Едва няколко месеца след своето създаване Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), нейният председател Пламен Георгиев и спецпрокуратурата доказаха, че имат воля за битка с корупцията по високите етажи на властта. Постигнаха и резултати, които почти сигурно ще бъдат отчетени в силно позитивна посока от нашите европейски партньори след няколко месеца, когато бъде публикуван ежегодният мониторингов доклад на Еврокомисията, в който Брюксел отчита напредъка на България в сферите правосъдие и вътрешен ред.

Нека припомним казусите:

Казусът „Прокопиев“

По иск на КПКОНПИ две съдебни инстанции решиха да запорират окончателно активи за близо 200 милиона лева, собственост на обвиняемия олигарх. Според магистратите са налице достатъчно солидни доказателства, че имуществото на лидера на групировката „Капитал“ е придобито по незаконен начин.

Действията на Комисията срещнаха яростен отпор в контролираните от детето на българската политическа корупция структури – партии, медии-бухалки, НПО-та, целият обслужващ персонал на успелия млад мъж бе впрегнат да бие по Пламен Георгиев и КПКОНПИ, упражнявайки отчаян натиск срещу държавната институция (Прокопиев пък лично призна, че се е молил на премиера Борисов за намеса в работата на независимата от него Комисия за конфискация).

Но тя не се поддаде в този случай, както и в случая с Трайчо Трайков.

Припомням, че скандалният политик от „Демократична България“ (ГМО коалиция свързвана с Прокопиев) също като разградския олигарх е обвиняем (специализираната прокуратура внесе обвинителен акт в специализирания наказателен съд) по аферата „ЕВН“ (продажбата на миноритарните дялове от ЕРП-то, в следствие което държавата е ощетена с десетки милиони). КПКОНПИ поиска запор на близо два милиона и половина от сметките на бившия енергиен министър. Софийски градски съд изцяло уважи иска на Комисията, въпреки медийните атаки срещу Темида от Трайков и неговите колеги от шпицкомандата за рушене на държавността и институциите у нас.

Нека разгледаме и други случаи, в които Антикорупционната комисия и държавното обвинение играеха водеща роля:

Случаят „Десислава Иванчева“

След акция на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) и специализираната прокуратура най-накрая станахме свидетели на хванат в крачка управленец. Или с други думи – видяхме резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта. С огромен подкуп бе хваната кметицата на столичния район „Младост“. Днес делото срещу Десислава Иванчева вече е в съдебна фаза, а тя пребивава в столичния арест след решения на всички инстанции на специализираното правосъдие. Иванчева получи най-тежката мярка поради наличие на солидни доказателства за нейната вина.

Случаят „Арабаджиеви“

Най-големите хотелиери в България се сдобиха с постановление за 72 часов арест плюс европейска заповед за задържане. Към момента Ветко и Маринела Арабаджиеви се издирват по обвинение за данъчни измами и пране на пари, а техният син Вълчо търка нара в столичния арест , попадайки там след зрелищното му арестуване и решение на апелативния спецсъд, изменил коренно акта на предишната инстанция.

Случаят „Стайкови“

Най-големият производител на алкохол в България също прави компания зад решетките на кметицата Иванчева и милионерския наследник Вълчо Арабаджиев. Умопомрачително богатият карнобатлия Миню Стайков бе уличен в ощетяване на държавната хазна в особено големи размери. Според обвинителите той  и неговият син Стайко (също като Арабаджиеви укриващ се в чужбина) са част от организирана престъпна група за производство на нелегални цигари, данъчни измами и пране на пари.

Действия по делата „Арабаджиеви“ и „Стайкови“ предприе и КПКОНПИ, като вече стана ясно, че са взети първите обезпечителни мерки по отношение имуществото на обвинените в тежки престъпления мултимилионери.

Прокуратурата и КПКОНПИ демонстрираха нагледно, че недосегаеми няма. Още по-достоен е фактът, че те се справиха в условията на уникална медийна война срещу тях. Което е абсурдно. Уж претендиращи за работещи в обществен интерес медии, партии и НПО-та пречат на по закон работещите в обществен интерес прокуратура и Антикорупционна комисия, които в последно време недвусмислено дадоха ясен знак, че се справят с обществената мисия, с която са натоварени от българското общество.

Тодор Тодоров за Хипотези