Спецсъдът може да повиши качеството на правосъдието

Неизменен белег на съвременната държава е, че правораздаването е концентрирано у съдилищата, съставени от професионални и независими съдии. Това е водещ принцип и в действащата ни конституционна уредба (чл. 119, ал. 1), която изброява видовете съдилища.

В съвременните конституции, вкл. и в българската, са очертани отделни разклонения в правораздаването. Най-често срещаното разклоняване е с оглед предмета на споровете и включва: "общото правосъдие" и "специализираното правосъдие". В Република България съдилищата, които принадлежат към общото правосъдие са конституционно установени (чл. 119, ал. 1). Това са районните[1], окръжните, апелативните съдилища и Върховния касационен съд. Тези съдилища разглеждат като първа, втора и касационна инстанция гражданските и наказателните дела, съобразно установената в процесуалните закони своя компетентност.

Конституционният законодател е предвидил съществуването и на специализирани съдилища, като военните съдилища [2] и Върховния административен съд. Конституцията изрично прогласява и насърчава възможността със закон да се създават и други специализирани съдилища (чл. 119, ал. 2). Конституционният съд в Решение № 5 от 1994 г. посочва, че чл. 119, ал. 2 от Конституцията изрично предвижда в бъдеще създаването и на други специализирани съдилища, непосочени в първата алинея. В Решение № 22 от 1998 г. Съдът приема, че "по смисъла на Конституцията специализираните съдилища са част от целокупната съдебна система. Те не са съдилища само от функционално гледище, т.е. защото са им възложени правораздавателни функции, а съдилища и от организационно гледище, защото за съдиите в тях важат същите изисквания и статут, които важат и за съдиите от общите съдилища". "Какви структурни специализирани звена ще се създават занапред в съдебната система е от изключителната компетентност на законодателя" (Решение № 10 от 2011 г.), на когото е предоставено това правомощие по смисъла на чл. 119, ал. 2 и чл. 133 от Конституцията.

Специализираните съдилища разглеждат дела по определена материя съобразно предмета им или съобразно субектите (Решение № 11 от 2011 г. на Конституционния съд). Специализираните по материя съдилища трябва да се различават от общите съдилища по предмета си, защото целта на създаването им е да осигури тясна специализация на съдиите чрез разглеждане само на определен вид дела в сферата на публичното (конституционни, административни, наказателни) или на частното право (семейни, социални, трудови, търговски, патентни, потребителски и др.).

Специализираните съдилища дават възможност за по-качествено правосъдие. Чрез специализацията си съдиите придобиват по-задълбочени познания, натрупат практически опит и така се повишават качеството и бързината на правораздавателната дейност. Сред начините за подобряване на дейността на съда е предварителното изискване съдиите да притежават висока степен на специализирана компетентност поради бързо променящите се обстоятелства и реалности, както и да провеждат в последствие специализирани обучения за задълбочаване на знанията в съответната (обикновено нова или съществено изменена) област.

В континентална Европа е много по-силна тенденцията за осъществяване на специализирано правосъдие [3]. В сравнителноправен аспект съществува разнообразие сред специализираните съдилища в публичноправната (вкл. наказателноправна) сфера[4]. Изключения са държавите, в които няма специализирани съдилища – Естония и Латвия (с изкл. на КС). В Чешката република няма специализирани съдилища, но въпреки това съществуват специализирани отделения в системата на обикновените съдилища (с изкл. на КС).

На специализираните военни съдилища са подсъдни дела за престъпления, извършени от военнослужещи. Съществува известно разнообразие при установяването им в държавите членки на ЕС, напр. Военен съд, Военноморски съд и Съд на Военновъздушните сили (Гърция); Военни съдилища (Италия); Военен съд (Кипър); Военни съдилища (Англия и Уелс); военни трибунали и военни съдилища (Румъния).

Най-голямо е разнообразието в специализираното наказателно правораздаване. Разграничавам типични специализирани наказателни съдилища и такива, на които са подсъдни дела, нахвърлящи наказателното право (с граждански или административни компоненти).

