140-та годишнина от подписването на Търновската конституция успя да обедини поне за миг разединените български управници.

Президентът, почти всички депутати, конституционните съдии, висшите магистрати (без Лозан Панов), ръководствата на юридическите гилдии поне за момент спряха противоборството в името на историята  – отдаването на почит към предците, поставили основите на Третата българска държава, без които съществуването на съвременна България би било невъзможно. Единението обаче е по скоро фасадно, дотолкова, че да прикрие за миг тежките изпитания, пред които са изправени устоите на държавността.

Размерът на щетите, които непрестанните атаки срещу институциите нанасят на независимостта ни като нация и гордостта да се наречем българи, се съдържа в реакциите по ефективните присъди по делото за корупция в особено големи размери срещу отстранената кметица на "Младост" Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров. Точно заради това наказанието за поискан подкуп от 20 години затвор за Иванчева, 15-години "лишаване от свобода" за бившата й заместничка Петрова и 12-години за посредника Дюлгеров всъщност не е добра новина.

Ето и поне седем причини защо…

Първо. В България много отдавна трябваше да съществува установена съдебна практика за ефективното осъждане на представители на властта, уличени в корупционни престъпления. Тогава ефективното наказание от 20 години за кмета на втория по големина квартал в България за поредния рекетиран предприемач нямаше да е стряскаща екзотика, а щеше да е пример за "български модел" в борбата с корупцията. Вместо това трето десетилетие сме свидетели, ако въобще се стигне до изправяне на политици, депутати, кметове и други властимащи на подсъдимата скамейка, че се стига най-много до условни наказания, а на пръстите на едната ръка могат да се преброят влезлите в затвора за по 2-3 години бивши парламентаристи или градоначалници.

Второ. Ако досега съпротивата, изразяваща се в скъпоструваща кампания по създаването на пречки пред специализираните органи на правосъдието и дискредитиране на спецпрокурорите, специализираните наказателни съдии, както и на агентите на Антикорупционната комисия, бе огромна, то организаторите й ще впрегнат в пъти по-голям ресурс, за да си гарантират, че няма да бъдат застигнати от наказания, подобни на тези като на Иванчева, Петрова и Дюлгеров.

Трето. В приоритет №1 се превръща опазването на Лозан Панов начело на Върховния касационен съд. Далеч не само, защото окончателното решение по присъдите на престъпното трио от "Младост" ще е именно на ВКС, а най-вече, защото там трябва да финишират и делата за банкрута на КТБ срещу Цветан Василев и за приватизацията на остатъчния държавен дял в ЕВН срещу Иво Прокопиев, Симеон Дянков и Трайчо Трайков. Лесно е да предположим какво ще се случи с тези процеси на касационна инстанция, достатъчно е да си припомним как Панов показа, че е лишен от всякакви морални задръжки и етични принципи, като най-демонстративно се намесваше по делото "Иванчева" още преди неговото финализиране пред първата инстанция.

Четвърто. Кампанията по дискредитиране на опонентите ще се разгърне с още по-голяма сила и мащаби. И този път фокусът й ще е насочен към съдебната власт. Целта е повече от ясна – да не остане нито един съдия, прокурор или следовател, името на когото да не бъде въвлечено в кални компромати. Успоредно с това ще се засилят опитите за дискредитиране на специализираните органи на правосъдието пред подкрепящите ги европейски институции. Забележете – Брюксел подкрепя Специализираната прокуратура, Специализираните наказателни съдилища и КПКОНПИ, докато тук срещу тях се води "хибридна война", прокарвана основно през телевизия бТВ, собствените медии на Иво Прокопиев и негови близки партньори, както и през поръчковите издания, защитаващи интереса на Цветан Василев.

Атаката срещу постигналите осъждането на Иванчева, Петрова и Дюлгеров, освен медийна пропаганда, включва и юридически ходове. Примери в тази посока са поредното преюдициално запитване, отправено от членуващ в Съюза на съдиите в България магистрат от Софийския градски съд до Съда на ЕС по дело на КПКОНПИ за "гражданска конфискация" на незаконно придобито имущество, както и завеждането на половин дузина дела срещу действието на Антикорупционния закон пред Европейския съд за правата на човека.

