Помисли добре, Европа!

Силно се надявам, че през последните десет дни лидерите на държавите от ЕС са разсъждавали мъдро.
 
Вярвам, че когато в нощта на 7-ми март си дадоха отсрочка, основната причина не е тотална безпомощност, а повече време за размисъл. Десет дни, през които да осъзнаят сериозността на момента и важността на решението си. Що се отнася до критичността на ситуацията, там вече няма проблем. Всички най-после я разбраха. Сега остава истински трудното – намиране на най-точния лек за болката. Изборът е критичен, а правото на грешка е сведено до минимум. Дано изминалите десет дни са позволили така важната засилка, след която следва скок над пропастта. Една от най-дълбоките в историята на съюза.
 
Ще си позволя да цитирам един от моите любими житейски учители. Да, той е живял единствено в книгите и в главата на своя създател – сър Артър Конан Дойл. Точно така, говоря за великия детектив от „Бейкър стрийт” 221Б. Убедено твърдя, че Шерлок Холмс щеше да реши бежанската криза на Стария континент по следната формула: „Щом отстраниш невъзможното, то това, което остане, колкото и невероятно 
да изглежда, трябва да е истина”. В последните месеци ЕС търси изход от кризата, мисля, че ще се съгласите – предимно неподходящи. А, ако отговорът е бил пред очите му през цялото време? Ами, ако Европа всъщност няма отчаяна нужда от помощ, защото е достатъчно силна и може сама да си реши кризата? Сигурно звучи невероятно. Определено не мисля така. 
 
Първото и основно предизвикателство е да се намери решение на войната в Сирия. Сигурността и миграцията са казуси, тясно свързани с кървавия конфликт. Сегашното примирие е доста добро начало. Визията на Русия за войната изглежда печеливша, но предимно за Кремъл. Нужна е друга. И в момента милиони сирийски бежанци остават в готовност да поемат пътя на север. Примерът им е заразителен и още толкова техни съседи вече ги следват, възползвайки се от хаоса. Тези, които вече са напуснали родината и стоят блокирани на границата, имат нужда от помощ. Европа има възможности и трябва да им помогне да дочакат спокойно момента преди повечето от тях да се завърнат по домовете си. Длъжна е да го направи, защото има изконни ценности и никога не е спирала да вярва в тях. Пари за палатки, отопление и храна няма да се отразят особено на общия бюджет. Европа не може да обърне гръб на хора, които търсят закрила. Това е нейно морално и правно задължение. Но всичко трябва да е под контрол. 
 
Много хора открито стискат палци и таят надежди, че ЕС е ходещ мъртвец. Да, ама не. Пробойните в корпуса на кораба са сериозни, но съюзът има сили и средства да се справи с тях. Европа все още контролира добре външните си граници. Системата за наблюдение в Средиземно море може и да не е перфектна, но работи. От години ЕС разполага и с механизъм за връщания на мигранти. Съюзът има могъщи съюзници, които могат и с готовност ще помогнат. Централата на единия от тях е само на двайсетина километра от сградата на ЕК в посока летището на Брюксел. Обединените военни сили на 28-те страни-членки, под командването на НАТО, са гигантска сила. Те спокойно могат да осигурят реда в Средиземно море. Вариантите изглежда все по-добри, нали? Сигурно е само едно – липсата на европейско единство и на мъдра дипломация ще унищожат шансовете за решение.
 
Третата част от решението. Преди десет дни Меркел и компания изглеждаха готови да сключат сделка с дявола. Да дадат права, власт и милиарди евро на Реджеп Ердоган. На най-неподходящия човек за тази работа. Ако това се случи, ЕС не само няма да реши проблема, а ще си създаде само нов, не по-малко сериозен и с неясен край във времето. Ще изпадне в зависимост от човек с безкрайна политическа надменност и липса на скрупули да я реализира. Държавен глава, който избива кюрди, затваря непослушни медии, изпраща жандармерия срещу студенти и погазва стабилните светски устои на страната си. И, дано не съм лош пророк, я води към война. По схемата – сам срещу всички. 
 
Повече от шест десетилетия Европа преговоря с Турция. Критикува нейните грешки и поставя изисквания дори в години, когато в Анкара управляваха далновидни политици. Сега там командва Ердоган и не спира да доказва, че не става за съюзник. Само за десет години той успя да се скара с всички, особено успешно със старите приятели. Ердоган от доста време си позволява да извива ръце. Понякога му се получава, по-често – не. Позволява си да преговаря като равен във Вашингтон и Брюксел. Има и още. Турският лидер често повишава на място желания и претенции. Така беше и в Брюксел на 7-и март. Пратеникът му Давутоглу поиска двойно повече пари – вече шест млрд. евро, отваряне на преговорни глави за членство в ЕС и ускорено премахване на визите за турските граждани в съюза. Няма никаква гаранция, че това е за последно и утре Анкара няма да поиска още и още. Вдругиден Ердоган може да нареди турска сухопътна операция в Сирия или Ирак. И ще може да си я позволи с парите на европейските данъкоплатци. Нещо светна в главите на Меркел и холандския премиер Марк Рюте. И те дръпнаха спирачката. 
 
Новите искания на Анкара няма как да бъдат приети. Турските претенции предизвикаха остри реакции сред страните-членки. Така очакваното споразумение за бежанците не просто виси във въздуха, но и няма как да бъде подписано в този му вид. За премахване на визите се изисква съгласието на всяка от 28-те държави в съюза. Няма нужда да напомням какво мисли кипърският президент Никос Анастасисадис по въпроса за отварянето на преговорните глави с Анкара. Френският му колега Франсоа Оланд също няма как да склони за визите за турските граждани и не е сам. Защото на практика това означава 75 млн. души да получат зелена светлина за емиграция в ЕС. Подобни моменти увеличават рязко и почитателите на премиера на Унгария. Виктор Орбан заяви в прав текст, без много да се обяснява, че ще наложи вето. Вярно е, че Турция е важен играч и може да помогне много в ситуацията, но не на тази цена. Ердоган е време да забрави, че за него има кратък път към Европа. 
 
В момент на криза няма нищо ненормално в това всеки организъм да изпадне в паника. Тя замъглява инстинктите му, пречи на мисълта и те кара да забравиш поуките от историята. Точно това се случва в момента в сърцето и мозъка на Европа. И тя беше на път да сгреши. Дано го е разбрала. Турция трябва да стане част от решението, но без то да зависи генерално от нея. Номерът на Ердоган може и да мина тук-там, но в Европа има правила и те се пишат в Брюксел, а не в резиденцията „Аксарай” в Анкара. Крайно време е турският президент да го разбере и да започне да ги спазва. Аз лично не искам подобен приятел, защото няма как да му вярвам. Надявам се в Европа са осъзнали, че разполагат с всички средства, за да се справят и сами.
 
Анатоли Стайков за Хипотези, 17.03