Типични специализирани наказателни съдилища може да са изградена система от първа, въззивна и касационна инстанция или да са един съд за цялата държава. Специализацията им може да е поради възрастта на дееца, обществената опасност на деянието (леки или тежки) или служебното качество на дееца.  Такива наказателни съдилища са напр. "Изправителен съд" (Белгия); Съд за младежта (Белгия); Специален съд по обвиненията и ревизиите (Дания); Съд за разглеждане на дела, свързани с наркотици (Ирландия); съдилища за непълнолетни (Испания); Местни трибунали (Малта); Съдилища на съдебните лекари (Англия и Уелс); Трибунал за нарушения при движение по пътищата, компетентен за Северна Ирландия; съдилища за простъпки (61 съдилища) и Висш съд за простъпки на Република Хърватия; Съдилища за наказателни разследвания (Португалия); Висш съд по импийчмънт (Финландия); Специализиран съд за дела, заведени срещу магистрати (Гърция); Специализиран съд за дела, свързани с отговорността на министрите (Гърция); Специализиран съд, занимаващ се със спорове за възнаграждения на съдии (Гърция).

Наказателни съдилища, на които са подсъдни дела, нахвърлящи доминиращото наказателно право, постановяват присъди. Наред с основния въпрос за престъпление в делото се решават и допълнителни, произтичащи от престъплението, въпроси с гражданскоправен или административноправен характер. Тези институции може да са изградена система от първа, въззивна и касационна инстанция или да са един съд за цялата държава. Такива са напр. съдилищата за насилие над жени (Испания); Съд за настойничество и попечителство (Англия и  Уелс); Апелативен състав за Северна Ирландия по спорове за обезщетяване на жертвите на престъпления; Трибунал за преразглеждане на състоянието на лица, страдащи от психични заболявания (Северна Ирландия); съдилища, компетентни по дела относно публична поземлена собственост и околната среда  (Швеция); съдилища по прилагане на наказанията (Белгия); съдилища за местата за лишаване от свобода (Испания); съдилища за прилагане на наказанията (Португалия).

Според мен най-близо до създадените специализирани наказателни съдилища е Специализираният наказателен съд на Словашката република. Неговото седалище в гр. Пезинок, създаден е през 2009 г. като заменя Специалния съд. Наказателният съд е съд от първа инстанция, заемащ същото ниво като окръжните съдилища. Нарочен Акт № 291/2009 за специализирания наказателен съд и за изменение на съответните закони определя компетенциите и функциите на този съд.

Специализираният наказателен съд разглежда дела във връзка със следните престъпления - предумишлени убийства; измами и злоупотреба с влияние във връзка с държавни поръчки и публични разпродажби на търг, съгласно чл. 266, § 3 от НК; подправяне и фалшифициране на валута и ценни книжа, съгласно чл. 270, § 4 от НК; злоупотреба с власт от страна на държавен служител, съгласно чл. 326, § 3 и чл. 4 от НК, във връзка с правонарушения по букви б), в), г), д), е), ж), з), к) или л); приемане на подкуп, съгласно членове 328-331 от НК; подкупване, съгласно членове 332-335 от НК; косвена корупция, съгласно чл. 336 от НК; подкупване във връзка с провеждане на избори, съгласно чл. 336а от НК; създаване, организиране или поддържане на престъпни и терористични групи; особено тежки престъпления, извършени от престъпни и терористични групи; престъпления против собствеността по дял IV от специалната част на НК или икономически престъпления по дял V от специалната част на НК, когато престъплението води до щети или неправомерни предимства, достигащи 25 000 пъти малката щета по НК; увреждане на финансовите интереси на Европейския съюз; както и престъпления, свързани с изброените по-горе, когато са изпълнени условията за съединени производства.

Специализираните съдилища, които са йерархично и инстанционно изградени структури от съдебни органи, не съставляват една единна система в България. Създаването им според Конституцията е въпрос на законодателна целесъобразност [5]. У нас съобразно компетентността им, специализираните съдилища могат да се обособят в отделни самостоятелни системи – на административното правосъдие, военни съдилища и специализирани наказателни съдилища.

Конституционният съд през годините е имал възможност да се произнесе (Решение № 10 от 1998 г. и Решение № 8 от 2005 г.), че създаването на специализирани наказателни подразделения и структури в системата на съдилищата е с оглед "по-доброто противодействие на отделните видове престъпления", и е от "компетенциите на Народното събрание". Конституционният законодател в чл. 119, ал. 2 допуска създаването на специализирани съдилища, при което по целесъобразност към тях се отклоняват, по волята на законодателната власт, определени видове дела, които до този момент са били подсъдни на общите съдилища (Решение № 10 от 2011 г.).

