Брюксел и Париж са виновни за атентатите

Зад океана отдавна дадоха рецептата за борба с тероризма. 
 
Уви, на Стария континент се задоволявахме да гледаме мача отблизо. В същото време цъкаме с език, докато се прехласваме пред хилядите продукции на Холивуд, пресъздаващи сцени, в които ФБР, ЦРУ и компания буквално размазват дръзналите да нападнат тяхната държава.
 
Защото американците не преговарят с терористи. Те ги бият по главата, първо стрелят и после питат. Действат наистина като по филмите. Кинолентите пресъздават до голяма степен реалността. В която едни огромни тежковъоръжени мъжаги се грижат за спокойствието на всички останали. Прилагайки основния принцип, завещан от бащите-основатели и тяхната декларация за независимост (1876г.) - националната сигурност и нейното опазване са над всичко, над всички.
 
Това не успяха да разберат европейците. Няма човешки права, няма тайна и неприкосновена кореспонденция. Службите имат право да ровят където поискат, за да спасят застрашеното съществуване на европейския континент, за да спасят европейската идея. И сега вероятно ще изскочат разбирачите с дежурните клишета, че който жертвал свобода за сигурност, не заслужава и двете.
 
Напротив, уважаеми! Това не е жертва, а норма за съществуване на всеки нормален политически съюз, обкръжен от нецивилизовани и застинали в тъмното Средновековие варвари. Така както САЩ се брани от заобикалящите я опасности, така трябва да го правим и ние.
 
Казах политически съюз. В такъв именно е необходимо да се превърне Европа. Ама истински - като американските щати. Всеки със своите специфики, но обединени в едно цяло, в името на общото добруване. Ако искаме, разбира се, да има ЕС. В противен случай - да разтурваме седенката и кой откъде е, свит в своята кошарка и втренчен в пъпа си. Каквато е целта на терористите.
 
А тя е такава именно защото във вътрешен план и досега западните държави гледаха срамежливо някъде встрани от проблемите. Задоволиха се да си плащат, мислейки че така осигуряват спокойствието си. Даваха благинки и помощи на отказващите да живеят като белгийци в Моленбек, мислиха че са се откупили. Все едно говорим за плащащите на арнаути и кърджалии български селяни от преди 200 години.
 
Смешна аналогия, но напълно реална. И ще я повторя - белгийци и французи си бяха казали - ние си плащаме, всичко е наред. Все едно са отишли на витрината за женска плът в кварталите с червени фенери. И от ноември до март берат горчивите плодове на сгрешения си модел. Страх ги е да пътуват в метрото, озъртат се като чуят арабска реч, обградени са денонощно от мъже с автомати, взривявани са по летища и концертни зали.
 
Не защото се е провалила интеграцията. Напротив - заради отказът на Франция и Белгия да интегрира дошлите от Близкия изток преселници. Америка прави друго - там негри и мексиканци пак живеят в свои квартали, но те се чувстват американци. Държавата ги кара да учат езика, да се кълнат във вярност на президента, да бъдат американци. И те се чувстват такива.
 
Докато в Моленбек и до ден днешен считат, че са част от друга общност - тази на световния ислям. Той ги приема без уговорки, дава им подкрепа. Това е малко като брачния живот. Като не го намериш вкъщи, търсиш навън.
 
Не че оправдавам атентаторите. Но те не намериха причина да станат белгийци или французи. Затова именно и станаха джихадисти. И вина затова безусловно носят в Париж и Брюксел. Ще потретя - не заради интеграцията, а заради отказа от такава. Примерът все още е Америка. Да видим дали ще го последват.
 
В края ще се върна към Холивуд. В кината в момента върви хитът "Код Лондон". Нали знаете за какво се разказва?
 
Мариян Тончев за Хипотези, 23.03