Черна гора – новият балкански проблем

Черна гора, една от най-малките държави на изпъстрения със събития и драми Балкански полуостров, някак успяваше да остане встрани от медийното внимание или по-точно от драматичните кризи в региона. На фона на взривоопасните конфликти, заложени в Босна; безкрайната поредица от избори в Македония; вечните колебания ЕС-Русия в Белград, плюс крехкото примирие по оста Сърбия-Косово.
 
В Черна гора нещата изглеждаха относително спокойни, не че в Подгорица не се водят дипломатически битки, напротив. Войната за геостратегическо влияние върви с пълна сила и на Балканите, а цената на приятелството на държавите от полуострова се повиши десетократно.
 
Мнозинството черногорци изглеждат твърдо убедени в поетия прозападен курс, който включва членство в ЕС и НАТО, но понякога, типично по балкански, се появяват препятствия, а те водят до съмнения. Алтернативата винаги е била една и съща – връщане към лагера на традиционния славянски съюзник на Подгорица – Москва.
 
Мъж се разхожда по улиците на черногорската столица на фона на предизборен плакат на Демократичната партия на премиера Мило Джуканович - Подгорица, 15.10.16 г. (снимка: АР)
 
Преди седмица черногорците се явиха пред урните за най-важното гласуване в историята на младата балканска република, след като преди 10 години решиха да се отделят от Сърбия. Както обикновено се случва напоследък в региона всеки вот е избор най-вече между Брюксел и Москва. Изборите се следяха с повишено внимание, защото изходът от тях може сериозно да застраши разширяването в посока Балканите на двата съюза с централи в белгийската столица. Резултатите трябваше да покажат и как върви все по-активният опит на Кремъл да си възвърне влиянието на стратегическия полуостров.
 
Седмица, след като резултатите са факт, нищо, че загубилите по традиция ги оспорват, е време за оценки. На теория на вота се сблъскаха челно управляващата от дълго време Демократична партия на социалистите и просръбските опозиционни групи, които искат промяна на курса в посока Москва. Формацията на влиятелния прозападен премиер Мило Джуканович отново спечели, но този път изглежда, че беше по-трудно от обикновено.
 
Бившият комунист Джуканович, който се превърна в политик с прозападна ориентация, управлява страната в продължение на 27 години или като президент, или като министър-председател. След като беше основна движеща сила на отделянето от Белград, той не се отказва от идеята да вкара Черна гора в двата големи западни съюза. Пътят към бленуваното членство в ЕС и НАТО изглежда открит, но няма да е лесен.
 
Мило Джуканович - силният човек в Черна гора, спечели още едни избори - Подгорица, 17.10.16 г. (снимка: АР)
 
С ЕС нещата сякаш звучат много по-лесно, макар че вероятно ще се случат по-късно в бъдещето. Ако Подгорица не направи някоя внезапна и нелогична промяна във външната си политика, присъединяването към общността не изглежда толкова далеч. Черна гора е отворила до момента 25 глави в преговорите за членство с ЕС и е близо до затварянето на две от тях. Самият съюз също има интерес да запълни едно от малкото останали незаети петна между Адриатическо и Черно море. Това звучи повече от оптимистично за европейските амбиции на Подгорица, но на Балканите често сме свикнали сами да се проваляме. Така че нищо не е напълно сигурно до 48 часа, след като наистина се случи.
 
Въпросът с НАТО е доста по-деликатен. През юли алиансът прие декларация, с която приветства Черна гора като нов член. Това, което остава, е ратификацията на споразумението за присъединяване. Балканската страна или по-скоро 650 хил. души население обаче остават разделени по въпроса. Лагерът на противниците на НАТО в Черна гора е изкушаван от мощната идеологическа машина на Русия. Москва от години се противопоставя на разширяването на военния съюз в посока бившите комунистически страни на Стария континент, които винаги е смятала за част от своите геополитически интереси.
 
Знамената на НАТО и Черна гора се веят от правителствената резиденция в Цетине - 03.12.15 г.
 
