Путин си играе играта, а защо ние мълчахме за Македония?

Българското общество бе взривено навръх 24-и май.

Бомбата долетя от Москва. В руската столица се проведе среща между президента Путин и неговия колега от Скопие. Шефът на Кремъл благодари на държавния глава Иванов за неговите усилия в посока поддържането на специални отношения между двете страни. И добави, че Русия е получила азбуката си от Македония.

Това изречение ни скандализира. И с право.

Социалните мрежи гръмнаха от възмущение, че руският самодържец посяга към нашата родова памет. Че на практика Путин става съучастник на сърбоманите и македонистите, които след 45-та крадат на воля от българската история.

Този път не закъсняха реакциите на институциите и политиците. Премиерът Борисов, външният министър Захариева, военният Каракачанов и лидерката на опозицията Нинова светкавично и единодушно изразиха неодобрението си към думите на руския президент. Като, че ли за първи път държавните мъже и жени у нас се отнесоха към проблема с подобаващото внимание. И удовлетвориха масовото желание за отговор на посегателството към българската история.

Дотук добре. Нашите хора направиха максималното. Едва ли някой е очаквал, че ще обявим война на Москва. Но свърши ли проблемът?

Не, не е свършил. Защото проблемът не е, че Путин направил реверанс на властите в Скопие в ущърб на България. Нека припомним – политиката на Москва по отношение на земите около Вардар винаги е била насочена срещу националния ни интерес. Русия е против действията на ВМРО, против въстанията на македонските българи, против националното обединение – една от малкото общонародни каузи, неподлежащи на критика или негативна оценка.

Русия е против България и в Първата световна война. Водим битки срещу тях на добруджанския фронт. Сражения, които неимоверно утежняват задачата на военните ни части в Македония, биещи се многократно превъзхождащ ги противник – сърби, гърци, англичани и французи.

А Русия днес си гледа нейния си интерес. Той е насочен към Западните Балкани и по-специално по отношение на Белград и Скопие – които уж желаят да станат членове на ЕС и НАТО, но на практика са твърде склонни да се хвърлят в прегръдките на Москва.

Следователно – не е проблемът в думите на Путин. Проблемът е в липсата на адекватна и целенасочена наша политика към Македония. Да – вчера българските държавници реагираха правилно. Но къде е дългосрочната им стратегия?

Номерът не е да даваме на македонците даваме паспорти, за да работят в Европейския съюз. Номерът е да ги задържим у нас. Особено с оглед тежката демографска криза и застаряващото ни население.

Знаете ли как го правят румънците? Те са пример за културна, но целенасочена асимилаторска политика, даваща все по-крупни ефекти. В Букурещ приемат без изпити българчета от Северна България. Достатъчно е да декларират, че уж имат румънски корени. През първата година учат език, държавата им плаща общежитие, такси няма. А след това ги разпределя спрямо желаните специалности, пак поемайки таксите и режийните. А за демонстриралите високи постижение дори има пълни стипендии, поета им е цялата издръжка. Какво правим ние? Приемаме македонски студенти, но ако родителите им имат възможност да платят високите такси за чуждите граждани, които се обучават у нас.

И друго.

Номерът е и да убедим живущите около Вардар, че сме братски настроени към тях. Че не сме окупатори и шовинисти, както ги учеше коминтерновската пропаганда. Войнствени призиви няма да свършат работа. Пиянските закани и Динковщина не помагат. Помага разумът и прагматичният поглед.

Номерът е да имаме ясна политика към Македония. За която да си стиснат ръцете всички – премиер, президент, власт и опозиция. И която да постави основите на трайно сближаване между братските народи. Пък макар и в две държави.

Така ще отговорим на Путин и сърбите, които до ден днешен считат Македония за поле на свой интерес и изява. Защото лозето не ще молитва, а мотика. Не статуси във фейсбук, а реална работа.

Трябва да бъде изработена доктрина, национална стратегия, или както искайте го наречете. И то час по-скоро!

Иван Иванов за Хипотези

Напиши коментар