Специализираният наказателен съд и Апелативният специализиран съд са създадени със закон, като структурното им място в съдебната власт и реда за функционирането им са уредени в Закона за съдебната власт, а компетентността им – в Наказателно-процесуалния кодекс. Специализираният наказателен съд е приравнен на окръжен съд, като седалището му е в гр. София. На Специализирания наказателен съд са подсъдни делата за престъпления, свързани с участие в организирани престъпни групи, ръководене на такива групи, престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирани престъпни групи, корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи публична длъжност, както и престъпления по глава първа на Особената част на Наказателния кодекс. Актовете на Специализирания наказателен съд подлежат на протестиране и обжалване пред Апелативния специализиран наказателен съд, чието седалище също е в столицата. Така посочените специализирани наказателни съдебни институции са компетентни да осъществяват първоинстанционно и въззивно разглеждане на делата, свързани с организирана престъпност, корупционни престъпления и престъпления по глава първа от Особената част на НК, доколкото касационното разглеждане на същите дела се осъществява от Върховния касационен съд.

В наказателният ни процес съдът има правомощия както в досъдебното, така и в съдебното производство. Съдът ръководи и координира втората фаза на наказателното производство и в нея решава всички въпроси на процеса.

Разпределението на делата между еднакви или различни по степен съдилища в страната, измежду които един има компетентност да постанови решение, е въпрос на подсъдност. Основанията за установяване на една или друга компетентност на дадени съдилища, на една или друга подсъдност на дадена категория наказателни дела   са преди всичко от политическо и след това от процесуално-техническо естество [6]. Политическите основания за установяване на една или друга компетентност или подсъдност предполагат осигуряване на правилното решаване на делата при бързо и справедливо правосъдие [7].

В системата на общите районни и окръжни съдилища говорим за различни видове подсъдност – предметна (родова, материална), местна (териториална), по връзка на делата и функционална. Но законодателят е предвидил също така разграничение на обща (с оглед на общите съдилища, на които са подсъдни наказателни дела) и особена подсъдност. Правилата на особената подсъдност представляват отклонение от общата подсъдност и се отнасят само до отделни категории дела. Правилата на общата подсъдност намират приложение дотолкова, доколкото не са отменени от правилата на особената подсъдност[8]. Особена подсъдност или с други думи "особени правила" за подсъдността е предвидена по отношение на военните съдилища (чл. 396, НПК) и на специализираните наказателни съдилища (чл. 411а, НПК).

Законодателят трябва да стъпва на определени принципни положения, когато урежда особената подсъдност. Тя трябва да бъде определена предварително и независимо от волята на заинтересованите лица. Подсъдността, на следващо място, трябва да бъде определена с оглед на дадена категория дела. Недопустимо е да се определя ad hoc. Подсъдността трябва да бъде определена със закон, а не с друг акт и това е конституционно положение.

В практиката си Конституционният съд (Решение № 10 от 2011 г.) извежда два критерия за оценяване на специализираните наказателни съдилища като специализирани, а не като извънредни. За да не бъдат определен Специализираният наказателен съд и Апелативният специализиран наказателен съд като извънредни и да отговарят на изискванията за безпристрастност и независимост, е необходимо на първо място съдилищата да прилагат общоустановените правила, които се съдържат в материалните и процесуални закони, които прилагат и общите съдилища. Вторият критерий за оценяване на специализираните наказателни съдилища са условията и редът за назначаване на съдиите в тях. Условията и редът трябва да са предвидени в закон (Закон за съдебната власт) и да са същите, прилагани при назначаване на съдиите в цялата съдебна система.

Съдебната власт по смисъла на Глава шеста от Конституцията следва да се разглежда като система [9]. Структурата на съдилища е определяща за структурата на прокуратурата според Конституцията. Конституционния съд приема, че изискването за структурно съответствие между съда и прокуратурата е за съответствие на конституционно ниво (Тълкувателно решение № 2 от 2017 г.). Изискването на чл. 126, ал. 1 от Конституцията структурата на прокуратурата да е в съответствие с тази на съдилищата означава задължително създаване на прокуратури, съответстващи по вид и степен  на изброените в чл. 119, ал. 1 от Конституцията общи съдилища (Върховен касационен съд, апелативни, окръжни и районни съдилища) и специализирани (военни и Върховен административен съд). Това изискване не съдържа задължение за съответствие на териториалните звена на прокуратурата с тези на съдилищата. Създаването на специализирани съдилища и на съответстващите им прокуратури, както и на правила за териториалното разпределение на съдилищата и прокуратурите е предоставено на преценката на законодателя, съгласно чл. 133 от Конституцията (Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на Конституционния съд).