Подобна инвазия не отказа НАТО от идеята за разширение в регион, който до неотдавна беше обхванат от кървави граждански войни. Западът иска да види Черна гора в НАТО, но въпросът отдавна не опира само до желания. Подгорица беше съюзник на Белград през 1999 г., когато западната ни съседка попадна под бомбардировките на алианса заради войната с албанските сепаратисти в Косово. Това направи НАТО крайно непопулярен в Черна гора, която до неотдавна влизаше в семейството на балканските приятели на Кремъл.
 
Курсът се обърна през 2006 г., когато Подгорица се отдели от Белград и пое по магистралата към Брюксел. Москва обаче не се отказа от Черна гора. Руски компании инвестираха много пари в балканската страна, а нейни граждани не спират да купуват недвижима собственост край Адриатическо море. Около 10 хил. от тях дори станаха граждани на Черна гора и когато Джуканович кандидатства за НАТО в Москва подскочиха до небето.
 
Генералният секретар на НАТО - Йенс Столтенберг (вдясно) приветства първия дипломат на Подгорица - Игор Лукшич (вляво) по време на срещата на външните министри на страните членки на алианса - Брюксел, 02.12.15 г. (снимка: АР)
 
В следващите години Кремъл открито подкрепи черногорските опозиционни партии, а се говори и за финансиране на някои от техните лидери, въпреки че последното не беше потвърдено. Сега Джуканович спечели изборите, но трудното предстои. Първата задача беше осигуряването на парламентарно мнозинство, което да ратифицира споразумението с НАТО в парламента без да провежда всенароден референдум. Това изглежда почти невъзможно след резултатите от изборите.
 
Управляващата Демократична партия спечели мнозинство в черногорския парламент (около 40%), който се състои от 81 депутати. Само че не успя да си осигури достатъчно места, за да управлява. Най-големият опозиционен блок – Демократичният фронт, който получи около 20 на сто от гласовете, е проруски и е категорично против присъединяване към НАТО. Втората по сила опозиционна формация – съюзът „Ключ”, който спечели 10%, в основата си е прозападно ориентиран. Към това трябва да се прибавят и няколко партии на малцинствата, чиято тежест на кантара внезапно се повиши.
 
Всичко това се трансформира в още по-големи трудности във формирането на управляваща коалиция. Така че сценарият за влизане в НАТО само с решение на парламента звучи много трудно и ще се наложи референдум по темата, а там, на фона на обичайните за региона размени на обвинения в национално предателство, нещата са 50/50.
 
Премиерът на Черна гора - Мило Джуканович (вляво) и генералният секретар на НАТО - Йенс Столтенберг (вдясно) по време на среща на алианса в централата в Брюксел - 19.05.2016 г. (снимка: Reuters)
 
Въпреки тези препятствия по пътя мачът изглежда вече свирен и крайният резултат едва ли ще се промени. Осем държави членки на НАТО ратифицираха членството на Черна гора и пред окончателното завършване на процеса остават само няколко месеца. Очаква се приемането на Подгорица в алианса да стане факт още в началото на следващата година. На практика едва ли има начин това да се предотврати.
 
Ако обаче на Балканите се случи поредното необяснимо чудо и Черна гора направи остър завой във външната си политика, това може да много лош знак за полуострова и Европа. Деликатното равновесие в бивша Югославия е лесно уязвимо по всички директории и Подгорица няма как да остане встрани. Лошият сценарий включва взрив от неконтролируем национализъм, вътрешно напрежение, нестабилност и криза, които бързо се разпространяват в региона. В началото на 21 век Балканите със сигурност не се нуждаят от всичко това. Те имат живителна жажда за мир и спокойствие.
 
Анатоли Стайков за Хипотези, 24.10

1 Коментари

  1. Avatar
    ПЕШО ЧУКА 2017-02-28 22:15:55

    РАЗБИРАСЕ, ЧЕ ПРОБЛЕМА Е ГООООЛЯМ ....ОСОБЕННО СЛЕД РУСКИЯ ОПИТ ЗА ПРЕВРАТ В ЧЕРНА ГОРА....ХА,ХА,ХАААААААА

Напиши коментар