Матео Ренци бързаше да извърши реформа в италианската конституция. Той очевидно не „разчете” правилно събитията и процесите на Стария континент и особено политическото самоубийство на бившия си колега Дейвид Камерън. Ренци допусна катастрофална грешка и сега ще си плати за действията.

Бившият кмет на Флоренция и премиер в оставка на Италия измина за около 1000 дни „трънливия” път на висшата политика. От „осанна” до „разпни го”, от много популярен и реформаторски настроен млад ръководител в супер трудни времена до провалил се лидер, критикуван от всички и отхвърлен зрелищно от убедителния вот на мнозинството италианци.

Звездата на Матео Ренци залезе след по-малко от 1000 дни. За момента няма ясни сигнали дали той смята да остане във висшата политика - Флоренция,02.12.2016 г. (снимка: АР)  

В годината, в която Великобритания гласува за напускане на ЕС, а американците избраха Доналд Тръмп за президент, Италия даде своя принос към глобалния популистки бунт. Неочакваните почти 60% от гласоподавателите на Ботуша казаха „Не” на конституционната му реформа. Това беше болезнен удар по Ренци, който през февруари 2014 г. стана най-младият премиер в историята на Рим. В онези дни, едва на 39 години, той обеща да реформира позакъсалата в кризата Италия и да я изведе на челно място в Европа. Но въпреки енергията, която никой не може да му отрече, тосканецът така и не успя да убеди, още по-малко да обедини сънародниците си.

Запален потребител на социалните мрежи, който никога не е бил депутат, нито е заемал министерски пост, Ренци дойде на власт на вълната на популярността, обратно пропорционална на недоверието на италианците към политическата класа. Често обвиняван, че управлява сам, без да търси компромис, Ренци внесе дълбоки разделения в своята Демократическа партия (ДП). Разцепи още повече мнозинството и левите „бунтари”. Преди три години тогавашният кмет на Флоренция стана лидер на лявоцентристката ДП и обеща да „изхвърли на боклука” партийните величия и още няколко души.

За целта отстрани от пътя си влиятелни хора като бившия премиер Масимо д'Алема и някогашния кмет на Рим Валтер Велтрони. Първият не забрави това и води кампания в подкрепа на „Не” на референдума, въпреки че продължи да бъде член на ДП. На 13 февруари 2014 г. Ренци изхвърли безцеремонно втория човек в партията Енрико Лета, за да оглави правителството. „Бъди спокоен, Енрико”, това беше краткото послание, което Ренци публикува в Twitter по адрес на предшественика си. Сега всичко това му се върна и Ренци трябваше да подаде болезнена оставка, но не в социална мрежа, а лично в двореца на президента.

Оттеглянето на Ренци си е негов проблем. В континентален план обаче оставката му хвърли още една европейска държава (третата икономика в еврозоната) в политическа криза и предизвика страх от допълнителен хаос в банковата й система. Ренци игра смело, загуби драматично и дори не изчака края на преброяването на гласовете, за да обяви оставка. Вестта за поражението дойде няколко часа, след като Австрия избра категорично бившия лидер на „Зелените” Александер ван дер Белен за президент. Вотът в родината на Моцарт показа, че все още има граници пред вълната от гняв срещу елитите, която започна през юни с Брекзит и продължи с победата на Тръмп на 8 ноември.

Внимателен прочит на събитията обаче показва, че вотът на Апенините всъщност е бил в полза на статуквото, просто защото сегашната конституция остава непроменена. Референдумът за опростяване на политическата система и намаляване на ролята на Сената се превърна във вот на доверие към Ренци, който винаги е бил самотен воин срещу евроскептиците.

Красивата кметица на Рим - Вирджиния Раджи гласува в избирателна секция във Вечния град. Първите месеци от нейната работа показаха, че популисткото "Движение 5 звезди" може и да има желание, но няма управленски капацитет - Рим,04.12.2016 г. (снимка: АР) 

Какво следва по-нататък зависи от италианския президент Серджо Матарела. Държавният глава има сложната задача да избере кой да опита да състави правителство и да реши дали да има предсрочни избори. Ако догодина и в Италия се гласува, 2017 г. ще бъде повече от ключова в историята на ЕС. Това означава, че в 3 държави от основателките на съюза (Италия, Франция и Германия) ще има избори и в тях ще участват силни евроскептици и популистки кандидати.

