Ужасът в Париж – 12 месеца по-късно

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Една година след кървавите атентати в Париж животът във Франция е различен. Удължено на няколко пъти извънредно положение, невиждани мерки за сигурност и вълна от гняв срещу мюсюлманската общност в страната.

Една година след смъртта на 130 души в Париж на 13 ноември 2015 г. и последвалите нови джихадистки нападения животът във Франция е станал по-суров. Президентът на Републиката Франсоа Оланд, който подобри всички рекорди по непопулярност и на практика има нулев шанс за преизбиране, не спира да повтаря, че страната „не бива никога да се отказва от живота, който иска да води”. Но сега тя е постоянно нащрек. 24 часа на ден, 365 дни в годината. Типичното и любимо на всички френско безгрижие се изпари и вече е само далечен спомен от миналото.

Мерките за сигурност в цяла Франция бяха повишени, а проверките и патрулиращите тежковъоръжени полицаи са обичайна гледка - Париж, 12.11.2016 г. (снимка: АР)

Касапницата в столичната концертна зала „Батаклан” и клането по терасите на заведения остави рани в душите не само на парижани. С нападението в Ница на 14 юли (86 загинали, включително деца), а после и с убийството на католически свещеник в северозападно градче на 26 юли, заплахата доби национално измерение.

Пряка последица е действащото и в момента извънредното положение. Нещо невиждано от времето на войната за независимост на Алжир преди 60 години. Специалният режим дава възможност властите да ограничат свободите, заобикаляйки съда. Обиски, домашни арести, подслушване, наблюдение на рискови места и обекти и т.н. По улиците хората се разминават с военни патрули, въоръжени до зъби. През лятото полицаи бяха разположени дори по плажовете. Един след друг се отменяха тържества и спортни прояви. Туристите поизчезнаха.

Президентът Франсоа Оланд разговаря с оцелели от атентатите край "Стад дьо Франс" след възпоменателната церемония - Париж, 13.11. 2016 г. (снимка: АР)

На фона на всичко това се сгромоляса образът на задружното съжителство. Лозунгът „всички сме едно", издигнат от милиони французи на историческия митинг след нападенията срещу сатиричното списание „Шарли ебдо” от януари 2015 г., остана някъде в миналото. В името на светския характер на държавата някои кметове по средиземноморското крайбрежие забраниха покриващите цялото тяло бански костюми (буркини), предпочитани от някои мюсюлманки, докато съдът не анулира забраната.

Изключителното обществено фокусиране на Франция върху стимулирането на интеграцията вътре в едно светско общество доведе и до хронично напрежение с мюсюлманското малцинство. То беше ясно илюстрирано от забраната от 2010 г. на забулването на лицето и на ислямските забрадки в класните стаи 6 години по-рано. Оказа се, че специфичният френски модел на интеграция е либерален на теория, но супер строг на практика.

Месец след месец расистките призиви зачестиха, след като посланията на политиците се радикализираха със започването на кампанията за президентските избори догодина. В центъра на всички дебати този път е ислямът. Бившият премиер Ален Жупе, почти сигурен победител в първичните избори на десницата, призова за успокояване на атмосферата. „Самата дума „мюсюлманин” развихря непропорционална истерия!", възмути се кметът на Бордо и предупреди: „Ако продължаваме така, следва гражданска война”.

Само че заплахата от атентати не отминава. Истината е, че когато екстремисти, верни на основния заподозрян – групировката „Ислямска държава" (ИД), се опитват да причинят болка на Европа, Франция остава предпочитаната им мишена. Тази мрачна реалност беше потвърдена на няколко пъти през последната година.

От януари 2015 г. насам вдъхновени от ИД убийци отнеха живота на най-малко 235 души във Франция. Това е най-големият брой жертви дадени от европейска държава. Местни граждани или френскоезични лица, постоянно пребиваващи в страната, извършиха повечето удари. Кошмарът беше в комбинацията от използваните самоубийствени тактики плюс познаване на домашния пейзаж.