Към специализираните съдилища със закон могат да бъдат създавани специализирани прокуратури. Поради естеството на специализираните наказателни съдилища към тях със Закона за съдебната власт са създадени специализирани прокуратури.

Специализираният наказателен съд и Апелативният специализиран наказателен съд са редовни специализирани съдилища от съдебната система в Република България и не заемат някакво специално място спрямо останалите съдилища, прокуратури и следствени органи. Съгласно разпоредбата на чл. 411е от НПК Специализираният наказателен съд прилага общите правила, доколкото в Глава тридесет и първа "а" от Наказателно-процесуалния кодекс с наименование "Особени правила за разглеждане на дела, подсъдни на специализираните наказателни съдилища" няма особени правила (Мотиви към Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на Конституционния съд). Това означава, че няма разлика между общите съдилища и Специализирания наказателен съд относно правата на участниците в досъдебната и съдебната фаза на производството, относно правилата на доказване, видовете доказателства и доказателствените средства, образуването и провеждането на разследването, начина на провеждане на съдебното производство, възможността за конституиране на граждански ищци и частни обвинители и за предявяване на граждански искове, начин на изготвяне и съдържание на съдебните актове, възможността за въззивно обжалване на присъдите на Специализирания наказателен съд пред Апелативния специализиран съд и на касационно обжалване на решенията на последния пред Върховния касационен съд (чл. 411б, НПК), което е гаранция за точното и еднакво прилагане на законите от специализираните наказателни съдилища.

Основополагащ принцип в устройството и организацията на съдебната власт в България е правилото, че не се допускат извънредни съдилища, създавани при особени "извънредни" обстоятелства или извънредно положение, които правораздават не по общоустановения законов ред (чл. 119, ал. 3).

Най-общо извънредните съдилища могат да се определят като съдилища, функциониращи по процесуални правила различни от правилата на законоустановеното наказателно производство, извън определения ред и извън общите и специализираните съдилища. При тях драстично са ограничени процесуалните средства за защита на участниците в процеса. Другият отличителен белег на извънредното съдопроизводство е, че се правораздава по новосъздадени, специално за целта, правила, извън общите процесуални правила, установени от съответния процесуален закон за този вид дела. При извънредното съдопроизводство се криминализират и наказват деяния, които към момента на извършването им не са определени като престъпления, т. е. предвижда се обратно действие на наказателноправна норма, нещо недопустимо за правовата държава. Извънреден съд поначало действа през определен период от време и преследва предварително набелязана цел. Създава се при извънредни обстоятелства поради възникнала обществена необходимост или радикална обществено-политическа промяна. И не на последно място, съдиите в извънреден съд не се избират съобразно установените условия и ред.

В заключение, специализацията на съдилищата е конституционна възможност, предвидена в компетентността на законодателя. Въпрос на политическа целесъобразност е какви специализирани звена (отделения в общ съд) или структури (съд) ще бъдат учредени в една държава с оглед приоритетите или нуждите в политическата, икономическата или социалната система.

Източник: Сайт на „Правен свят“, Legalworld.bg

Автор: Наталия Киселова

Гл. ас. д-р Наталия Киселова има докторска дисертация на тема "Парламентарен контрол". От 2005 г. е преподавател по Конституционно право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", а от 2006 г. и в Академията на МВР. Автор на монографията "Политически права на българските граждани" (2017 г.) и на множество публикации в областта на конституционното и административното право.

Наред с преподавателската си дейност, работи последователно като експерт към Постоянната комисия по въпросите на държавната администрация в LX Народно събрание (2006–2009 г.), държавен експерт в дирекция "Съвет по законодателство" в Министерството на правосъдието (2010–2012 г.), съветник по правни въпроси на президента на Републиката (2012–2016 г.) и секретар по правни въпроси на президента на Републиката (2016–2017 г.).

Напиши коментар