Крайнодясна "бомба със закъснител" от Австрия

Триумфът на крайнодясната Партия на свободата на първия тур на президентските избори в Австрия е истинска бомба със закъснител. Ако тя избухне на балотажа, това може да означава началото на политически хаос на Стария континент.

Виена се намира в сърцето на Европа дори и чисто географски. Много събития, за които сме чели в учебниците по история, са започнали там. А напоследък нищо хубаво не се случва в добрата стара Европа.

Изборите в Австрия символизират промяна на Стария континент. Във Федералната република наричат резултатите „исторически". В общоевропейски план те могат да се окажат междинна стъпка по пътя към по-широка промяна в политическата система. Като за начало в Австрия. По всичко изглежда, че Партията на свободата, която се радва на около 30% подкрепа, ще успее да се върне в изпълнителната власт. Това ще бъде гигантски червен семафор за целия континент. Той ще потвърди, че Австрия се присъединява към един постоянно нарастващ блок от страни. Столици, в които управляват авторитарни и евроскептични правителства. Справка – Будапеща и Варшава.

Резултатът от вота в Австрия получи бърз отзвук на Стария континент. Хофер беше приветстван от крайнодесните политици в цяла Европа. Начело с Герт Вилдерс от Холандия и Марин льо Пен от Франция. Поздравиха го и от Северната лига в Италия и Националдемократическата партия в Германия. Каквито и да са резултатите от втория тур на 22 май, това може да стане първият случай от 1945 г. насам, когато австрийският президент няма да бъде излъчен от двете центристки партии – Социалдемократическата или Народната. Последните две, заедно и с огромна мъка, събраха едва 25 на сто от гласовете в неделя.

Конституционно правомощията на австрийския президент са предимно протоколни. Държавният глава е върховен главнокомандващ, номинира канцлера и, внимание, може да разпуска парламента, ако прецени, че ситуацията го изисква. 45-годишният Норберт Хофер заплаши преди време, че ще използва това си право още преди следващите парламентарни избори през 2018 г.
Някои конституционни експерти във Виена се съмняват дали държавният глава наистина ще може да разпусне парламента без решение на правителството. Но до момента в историята постът винаги е бил заеман само от политици от двете основни центристки партии. „Ще се изненадате какво може да направи президентът", предупреди Хофер в предизборен телевизионен дебат и ако спечели и на втори тур, ще получи шанс да го докаже.

Хофер вече започна да дава сигнали за бъдещата си политическа посока. Той намекна, че няма да подпише при никакви условия Трансатлантическото споразумение за търговско и инвестиционно партньорство със САЩ. И едва ли ще се ограничи само с това. Основните политически играчи в Австрия вече опитват всичко възможно, за да попречат на десен популист да вземе властта. Само че след изборния трус в неделя е почти невъзможно да се правят точни прогнози.

Резултатите от първия тур всъщност бяха очаквани. Крайната десница директно упрекна правителството, че не е направило достатъчно, за да спре притока на мигранти. Правозащитниците от своя страна може и смятат, че кабинетът е прекалил, но победи Хофер. Той вдъхва спокойствие с изражението си, но е добре да се знае, че обича да се разхожда с пистолет!

Австрия въведе квоти за кандидатите за убежище за настоящата година, след като през миналата регистрира 90 хил. желаещи за миграция. На този фон все повече изглежда, че шансът е изцяло на страната на Хофер. Партията на свободата добре усети къде е силата й. Формацията концентрира дебата преди втория тур около поляризирани теми – „за” или „против” бежанците. В подобна бойна обстановка традиционните играчи изглеждат обречени на поражение. Управляващите обаче все още разполагат с могъщи апарати и амбициозни кадри, но трябва да се вслушат в сигнала и да го приемат сериозно.

На практика управляващата коалиция в Австрия сама си е виновна. Тя тотално загуби авторитет по време на бежанската криза. Първоначално през октомври управляващите подкрепяха позицията на германския канцлер Ангела Меркел за отворените врати. В началото на 2016 г. обаче коалиционното правителство и в частност външният министър Себастиан Курц от консерваторите, стана основен двигател за затварянето на Балканския маршрут. Така че едва ли някой е изненадан от изборното послание за Социалдемократическата и за Народната партия. То гласи: внимавайте, вашето време може и да приключи!

Генерално австрийците все още гласуват повече в израз на разочарование, отколкото водени от каквито и да е ксенофобски нагласи. Но промяната изглежда все по-близо. Изборите в Австрия отразяват широко разпространената на Стария континент смесица от антиимиграционни и антиевропейски настроения. Те са много тревожен пример, показващ до какво може да доведе протестният вот. Той превърна крайнодесните партии в най-влиятелната политическа сила в изборите, а основните формации отбелязват най-ниското си ниво на обществена подкрепа от Втората световна война насам.

Австрийският вот предизвиква дълбок размисъл в ЕС. В дни, когато архитектурата на свободното движение може да рухне под миграционния натиск. Възходът на Хофер и крайната десница в Австрия отразява разочарованието на европейския избирател. Резултатите от вота са крайно смущаващи. Те показват, че високомерният политически елит се е отдалечил от електората си. Погледната отстрани ситуацията в страната изглежда в най-добрият случай неприятно, а в най-лошия – откровено бедствие. Почти четирима от всеки десет австрийци гласуват за крайнодесни партии! Вотът е огромно предизвикателство към стария политически модел, установен след войната в голяма част от Европа. Дали той е разрушен е твърде рано да се каже, но със сигурност вече има алтернатива, която да го замести.

Анатоли Стайков за Хипотези, 28.04