Напускат ли младите Франция?

Камарата на търговията и индустрията на Париж - Ил дьо Франс, която представя 800 000 предприятия, се тревожи от нарастващия брой млади, които виждат перспективата за професионално развитие извън Франция.
 
В обществото вече тече бурна дискусия, породена от страха от „изтичане на мозъци“ и търсене на причините за желанието на младите да напуснат Франция. Темата става все по-актуална сред гражданите, които вече се питат и в лични разговори: „Познаваш ли току-що дипломирани, които искат да заминат на работа в чужбина“? 
 
Феноменът е добил значими размери, а това неизменно повдига въпроса: „Нужно ли е да си от безперспективна страна с нисък стандарт, за да искаш да напуснеш родната си страна и да потърсиш професионална изява в друга държава, или има други причини?“
 
На местна почва същото явление се наблюдава от години. Изпълнените с амбиции млади дипломанти яростно се състезават със своите връстници в битката за места в престижни чужди университети, много от тях успяват и напускат страната завинаги, отчаяни от липсата на възможности за развитие.
 
Същите причини ли подтикват младите във Франция да направят тази стъпка?
 
В мрежата се появяват следните анонимни, но многозначителни коментари: 
„Ако французите напускат Франция, то е защото има огромен проблем от години. Младите се чувстват безсилни пред политиците, които не искат да водят държавата към по-добро, и затова младото поколение иска да избяга в един по-добър свят: по-отворен, по-космополитен, по-модерен, позитивен, амбициозен“.
 
А също и:
„Работя в чужда фирма и не се оплаквам! Колегите ми също са доволни, но сме свързани с чужбина и сме готови да заминем на мига!  В офис средата всичко е направено, за да ни подреже крилата: ужасяващи решения, лош мениджмънт! Не казвам, че няма надежда, но добрите кадри не се задържат тук! Поне не задълго!...“
 
От тези и други коментари става ясно, че политическото късогледство и пълната невъзможност на държавата да регулира отношенията между дейността на университетите и търсенето на фирмите във вид на работещи кадри не са проблем единствено в България. 
Наскоро един известен бивш ректор на Софийския университет отбеляза, че в университета се произвеждат умове, което е най-финото производство на света, и че тази конвейерна матрица, тип „специалисти на килограм“, е пагубна за младото поколение. 
 
Със сигурност сблъсъкът с действителността на излизащите от университета млади специалисти и у нас, а очевидно и във Франция, е като челен удар с влак, като явно това се превръща в тенденция в цяла Европа. 
Отговорните политици следва да се запитат къде е мястото на образованието и мерките за ангажиране на младите хора, защото те са бъдещето, а бъдещето ни очевидно иска да избяга, в общ европейски план!