Пришълецът: Завет

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Действието във филма на Ридли Скот се развива десет години след събитията в кинохита му от 2012-та „Прометей“, като по този начин е негово продължение, но освен това запълва празнината между него и оригиналния „Пришълец“.

Историята започва с инцидент на борда за „Завет“, колониален кораб, насочен към планета-рай, подобна на Земята и годна за обитаване. Андроидът Уолтър, изигран от Майкъл Фасбендър (който е и андроидът Дейвид от борда на „Прометей“) е принуден да събуди екипажа, но капитанът Джейкъб Брансън умира докато е в хибернация, оставяйки скърбяща вдовица и слаб и безхарактерен втори капитан, който сега поема управлението.

Разтърсени от случилото се и неспособни да се обединят под ръководството на капитан Орам, екипажът е примамен от неизвестен, но познат до болка сигнал, водещ до значително по-близка планета, годна за живот. Вместо да рискуват, връщайки се в хибернация, те се насочват към сигнала, уповавайки се на надеждата за идиличен живот на новата планета.

Е да, ама не. И ако до тук всичко ви се струва до болка познато и предсказуемо, завръзката тепърва предстои. И макар „Пришълецът: Завет“ да не се отклонява много от сценариите на своите предшественици, то това се дължи на последователността в събитията, която отрича резките промени. Силата на сериите се крие именно във вариациите на една и съща съдба и липсата на „добавки“, развалящи целостта на историята.

Това, което отличава „Пришълецът: Завет“ от останалите Пришълци е връзката между Дейвид и Уолтър. Именно тя се превръща в биещото сърце на филма и в източник на хумор, който отсъстваше досега от поредицата. Кулминацията е в сцената, където Дейвид учи Уолтър как се свири на флейта (да именно мъж учи друг мъж как да свири) и освен еротичната енергия, се усеща и иронията от факта, че актьорът убедително трябва да съблазни себе си. Говорейки за шизофриния и нарцисизъм...

Като цяло филмът е поредният шедьовър на Ридли Скот, което се дължи на факта, че е в сфера, до болка позната на режисьора, в която той е ненадминат. За феновете на поредицата, новото допълнение предлага перфектно съчетание между познатата история, фантастични ефекти, добра актьорска игра и щипка еротика. „Пришълецът: Завет“ бе натоварен с отговорността да даде отговор на всички въпроси, повдигнати от „Прометей“ и макар, да не успя на 100 процента (поради факта, че „Прометей“ бе по-скоро психологическа фантастика, която повдигна философския въпрос „От къде сме произлезли“), то определено можем да кажем, че чакането си заслужаваше и ако трябва да приемем,че това е краят на историята, то определено е добър.

Феновете на поредицата няма да бъдат разочаровани, а кинокритиците се обединяват около мнението, че това е третият най-добър „Пришълец“, след първите два.

И да, твърдението, че „В космоса никой не може да чуе писъка ти“ си остава синоним на футуристичния шедьовър на Ридли Скот „Пришълецът“ и безспорно важи и за новото допълнение „Пришълецът: Завет“.

Напиши коментар