Пето. Добре известно е, че проблемите с липсващите наказания за корупция са преди всичко законодателни, достатъчно е да си припомним кои са консултирали и участвали активно в измененията на НПК в годините на безконечния преход. И няма съмнение, че всеки опит на управляващите да потърсят напредък в посока преодоляване на формализма в наказателния процес, по приемане на изцяло нов Наказателен кодекс, а най-вече и по ефективни механизми за прочистването на Авгиевите обори, даващи прикритие за отношенията между част от съдиите и партниращите им адвокати, ще срещне мощен отпор, било то чрез заливане на Конституционния съд с искания за образуване на дела, било то с алтернативни методи, било то чрез лобистки тълкувателни решения на ВКС, било то чрез доноси до посланици и еврочиновници, политически инженеринг, чиято цел ще е провеждане на хибридна пропаганда по изброените вече медийни канали.

Шесто. С присъдите си съдия Иво Хинов бръкна дълбоко в раната на зародилия се у нас фашизоидно-болшевишки естаблишмънт, който хем иска да мачка противника си с поръчково правосъдие тип "Лаура Кьовеши", хем когато бъде заловен на местопрестъплението започва да фабрикува лъжи и откровени небивалици, за да оправдае собствените си грехове. Както се казва – корупцията е всяка далавера, в която не участвам. Ако съдия Хинов беше оправдал тримата, то делото "Иванчева" наистина можеше да стане българския еквивалент на процеса в САЩ срещу О Джей Симпсън, но доказателственият материал не го позволяваше. Както "Правен свят" имаше вече повод да посочи, този път разследващите бяха успели да си свършат работата като по учебник.

Ако Хинов бе оправдал триото, то защитниците им щяха да го героизират по модела, по който правиха това през годините с провалилия се като политик и като министър Христо Иванов, с "гнилата ябълка" Румяна Ченалова, с вечния кандидат за началник - следователят Бойко Атанасов. Сега Хинов е най-мразеният съдия. Като в аргумент на това се ползва дори статия в "Правен свят", в която магистратът бе подкрепен за принципната му позиция срещу лицемерните действия на т.нар. Съюз на съдиите в България, които опитаха да го използват в кампанията си по атакуване на спецправосъдието, но той любезно им отказа.

Така, въпреки че е постъпил изцяло принципно, а и на базата на събрания доказателствен материал, Хинов сега няма подкрепата на пропагандната машина на фашизоидно-болшевишките превратаджии, защото е заплаха за политиканстващите съдии, които от амбиции за власт и кадруване са се превърнали в тежки рецидивисти по забавяне на делата си. Съдията Хинов вече е враг и защото е най-големият антипод на председателя на Върховния касационен съд.

Дано пък някой се усети и припомни на хулещите днес съдия Хинов, че само преди четири месеца същите го хвалеха, когато магистратът упорито настояваше, че триото трябва да напусне следствения арест и да се прибере под домашен арест, за да изчаква присъдите си. Сега пък питат – защо ги е върнал в ареста? Да се обърнат към Румяна Ченалова, тя най-добре ще им каже.

Седмо. Новият правосъден министър Данаил Кирилов има спешната задача да пусне в експлоатация системата за електронно проследяване на лишени от свобода и арестанти или т.нар. "електронни гривни". Защото, нали не се съмнявате, че още след ден-два Иванчева и Петрова пак ще започнат да се оплакват, че в ареста няма преса за коса? Дано министърът побърза, защото адвокатите на двете осъдени, а и на разплакалия се посредник, иначе звучащ доста самоуверено в записите със СРС-та, вече сигурно разпъват походните си легла в телевизионните студия, откъдето ще пледират, но не с правни аргументи, а със силата на манипулациите. Един вече го направи – добилият известност преди близо 20-години като "Министър Мими" с оглед на провала си като шеф на МВР, в което конкуренция може да му прави единствено Румяна Бъчварова. Адвокатът нямаше други аргументи, освен да нападне съдия Хинов. Същото от денонощия насам прави един надрусан шаман от Миндя, получил образованието си от Людмила Живкова, днес вживял се в ролята на последовател на Гьобелс. Правят го и много други, докато обиждат съдията, макар по новите критерии на ССБ определението "извращение с правото" по адрес на влезли в сила съдебни решения да нямат обиден характер. Стига да са изговорени от съпругата на Лозан Панов. Но каква по-голяма обида всъщност от това, че именно Панов продължава да е начело на ВКС?

