Брюксел, имаме проблем!

Гледам и не вярвам на очите си! Струва ми се, че виждам едно от най-безумните споразумения за всички времена. Сделка от типа „кон за кокошка”. Всъщност не – слон за врабче. Сделка за нещо, което никой не може дори да си представи, звучи абсурдно и не вярвам, че изобщо ще проработи. Споразумение в критични времена с най-ненадеждния човек за тази работа. А, щях да забравя. Сделка, която ще ни струва 3 млрд. евро, а може да се окаже и двойно повече. 
 
След тежък пазарлък с Анкара, последван от десетдневен период на размисъл, лидерите на ЕС все пак решиха да поверят на Турция основната грижа за бежанския поток към Стария континент. Реално опитваме да си купим спокойствие от страна, която на практика е глобален източник на хаос. И, ако парите са малко зрънце от общия бюджет на съюза, то останалите обещания към Анкара звучат шокиращо. Защото отричат общи европейски ценности, които сега вероятно ще бъдат забравени с лека ръка. Погазване на свободата на словото, репресии от режима в Анкара към невинни, анексиране на чужда територия. Само малка част от греховете на турския президент Реджеп Ердоган, заради които Европа държи страната му в своето предверие повече от 60 години. Е, сега е готова да я пусне в хола си.
 
Какво на практика се договориха в Брюксел. Всички нови незаконни мигранти, отиващи от Турция към гръцките острови, ще бъдат връщани в южната ни съседка, считано от 20 март. Това е временна и извънредна мярка, която цели да прекрати опасната практика на прекосяване на Егейско море и да разбие бизнес модела на каналджиите. Споразумението гарантира, че молбата на всеки кандидат за убежище ще бъде разглеждана индивидуално на гръцките острови. Така то няма да нарушава международните закони. Кандидатите за убежище, които не подадат молба или тя не бъде одобрена, ще бъдат връщани в Турция. Атина ще признае на Анкара статут на трета сигурна страна, към която мигрантите могат да бъдат изпращани и в която те ще се ползват с международна защита. На гръцките острови ще бъдат разположени турски служители, които ще подпомагат процеса. Цената на връщането се поема от ЕС. По тази точка от споразумението Турция и Гърция ще бъдат подпомагани от Върховния комисариат за бежанците и от институциите на ЕС. Анкара поема важния ангажимент, че всички върнати мигранти ще бъдат защитени в съответствие с международните стандарти.
 
Споразумението между Брюксел и Анкара се базира на механизма „един за един". То предвижда, че срещу всеки сириец, върнат към Турция от гръцки острови, друг сириец ще бъде преместен от Турция в ЕС. Приоритет ще се дава на мигрантите, които не са се опитвали да влязат незаконно на Стария континент. За да успокои немалкото страни-членки, които имат резерви към споразумението, в него се предвижда таван от 72 хил. места за пренастаняване. Ако броят на върнатите в Турция сирийци от гръцки острови се доближи до тази цифра, механизмът „един за един" ще бъде преразгледан, се казва в документа. Ако броят надвиши тавана, то механизмът ще бъде спрян. На книга не звучи толкова зле, но не бих желал да съм на мястото на страните, които трябва да го приложат. Да не говорим за тези, които ще следят за изпълнението.
 
Вече сме в същината на проблема. Какво ще получи Анкара в замяна? На първо място обещание за либерализация на европейските визи за турски граждани. В споразумението специално се посочва, че ще се ускори работата по пътната карта, която ще позволи освобождаване от визи за южните ни съседи на Стария континент най-късно до края на юни 2016 г. Поне на книга Анкара трябва да изпълни 72 критерия. Водещи европейски дипломати се съмняват, че това последното е възможно. Надявам се, че са прави.
 
Следват парите. ЕС се ангажира да ускори изплащането на помощта от 3 млрд. евро, обещани вече на Анкара. Сумата трябва да послужи за подобряване на условията на живот на повече от 2 млн. и 700 хил. бежанци, намиращи се на турска територия. Когато тези ресурси бъдат на прага на пълното изчерпване, ЕС ще отпусне допълнително финансиране от 3 млрд. евро до края на 2018 г. За да ги получи обаче Анкара ще трябва да изпълни някои условия.
 
Залогът продължава да се покачва. Както Hipotezi.com вече успешно прогнозира, Кипър категорично се противопостави на отварянето на нови глави в преговорния процес с Турция. Затова на този етап в споразумението беше включена компромисна формулировка, в която се споменава само една конкретна такава. Тя гласи, че ЕС и Турция са решили да отворят сравнително безболезнената преговорна глава 33 (за бюджетните въпроси). Това трябва да се случи по време на холандското ротационно председателство на съюза, което приключва в края на юни. Във формулировката се говори още, че подготвителната работа за отварянето на други глави ще продължи в ускорени темпове.
 
Продължавам да твърдя, че сключеното споразумение, ако въобще е изпълнимо, крие огромни рискове за Европа. По всичко изглежда, че Брюксел замени покойния либийски лидер Муамар Кадафи с турския му колега Ердоган. Последният вече може да се определи като – пазителя на европейските брегове срещу притока на бежанци от юг. Навремето полковникът често ни заплашваше, че Старият континент ще се превърне във „втора Африка" в резултат от вълната от милиони имигранти. Сега съюзът, воден от изпадналия в затруднение германски канцлер Ангела Меркел, отчаяно търси начин да възпре колкото е възможно повече бежанци. По необходимост средството за постигане на тази цел стана турският президент, който подобно на полковник Кадафи преди него, си има цена и знае как да се пазари. Твърде съмнително е, че Ердоган няма да опита и в бъдеще да изнудва Европа по темата. Турция има много по-сериозни собствени проблеми у дома и в региона. Силно се съмнявам се, че притежава сили, а и желание за справяне с всичко. Всички видяхме доволната физиономия на премиера Давутоглу в Брюксел. Тя казва всичко. 
 
Както и тогава, и сега цената, която ЕС обеща да плати, е главно за сметка на европейските ценности. Споразумението беше уредено от Меркел, която се нуждаеше от него, за да намали политическия натиск върху себе си заради неспирния бежански приток. Сега на Европа ще й се наложи да си затвори очите за безкрайния списък от грехове на Турция. Освен всички други мои страхове, изброени през изтичащата седмица, една мисъл отказва да напусне съзнанието ми през последните часове. Защо Меркел толкова упорито настояваше за турско решение на кризата? Дали канцлерът предпочита Анкара, защото вярва повече на Ердоган, а не на Оланд, Ципрас или Камерън? Ако, последното е вярно – Брюксел, имаме проблем. Огромен!
 
Анатоли Стайков за Хипотези, 20.03