Не е ясно кой би наследил Ренци. Според най-драматичните прогнози политическа парализа в Италия би могла да доведе до идване на власт на движението „Пет звезди” с платформа за излизане от ЕС. Основният сценарий обаче е, че Рим някак си ще преживява с широки коалиции, за да не допусне популистите във властта. Само че ще продължи да отлага ефективните решения на наболелите проблеми като корупцията и ниския растеж. Премиерът имаше желанието да опита, но италианците не му повярваха.

Матео Ренци заложи твърде много на своята конституционна реформа, но не успя да убеди италианците в нея - Флоренция, 02.12.2016 г. (снимка: АР)

Ренци обеща, че реформите ще ускорят процеса на вземане на решения и ще допринесат за по-стабилно управление в Италия. Само че явно не е внимавал достатъчно в часовете по история, защото в Рим се смениха цели 63 правителства и 27 министър-председатели от 1946 г., а решенията често се бавят заради бюрократични спънки. В лагера на гласувалите с „Не” някои се опасяваха, че кабинетът ще стане прекалено силен. Други бяха съгласни с целта на реформите, но не вярваха в успешното им изпълнение. Трети просто искаха да нанесат кроше в лицето на премиера си.

Независимо от това загубата му е още един протестен вот на западния електорат. Хората гласуваха срещу мнението на управляващите. Разликата е, че на Острова Камерън подкрепи статуквото, а на Ботуша Ренци искаше промяна. Гласоподавателите им отговориха със звучно „Не”.

Матео Ренци и съпругата му Агнес гласуват на злополучния за премиера референдум в неделя - Понтасиеве, 04.12.2016 г. (снимка: АР)

Събитията в Италия доказаха, че политиците трябва да бягат далеч дори от идеята да правят референдум по един въпрос, защото той автоматично става шанс за избирателите да изразят недоволството си от куп други неща. Провалът на Ренци в никакъв случай не означава, че неговата идея за реформа е лоша. Той загуби, защото за близо 1000 дни не успя да подобри материалното състояние на сънародниците си, а предлаганите на референдума промени не решаваха проблема им.

В общоевропейски план обаче, въпреки радостта, с която резултатът в Италия беше посрещнат от обявяващите се против върхушката популисти, е прибързано референдумът да се смята за нов скептичен пирон в ковчега на ЕС. Нищо не сочи, че на Ботуша са се изказали против обединена Европа. Популистите на Стария континент винаги се опитват да превърнат гласуванията във вот „За” или „Против” Брюксел, но нерядко грешат.

Никой обаче не може да обещае, че събитията на Ботуша няма вземат опасен завой, защото италианците са известни със своето непостоянство в чувствата. За разлика от Великобритания, Италия е една от шестте страни-основателки на ЕС. Докато Лондон винаги беше смятан за най-големия евроскептик в съюза, Рим, напротив, традиционно се отнасяше с ентусиазъм към идеята за обединена Европа. Отношението на Италия към ЕС се промени заради дългата икономическа стагнация, кризата на еврото и тревогите от незаконната имиграция. Така че е твърде възможно Ренци да се окаже един от последните премиери в Рим, които са изразители на традиционни проевропейски настроения.

Лидерът на "Движение 5 звезди" - комикът Бепе Грило потрива доволно ръце след провала на референдума и вероятно сънува всяка вечер премиерския пост - Генуа,04.12.2016 г. (снимка: АР)  

Освен това Италия, за разлика от Великобритания, е член на еврозоната. Поради това, макар и Брекзит да е болезнен и сложен процес, той няма да сложи край на единната валута нито ще предизвика финансова криза. Веригата от събития, задействани от провала на Ренци, обаче може неочаквано да предизвика и двете. Просто времената са такива.

Анатоли Стайков за Хипотези, 08.12