Оланд често твърди, че Франция е техният враг номер едно в Европа заради репутацията й на люлка на демокрацията. Провалилият се президент този път е прав в голяма степен. Само че колониалната история на Франция, демографските напрежения и интервенционистките политики срещу ислямски екстремисти в чужбина сочат по-дълбоки причини защо терористите се стремят толкова безпощадно и болезнено да ударят Републиката.

Президентът Франсоа Оланд и кметът на Париж Ан Идалго пристигат за церемонията пред ресторант  "La Belle Equipe" в памет на жертвите във френската столица - Париж, 13.11.2016 г. (снимка: АР)

Франция притежава най-голямата общност от мюсюлмани на Стария континент – повече от 5 млн. от общо 66 млн. души население. Тези хора са наследство от колониалното господство на Париж над големи територии в Африка и Близкия изток. Повечето от тях са израснали, говорейки френски, наред с арабския, и са непропорционално представени в най-бедните и затворени квартали.

Френски командоси и в момента са ангажирани в предимно мюсюлмански кътчета на бившите отвъдморски колонии. Те се бият със свързани с ИД екстремисти в Африка, което подхранва призивите за отмъщение на европейска земя. Френската авиация подкрепя близо двегодишната коалиционна офанзива срещу цели на ИД в Ирак и Сирия.

Отговорът на Франция на кланетата беше и да мобилизира няколко хиляди резервисти от полицията и армията. Те се присъединиха към 100-те хиляди служители на силите за сигурност, които патрулират по улиците и границите. Оланд обеща и изпрати още военни съветници и артилерия за оглавената от САЩ кампания срещу ИД в Близкия изток.

Само че едва ли военните ангажименти на Париж са ключовият фактор, който подтиква мюсюлманските й жители да откликнат на призива на ИД. Фундаменталният проблем на Републиката е, че приютява най-голямата концентрация на маргинализирани мюсюлмани на Стария континент. Много от тях обаче смятат своята приемна родина за грешна и непочтителна към ислямските традиции.

Много съмнително е дали мъжът, който гази хора с камион по крайбрежната алея в Ница, се е интересувал особено, че френски изтребители „Рафал” бомбардират Ракка. На практика атаките срещу Париж и другите големи градове от местни екстремисти, предлага възможността за сигурни резултати без риск срещу страна, която е лесна мишена.

Много европейски страни, включително Франция, предприеха действия за укрепване на вътрешната си сигурност. Техният подход обаче в най-добрия случай е непълен. Назначаване на повече полицаи, ускоряване на процедурите по депортиране на мигранти и отнемане на гражданство. За други ключът към опазването на сигурността в Европа е контролирането на бежанския поток, включително чрез подобряване на процедурите по проверка. Ключов елемент от това – споразумението с Турция, в момента е изложено на риск заради променливата воля на президента Реджеп Ердоган.

Терористичната заплаха обаче няма да бъде елиминирана дори Европа да се огради с крепостна стена. Някои от атентатите, включително тези в Париж, бяха извършени от европейски граждани. Това са мюсюлмани, които са се радикализирали в собствените си домове.

Британската легенда Стинг изнесе концерт в новооткритата след атентатите зала "Батаклан". Музикантът почете паметта на жертвите от клането, но само с молитва нищо няма да се промени - Париж, 12.11.2016 г. (снимка: АР) 

Единственият начин за справяне ефективно с терористичната заплаха е унищожаване на радикалната ислямистка идеология, която стои в нейната основа. Затваряне на религиозно-индустриални средища в Саудитска Арабия, Катар и навсякъде другаде в Персийския залив, които използват парите от петрол, за да финансират разпространяването на екстремизъм. Това означава и стартиране на съгласувана информационна кампания за дискредитиране на тази идеология. По същата схема, по която Западът дискредитира комунизма през Студената война. Това е критичният компонент за крайния успех. Това е главната задача на Европа.

Анатоли Стайков за Хипотези, 17.11

Напиши коментар