват и публиката ги харесва. Бонусът е, че спектаклите в чужбина успешно отклоняват вниманието на руснаците от случващото се у дома. Срив на рублата, Немцов, олигарси, свободата на словото? Кой има време да мисли за това. „Да разлаем кучетата” може и да е американски филм, но и в Москва харесват Дъстин Хофман и Де Ниро. Целта – изпълнена.

Второ. Помните ли 1991 г. и операция „Пустинна буря” в Ирак? А репортажите на CNN и „умните” ракети, които поразяваха целите, влизайки през прозорците? Част от тях бяха телевизионна измислица, но не всичко. Не е тайна, че Пентагонът използва операциите в Ирак, Афганистан, а и в Сърбия, за да изпробва новите си оръжия в реални бойни действия. Същото направи сега руското министерство на отбраната. Удари по мишени в Сирия нанасяха самолети, кораби, артилерия и дори подводницата „Ростов на Дон" от Средиземно море. Новата руска гордост – крилатите ракети Х-101 и бомбардировачите Су-34 – получиха главна роля. Сигурен съм и опашка от купувачи с дебели портфейли. Целта – изпълнена.

Трето. Войната в Сирия се превърна в неразрешима загадка за Запада. Това важи с особена сила за САЩ. Президентът Обама и първите дипломати на Вашингтон попаднаха в истинско задръстване без изход. Първо Хилари Клинтън, а след нея и Джон Кери, пропътуваха хиляди километри, проведоха стотици разговори и дадоха безброй интервюта, но с нулев успех. Обама може и да се гордее с решението си да не бомбардира Сирия, но истината е, че за пореден път не му стигна смелост. Е, Путин нямаше подобен проблем. Той директно прати авиацията. Удари където и когото пожела. Сега изтегля самолетите със статута на победител и с посланието, че предава щафетата на дипломатите. Путин доказа на света, че Москва е далеч по-способен съюзник от Вашингтон. Бързо, точно, ефективно. Целта – изпълнена.

Четвърто. Москва реално върна в играта стария си приятел Башар Асад. 
С руската подкрепа от въздуха правителствената армия укрепи фронтовите си позиции. Силите на Асад дори обмислят блокада на размирния Алепо, нещо немислимо преди пет месеца. Най-сериозните удари в историята си понесе и „Ислямска държава". Твърде пресилено е да се каже, че групировката е победена, но определено премина от атака в защита. Вследствие на изброеното Асад гледа на света по друг начин. Насрочи избори за средата на април и дори обеща амнистия за бунтовниците, които се предадат. Целта – изпълнена.

Пето. Западът се видя принуден да покани отново Русия на масата за преговори. След месеците на санкции участието на Москва в глобалната игра достигна исторически минимум. Това не съвпадна с желанията на Путин и той пое инициативата. Сега Русия отново играе важна роля на световната арена. Без нейно участие мирното уреждане на конфликта в Сирия е абсолютно невъзможно. Руските въздушни удари видимо омекотиха и желанията на САЩ спрямо Дамаск. Особено в частта им – сбогом, Асад. Именно Москва и Вашингтон договориха действащото в момента примирие, обявено на 27 февруари. Целта – изпълнена.

Сега само времето ще покаже дали руското изтегляне от Сирия е това, което изглежда на първо четене. Петте най-общи цели на Москва в региона са постигнати и има логика този път Путин да не блъфира. А и Латакия не е далеч. Руските самолети за часове могат да се върнат в базата „Хмеймим”. Според финансистите операцията в Сирия е струвала на Кремъл по около три млн. долара на ден. Така общата сметка до 14 март възлиза на почти половин милиард. Въпреки срива рублата заради петрола, разходите изглеждат напълно по силите на Федерацията и са смешна цена на фона на постигнатото. Дори и да не съм прав, с решението си Путин направи така, че тази подробност да изглежда маловажна.

Най-важният въпрос за бъдещето обаче остава как всичко това ще се отрази на президента Асад. Решението на Русия може да е знак, че тя отново изпитва увереност в стабилността на държавният глава. Но никой не знае какви са плановете на Кремъл. Най-вероятно Москва ще остане достатъчно дълго в Сирия, за да наглежда прехода към ново правителство, със или без Асад. Глобалните стратегически партньори на Кремъл по света не останаха толкова много и Путин едва ли ще се откаже с лека ръка от един от най-верните. Вероятно Москва ще залага на картата, че политическият преход може да бъде постигнат само с преговори, а не със смяна на режима. Особено ако последният купува всяка година руско оръжие за милиарди и няма нищо против военната база в Латакия. На Путин със сигурност му харесват максималните ползи при минимални разходи и няма никаква причина да сменя успешната тактика.

Анатоли Стайков за Хипотези, 15.03