Сърбия на ръба на еврооптимизма

   Вотът на британците за напускане на ЕС постави сериозни съмнения около идеята за обединена Европа. Появиха се въпроси за грешките в миналото, критичното настояще и особено за все по-неясното бъдеще. В последната графа влиза разширяването на ЕС. За момента обаче процесът все още не може да се определи като застрашен.
 
Посоката на разширение на съюза е югоизток. Мисията – запълване на незаетите „черни петна” на картата на Балканския полуостров. Въпреки солидните проблеми желаещите да се присъединят към ЕС от този регион на Европа не изглежда да са променили посоката си. В тази група не влиза Турция, но това е друга тема. Държавата, която предизвиква особен интерес, а и все по-солиден сблъсък на интереси, е Сърбия.
 
Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан, сръбският премиер Александър Вучич и външният министър на Люксембург Жан Аселборн обсъждат членството на Белград в ЕС
 
На фона на цялата европейска какафония някак встрани остана фактът, че Белград отвори 2 нови глави в преговорите за присъединяване към ЕС. Това се случва на фона на подкрепата на 53% от населението на западната ни съседка. Повече от половината сърби продължават да вярват в европейското бъдеще на страната си и след Брекзит.
 
За статистиката Сърбия отвори глава 23 за съдебната система и основните права и глава 24 – правосъдие, свобода и сигурност. И по двете в Белград предстои огромна работа. Както често се случва, особено на Балканите, всяка страна, която преговаря за членство в ЕС, има да доказва много на съюза.
 
Проблемът в югоизточния край на континента е, че нерешените в миналото регионални проблеми създават нелепа ситуация. Белград трябва да работи усилено, за да изпълни условията за реформи на Брюксел. Но всъщност по-трудната задача, която изисква двойни усилия, е да се пребори с желанията на... Загреб. Проблем, подобен на сложните отношения между Скопие и Атина.
 
Сърбия и Хърватия на практика са в дипломатическа война от години. По нищо не изглежда, че конфликтът скоро ще свърши. Двустранните отношения тръгнаха по низходяща линия още през 2012 г., когато на власт в Загреб дойдоха социалдемократите на Зоран Миланович. Напрежението постепенно се трупаше във въздуха, за да ескалира с хърватската блокада на преговорите на Сърбия за членство в ЕС.
 
Спорните въпроси във „войната” са твърде разнообразни и постоянно наливат „масло в огъня”. На 1 юли 2013 г. по стечение на обстоятелствата Загреб получи много силно оръжие. С влизането си в ЕС Хърватия вече има сили еднолично да блокира европейския път на Сърбия за десетилетия напред. Така се случи и при отварянето на въпросните преговорни глави.
 
Хърватската блокада беше мотивирана с няколко искания – изплащане на обезщетения за разрушенията от войната в бивша Югославия, решаване на проблема с изчезналите лица, осигуряване на място на представител на хърватското малцинство в сръбския парламент и др. Тези ултимативни желания и стопирането на преговорите разгневиха сръбските политици. Белград официално обвини Брюксел, че е ключовият фактор, който всъщност стои зад блокадата, инициирана от Загреб.
 
Балканските порядки и отношения винаги са били непонятни за западноевропейците. Особено подобни междусъседски спорове, които често са си чиста проба изнудване. Брюксел сякаш най-после уцели правилното решение. Балканците обикновено се залавят за работа, когато някой им повиши тон. В случая от ЕК директно „притиснаха” Загреб. Хърватите бързо се съгласиха, промениха решението си за една нощ и вдигнаха блокадата.
 
Граничен пункт между Сърбия и Косово
 
След донякъде принудителното премахване на съседската бариера топката е в Белград и връщането й никак няма да е лесно. На Сърбия й предстои промяна на конституцията, в която най-болезненото е заличаването на преамбюла за Косово. Брюксел иска от Белград до влизането в ЕС да промени най-малко 6 члена в основния закон. Но това е тема на друг анализ.
 
Ключовото послание от една съвсем обикновена балканска караница е, че ЕС запазва политиката си на отворени врати и след Брекзит. Процесът очевидно няма да спре заради двустранните блокади, особено когато са поставяни от държави членки. В момента Брюксел изпитва повече от всякога необходимост да изпрати сигнал след решението за напускане от Великобритания. Затова и решението да се деблокират главите за Сърбия е политически мотивирано. Брюксел имаше нужда да изпрати послание, че не е притиснат след решението на Лондон да прекрати членството си в съюза. Посланието обаче има и друга посока, чисто балканска – отстъпки няма да има за никого.
 
Всъщност ЕС притежава един много солиден стимул за Западните Балкани. Брюксел вероятно вече променя подхода си, защото разбра, че икономическите бонуси са мощно средство за привличане в този сложен регион. Тактиката може да се нарече „стратегия на милиардите”. При нея страните от Западните Балкани ще се свързват с Брюксел първо чрез сътрудничество и проекти, а проблемите ще се решават двустранно.
 
Първата стъпка вече е факт – помощ от 150 млн. евро за инфраструктурни и енергийни проекти в региона. Въпрос на време е да се види дали подобна тактика ще сработи на Балканите. Ако идеята се окаже грешка, Брюксел отново рискува да загуби Белград. А Русия определено има отдавна готов сценарий за действие в подобна ситуация. Сърбия поне на книга изглежда решена да върви в посока Брюксел. Историческата традиция обаче неведнъж е показала, че на Балканите нищо не е сигурно, докато наистина не се случи.
 
Анатоли Стайков за Хипотези, 29.07

Напиши коментар