Гейм, сет и мач за Камерън

За висшата политическа класа в Обединеното кралство са изписани тонове мастило.
 
Тесен кръг от изискани джентълмени, обединени от непоклатима вяра в британските традиции, с остро чувство за хумор, понякога за чужда сметка, но и известни с честа промяна на настроенията и посоката. „Няма вечни приятели, има вечни интереси” – тази безсмъртна максима на Уинстън Чърчил отлично приляга на хората, обитаващи през годините премиерската резиденция на „Даунинг стрийт” 10. Не прави изключение и настоящият министър-председател, който очевидно не си е губил времето в часовете по история. Нещо повече, Дейвид Камерън успя да постигне малка по съдържание, но знаменита като послание победа за страната си в Брюксел. Там той използва друга известна тактика на Лондон – Великобритания е част от Обединена Европа, но когато са нарушени интересите й, тя веднага се превръща в... остров. Заплашвайки с второто, Камерън постигна официално споразумение да се утвърди полуотделеният статут на Лондон в 28-членния блок. Следващото действие в сценария предстои на 23 юни, когато поданиците на кралицата ще гласуват в исторически референдум за бъдещето на страната в ЕС.
 
Британският премиер заяви пред европейските лидери в Брюксел, че трябва да се върне в Лондон със споразумение, което обществеността може да приеме. И го направи. Дяволът е в детайлите и текстът от Брюксел не прави изключение. Още преди месеци, когато Камерън изложи плановете си за предоговаряне, вече беше ясно, че това няма да бъде фундаментална промяна в отношенията на Лондон с ЕС. Нито ще доведат до един „реформиран съюз”. Евроскептиците се оказаха прави: исканията на Камерън бяха по-умерени от онези, за които той претендираше предварително. И при положение, че останалите страни-членки също трябваше да бъдат удовлетворени, постигнатото в Брюксел е дори още по-скромно.
 
Това съвсем не омаловажава победата на Камерън, която е много по-мащабна от първоначалните изводи. Той на практика успя на два фронта. Първо, завърна се в Лондон като победител в очите на британците. Стъпвайки на родна почва, Камерън влезе в нова роля – умерен евроскепик на континента, но убеден защитник на общността на Острова. Сега премиерът ще се опита да убеди сънародниците си да гласуват „за” оставане в съюза и има всички шансове за победа. Камерън вече приложи успешно подобна тактика през 2014 г., когато на референдума на 18 септември шотландците отхвърлиха отделянето си от Обединеното кралство. Това му донесе допълнителни лични и партийни дивиденти и консерваторите спечелиха разгромяваща победа на парламентарните избори през май. Така прогнозите за загуба на торите завършиха с... тяхно мнозинство и в двете камари. Ако това се повтори на 23 юни, британският лидер ще спечели втората победа, този път с подател Старият континент. Той ще се превърне в политика, който запази Обединеното кралство в ЕС. 
 
Що се отнася до самото споразумение, постигнато след двудневни преговори в Брюксел, то основно предоставя на Лондон право да въведе някои ограничения върху социалните помощи на мигрантите от другите страни-членки. Те включват основно – задействане на „аварийна спирачка" за социалните помощи за мигранти за срок от четири години, когато са налице „изключителни" равнища на миграция; детските надбавки, изплащани на мигрантите, чиито деца живеят в чужбина, вече ще се изплащат в обем, отговарящ на разходите за живот в родните им страни. Тази мярка ще се прилага незабавно за всички новопристигнали, а от 2020 г. – за всичките 34 хил. настоящи претенденти за надбавки. Това може да измести Великобритания от сърцата на хиляди чужденци, включително българи, като предпочитана посока за емиграция. На практика исканията на Камерън поставиха трудна дилема, защото засягат едно от основните права на европейските граждани – да живеят и работят в други страни от съюза, без да бъдат излагани на дискриминация. Затова идеите му 
предизвикват опасенията на източноевропейците, че те ще станат на практика „втора класа".
 
След трудните преговори с Лондон топката отново е в основателите на ЕС, които трябва да очертаят посоката за напредък. В историята няма държава, която да е напуснала съюза, а няколко европейски страни извън него работят по икономически и политически реформи, за да могат да се присъединят. Федералистите на Стария континент обаче се тревожат, че дадените отстъпки на Лондон може да отворят апетита и на други да поискат конкретни политики на ЕС да не важат за тях и в крайна сметка да доведат до разпадане. Европа като цяло избягваше тези въпроси през последните години, докато се бореше с финансова криза, проблемите с използването на еврото като обща валута, продължаващата икономическа стагнация и възхода на антиевропейските популистки партии. Британските искания и потокът от бежанци обаче принуди лидерите в Брюксел да се изправят пред тези въпроси.
 
Финалният извод по темата звучи смущаващо – в ход е нова битка за Великобритания. От изхода й ще зависи съдбата на два съюза: Обединеното кралство и ЕС. Ако англичаните гласуват „за” напускане на общността, при нов референдум шотландците едва ли ще подкрепят оставане в Обединеното кралство. След това няма да има Великобритания. А шоковете от един „Брекзит” за континента – вече изнемогващ под напора на поредица кризи, може да означава началото на края на ЕС. Подобен сценарий изглежда твърде песимистично днес, нo ако се подценят детайлите, утре лесно може да стане реалност. 
 
Анатоли Стайков за Хипотези, 23.02