Сбърканата представа за помощ в Европа

На стария континент явно никой от властимащите няма ясна представа за това що е добро и има ли почва у нас? Това съмнение се засилва особено, когато наблюдаваме политиката, която се води спрямо бежанците.
 
В хипермодерната епоха, в която живеем, все по-малко има и ще има нужда от работна ръка. Всички производства се модернизират и машинизират с главозамайващо бързи темпове. В Европа препитание за такава маса хора просто няма. Голяма част от тях са ниско квалифицирани и не познават никой, от ползващите се в Европа езици. Общи работници, берачи на ягоди и чистачи има предостатъчно от новоприетите членки на ЕС, в това число и от България. 
 
Какво добро и хуманно виждат управляващите в това да подлъгват тези хора да изминават хиляди километри, да се давят и да измръзват до смърт?  Както се случи през януари  тази година край бреговете на гръцкия остров Симос. По данни на Международната организация по миграцията от началото на годината, при опити да стигнат по море от Турция в Гърция, са загинали над 200 души.  При нас е явно, че просто се допуска да преминават безпрепятствено.
 
Границите ни са толкова зле охранявани, че дори цивилни граждани поемат тази функция на собствена глава. Като се има предвид, че от април миналата година до днес са похарчени близо 2 млн. лева само за участието на военните в охраната. Не броим и стотиците полицаи, които биват командировани там при нечовешки условия, на палатки. В общественото пространство властите огласиха план да удължат оградата по южната ни граница, която в момента е 33км. , с още  60км. Неправителствени организации съобщават , че бежанците, търсещи международна закрила, при опитите си да влязат през контролните пунктове биват връщани.  
 
По всичко личи, че охраната на държавните ни граници е нехуманна, според правозащитните организации. Явно за да не навлиза в полемики с тях  през юни правителството прие Национална стратегия за миграцията, убежището и интеграцията за 2015-2020г. Имаме основание да се съмняваме в стойността й, понеже не е последвана от план за действие за прилагането й. По този повод страната ни бе остро разкритикувана от Амнести интернешънъл в годишният им доклад за правата на човека.
 
 
Какво очаква бежанците тук?  А нас? Едва ли съм единствената, която се пита какъв е планът?
 
Освен, че тук няма достатъчно работа за местното население, камо ли за прииждащото, има и друг далеч по-притеснителен факт, а именно културните ни различия. Не случайно от хилядолетия Изтокът и Западът не се смесват. Различията ни са толкова големи, че единственият начин за интеграция е едната страна да бъде асимилирана от другата. 
 
Ужасяващото поведение на мюсюлманите, които до скоро са били част от едно много по-консервативно и от части сегрегирано общество, може да се обясни като културен шок. Това, разбира се, не оправдава стореното в Германия например, но подкрепя тезата, че сме прекалено различни, за да съжителстваме.
 
Последното, което искам, е да всявам паника или да пораждам страх. Просто се чудя защо никой не намира тези опасения за основателни и не се прави нищо съществено по въпроса. Жалко е, че има жертви и от двете страни, защото и бежанците не идват тук с чартърни полети.
 
„Не е луд този който яде баницата, а този който му я дава.“ Идването на бежанците в Европа не е добро нито за тях, нито за нас. Те биха се почувствали добре тук, едва когато нас ни няма. Остава само да се надяваме това да не е целта на тяхното нашествие. Трябва добре да знаем, че хуманността от Конвенцията за правата на човека на ООН, не е същата като тази от Шериата.
 
Ася Вълчева за Хипотези, 25.02