СГС и ВКС бавят 18 години дело за въоръжен грабеж

Семейство, пострадало при въоръжен грабеж на движими вещи в особено големи размери от къщата им през 1998 г., следва да бъде третирано като жертва на забавено правосъдие, тъй като делото срещу извършителите на престъплението е продължило 18 години, 2 месеца и 18 дни. Това съобщиха от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС).

Четирите заявления на пострадалите - съпрузи и двете им деца, са сред 79-те заявления от граждани за нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, които Инспекторатът е проверил и приел за основателни за периода 1 юли–30 септември 2017 г. Става въпрос за делото за нападението в дома на семейство Анчови (виж Още по темата).

Констативните протоколи са изпратени на Министерството на правосъдието, което от своя страна сключва споразумения за бавно правораздаване.

Производството, в което членовете на пострадалото семейство са участвали като частни обвинители и граждански ищци, е за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс (НК).

При извършената проверка са констатирани нарушения, допуснати в досъдебното производство, както и в съдебната фаза, които са довели до увеличаване на общата продължителност на делото.

В досъдебното производство, което е продължило 5 години и 9 месеца, са се сменили шестима следователи от Столичната следствена служба и шестима наблюдаващи прокурори от Софийска градска прокуратура.

Шест пъти наблюдаващите прокурори са връщали делото на разследващите, като в по-голямата си част постановленията не са добре мотивирани, не съдържат конкретни и точни указания към разследващите за извършване на процесуално-следствени действия или повтарят дадените в предишни постановления.

По следственото дело още през март 2001 г. са съществували достатъчно данни, че към момента на извършване на престъплението,  единият от седемте обвиняеми е служител на МВР с полицейски правомощия – обстоятелство, което според действащите в този момент правила на Наказателно-процесуалния кодекс за определяне на родовата подсъдност по делата сочи, че делото е подсъдно на военните съдилища, респективно повдигането на обвинение е от компетентността на съответната военна прокуратура.

Тези данни обаче не са проверени и не са събрани доказателства за установяване на верността им нито от прокурора, нито от първоинстанционния съд (Софийски градски съд).

Едва на 15 септември 2006 г. СГС е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Софийска военно-окръжна прокуратура по компетентност. Тези пропуски са забавили делото с близо 5 години и 6 месеца, защото производството е започнало отначало, от фазата на досъдебното производство.

В съдебната фаза са допуснати редица забавяния, причинени от действията на съдилищата. Делото в СГС е продължило 3 години и 6 дни. Проведени са общо 19 заседания, на 12 от тях не е даден ход. Производството в Софийския военен съд е продължило 4 години и 9 месеца - проведени са общо 20 заседания, на 12 от тях не е даден ход, се посочва още в съобщението на ИВСС.

И при двете производства в първоинстанционните съдилища ход на делото не е даван поради неявяване на подсъдимите и/или техните защитници, като съдът не е предприел своевременно необходимите действия за дисциплинирането им, нито е изисквал доказателства за установяване на причините за неявяване, довели до отлагане на делото.

Подсъдим, например, не се е явявал на съдебни заседания по различни причини - бил задържан в следствен арест по друго дело, бил катастрофирал във Великобритания, бил с взета мярка домашен арест по друго дело, но служителите в съответното РУП не били уведомени за датата на съдебното заседание, поради което той "не посмял да напусне дома си и да се яви".

Друг подсъдим пък бил обявен за общодържавно издирване, тъй като бил с временно прекъсване на наложеното по друго дело наказание лишаване от свобода и не се бил върнал в затвора. Трети подсъдим не се явил на заседание, защото бил задържан в друг град с мярка за неотклонение задържане под стража. Заболяване е била най-честата причина за неявяване в съда.

Постановената от Софийския военен съд оправдателна присъда три пъти е била потвърждавана от Военно-апелативния съд и два пъти отменяна от Върховния касационен съд (ВКС), а делото два пъти е връщано от ВКС на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда. Това е забавило приключването му с 2 години и 6 месеца.

Указанията на ВКС, дадени с двете отменителни решения, не са били изпълнени, и това е наложило при третото разглеждане на делото ВКС да проведе въззивно следствие. Това също е довело до забавяне на окончателното приключване на делото.

Заявления за нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок са подали и двама от общо шестимата осъдени (един от подсъдимите е бил убит през 2005 г.). ВКС е намалил наполовина дължимите им наказания като полагаща се компенсация за неразумно дълго продължилия процес, както предвижда чл. 55, ал.1, т. 1 от НК и каквато е практиката на Европейския съд по правата на човека – по 10 години лишаване от свобода вместо максималния размер от 20 г.

Източник: „Правен свят“

www.legalworld.bg

Напиши коментар