Защо се провали Реформаторският блок?

Днес премиерът Борисов покани на лидерска битка червената Нинова. Тя му отвърна и каза, че е готова.

До страничната линия вече загряват за своята обща кандидатура „Атака“, ВМРО и НФСБ. По всяка вероятно консенсусният вариант ще се казва Красимир Каракачанов. Той несъмнено има шансове за балотаж, предвид високите проценти, които социолозите дават за евентуалния резултат на хипотетичен патриотичен блок.

Припомням, че втори тур почти сигурно ще има. Причина за това е изискването, записано в Конституцията, че за да има избран кандидат от първия път,  активността трябва да е над 50%. А такива величини не бяха достигнати дори на последните парламентарни избори. А знаем добре, че вотът за Народно събрание генерира най-солидно участие на гласоподaвателите. Особено предвид факта, че политическите субекти активират до максимум своите възможности, ресурси, впрягвайки до максимум организационните си умения.

Дотук основните фаворити са ясни – ГЕРБ, левица и националисти.

Къде в картинката, обаче, са реформаторите? Тези, които имат сума ти министри, зам.-министри, областни управители и назначения по бордовете на държавни фирми и дружества. Те, както обикновено, се намират в глух коловоз.

Уж щяха да издигат през юли обща кандидатура, пък се изпокараха още преди стартиране на официалната процедура по номинациите.

Едните искали гражданската квота да издига кандидатури. После Иванов от въпросната квота каза две имена (Гроздан Караджов и Трайчо Трайков), а останалите му викат – ти луд ли си, я млъквай!

Радан Кънев пък обяви, че иска Реформаторският блок да се превърне в един субект, тоест да образува една партия. Какво друго да измисли човекът. Не е открил топлата вода, този номер приложи менторът му Костов преди 20 години. Той му донесе лидерската позиция в СДС, след това – премиерския пост и най-накрая съумя да разбие десницата, създавайки през 2004 лична партия – ДСБ.

Това се кани да направи и Кънев. Само, че описа стъпките в обратен ред. Което и му беше грешката дотук. Всъщност трябваше да поиска първо да овладее коалицията, после благодарение на нея да се докопа до властта, след което да излезе с хората си и да зареже каруцата в блатото.

Язък, че не е прочел внимателно събитията през 90-те. Затова първо взе да говори за лични политически проекти. Има време за тях, има хляб да яде. Дотогава хем ще държи на Реформаторския блок, хем ще обяснява, че най-големият проблем в държавата е икономиката. Нищо, че този ресор се управлява от колегата му Лукарски.

Недоумявам що за лицемерие демонстрира този Кънев? Във вторник се кълне във вярност на СДС и неговия лидер, докато имат заседание на Блока в синята централа, а в четвъртък обяснява, че министърът на икономиката не се справял.

Да се чуди човек и докога ще го търпят колегите му в РБ. Защото докато те се надцакват – ГЕРБ, БСП и националистите вече договарят разпределението на картите след изборите – президентски, а после и парламентарни.

За добро или за лошо реформаторите няма да присъстват при следващото раздаване на властовите порции. И никой няма да им е виновен. Само заради собственото си поведение на разбити авари се докараха до бездната. А имаха възможност да изместят раздираното от междуособици ДПС от ролята на балансьор.

А дано, ама надали! Борисов ще им даде власт пак, ама друг път!

Мариян Тончев за Хипотези