Точно като такъв той се оказва и "най-минатият" от ефективните наказания на Иванчева, Петрова и Дюлгеров или почти толкова, колкото и те самите. Сигурно мнозина се чудят – как е възможно председателят на Върховния съд да не уважи честванията на 140-та годишнина от Търновската конституция, събрали във Велико Търново елита на юридическата общност. Това, че Панов се срамува от собствената си държава и очевидно от историята й не трябва да ни съмнява. Но има и далеч по-прозаична причина Лозан Панов отново да е в нелегалност, подобна на тази, която го сполетя при разкритията за евтиния апартамент от кумовете от "Артекс", последвани от тези за вилата за "жълти стотинки" на брега на морето и констатацията на данъчните, че не може да докаже произхода на над 100 000 лв.

В сряда, 17 април, в работно време, т.е. докато получава заплата от данъкоплатеца (освен, ако след прочитането на този текст не си пусне неплатен отпуск), Панов ще участва във форум, организиран от свързаните с Цветан Василев и Иво Прокопиев – сдружение "Боец" и инициатива "Правосъдие за всеки", който трябва да се проведе в петзвезден софийски хотел. Там ще са всички тези, които все още мислят, че Иванчева, Петрова и Дюлгеров са невинни. Очакваха да чуят това и от Специализирания наказателен съд. Те организираха този форум точно на първата годишнина от момента, в който престъпното трио бе арестувано, малко след като бе прибрало първата вноска от искания подкуп от половин милион евро, за да може да покажат, че специализираните разследващи и правораздавателни органи са се провалили, а Лозан Панов да поиска закриване на Специализираната прокуратура, Специализираните съдилища и КПКОНПИ. Сценарият претърпя неочакван обрат. И сега Христо Иванов и Лозан Панов сменят "опорните точки" за речта, която председателят на ВКС трябва да рецитира в сряда, за да може наказанията да бъдат представени като доказателство - как България не е правова държава, а вече има и Народен съд.

Сега съзнавате ли, че по-добре беше съдия Иво Хинов да беше оправдал Иванчева, Петрова и Дюлгеров? Без значение, че събраните със СРС-та доказателства, този омразен за престъпниците метод за борба с корупцията, показваха много ясно тоталното самозабравяне на т.нар. кметица, нейната заместничка и по-предишния кмет на същия район. Какъв е смисълът от справедливостта, след като в бТВ утре отново може да цъфне генералът от резерва, сега консултант във фирма на богат български бизнесмен, чийто син обича да се къпе с шампанско в Алпите, за да коментира – кой, къде и как е стоял по делото "Иванчева", но някак да забрави, че може би е в близки отношения с един от адвокатите по него?

Присъдата на Хинов постигна същия ефект като миналогодишното решение на Конституционния съд по делото за "Истанбулската конвенция". Макар мнозинството от българите да знаят, че Конвенцията е в противоречие с ценностите, традициите и морала, то лобистите, работещи за неговото прокарване, не са спрели пропагандата за лансиране на джендър-идеологията като нещо естествено и нормално. Какво значение има, че са осъдени, то е само на първа инстанция, пък и Лозан Панов каза, че Спецсъдът е част от инструментите на диктатурата -  ще кажат след сряда апологетите на някогашната фризьорка (макар Иванчева да твърди, че не е била такава). Ще го кажат, защото (почти) неизвестният само до преди ден съдия Иво Хинов показа, че е по-смел от поне от 17 от членовете на  Висшия съдебен съвет, които в четвъртък пак ще мълчат като риби, вместо да вземат и да стартират процедурата по отстраняване на председателя на ВКС за системно уронване престижа на съдебната власт.

Тежките осъдителни присъди наистина не са добра новина...

за тези, които цяла година опитваха да неглижират и обезмислят стотиците часове упорита и добре свършена работа на разследващите агенти на КПКОНПИ и на обвинителите от Специализираната прокуратура;

за тези, които не се посвениха да изфабрикуват куп "фалшиви новини" по адрес на строителния предприемач, който като всеки уважаващ законите гражданин бе подал сигнал за изнудване до властите;

за тези, които не вярваха, че може да има смел и достоен съдия, който да не се изкуши и да не се поддаде на манипулациите и обработването на общественото мнение с непрестанна пропаганда;

За всички други - 20-години затвор за корупция е повече от добра новина, особено, ако това е само началото...

Източник: Правен свят

Заглавието е на редакцията