Стартиралият процес срещу Ратко Младич със сигурност не е обикновено дело. Свидетели сме на процес срещу международното правосъдие, чийто символ в настоящия случай се явява Трибуналът за военни престъпления в бивша Югославия (МТБЮ).

Причината е, че институцията в Хага се дискредитира сериозно по време на делото „Слободан Милошевич”. Процесът срещу Слобо се превърна в публичен фарс, забавен от поредица бюрократични спънки и театри на подсъдимия. В края на епичното тригодишно дело не само обвиняемият, но и съдията вече се бяха преселили в отвъдното.

Радован Караджич слуша словото на прокурорите на заседание на Трибунала за военни престъпления в бивша Югославия - Хага, 12.02.2016 г. (Снимка: АР)

По тази причина през 2016 г. вината първо на Радован Караджич, а сега и на Младич със сигурност трябваше да бъде доказана. Генерала е последният от поредицата подсъдими за войната в бивша Югославия. В предишния случай прокурорите опитаха да демонстрират честността на Трибунала и позволиха на Милошевич да се защитава сам и той лесно превърна възможността в реално средство да попречи на хода на процеса. За Караджич и Младич беше ясно, че няма да ползват подобни екстри.

След Слобо и Радован – Ратко е с най-висок ранг от всички изправени на подсъдимата скамейка. Малко история. В края на март бившият политически лидер на босненските сърби Караджич беше признат за виновен в геноцид и още девет други точки. 40 години зад решетките на практика си е до живот. Произнесената присъда беше една от най-важните в историята на МТБЮ. Тя беше обявена точно на 17-тата годишнина от началото на бомбардировките на НАТО над Сърбия.

Генерал Ратко Младич (в средата) по време на войната в Босна (Снимка: АР)

Сега на ред е Младич. Новините от Холандия доказват, че дори две десетилетия след войната разделението в Босна и Херцеговина продължава да бъде много крайно и непримиримо. В Република Сръбска смятат, че Младич е несправедливо обвинени и имат забележки към всяка възможна осъдителна присъда. Оправдаха се и обратните очаквания. Според тях присъда под доживотен затвор ще се приеме за грешка в Мюсюлманско-хърватската федерация.

Младич е обвинен в извършване на етническото прочистване в бивша Югославия и организирането в Сребреница на най-жестокото клане в Европа от 1945 г. Много от жертвите му не дочакаха правосъдие.

Ратко Младич по време на изслушването - Хага, 05.12.2016 г. (Снимка: АР) 

Поддръжниците му са убедени в жестокостта на това той да бъде изправен пред трибунала. За жертвите на войните в бивша Югославия Младич, днес почти на 74 г., е далеч от това да е бил защитник на сърбите, както се стараят да го описват почитателите му.

Това не е единственото престъпление, в което е обвинен този югославски офицер, натоварен през юни 1991 г., когато войната се задаваше, да организира сръбските сепаратисти от Република Краина в Хърватия. Когато конфликтът се разпростря в Босна през 1992 г., произведен набързо в генерал, той стана човекът, организирал обсадата на Сараево, където за три години от бомби и снайперисти загинаха 10 000 души. Около 8000 бяха избити за шест дни в престъпление, окачествено от МТБЮ като геноцид.

Младич бързо обедини мюсюлмани и хървати в общата си омраза, издигайки се като защитник на сръбския народ. Президентът Милошевич, починал през 2006 г. в Хага, въплъщаваше „Велика Сърбия”; Караджич, осъден на 40 години затвор за геноцид, беше фанатичният теоретик; за Младич остана ролята на безпощадната въоръжена ръка.

Пред МТБЮ, макар отслабнал от болестта, Младич не съжали нито за миг: каза, че „само е защитавал страната си”, защитавал е „справедливата сръбска кауза”. Според този едър военен, понякога гневен, понякога весел, „границите винаги са били белязани с кръв и държавите са ограничавани от гробове”. През 1995 г., когато завърши войната в Босна, в която загинаха 100 хил. души, а 2,2 млн. бяха разселени, Младич се оттегли в крепостта си в Хан Пиесак, военна база наполовина под земята, в източната част на страната.

След това се настани в Белград, защитаван от армията. Той подрязваше розови храсти, появяваше се в супермаркета и на футболен мач. Международната общност поиска да бъде екстрадиран. Младич премина в нелегалност през 2000 г. Въпреки падането на Милошевич, бягството на Генерала продължи 11 години. Но подкрепящите го мрежи бяха отслабени от арестите и от аспирациите на Сърбия да бъде приета в ЕС. Младич се превърна в голям проблем.

На 26 май 2011 г. Генерала беше заловен у роднина в село Лазарево, Северна Сърбия. Ако местните националисти още ръководеха западната ни съседка, вероятно Младич, а и Караджич, щяха да продължат да се разхождат свободни дълго време по белградските улици. За негова зла участ победител на предсрочните парламентарни избори в началото на 2008 г. стана коалиция, обединена около прозападния президент Борис Тадич.

В онези месеци Брюксел ясно заяви на управляващите в Белград, че бленуваното членство в ЕС е невъзможно, докато Сърбия не изпълни задълженията си към Трибунала. И западната ни съседка показа ясно желание за окончателно скъсване с национализма от миналото.

Арестът им беше повратната точка за Сърбия. Белградските политици дълго бяха обвинявани, че прикриват Младич, с което блокират членството си в ЕС.Качването му на самолета за Хага беше огромният пробив за новото прозападно правителство в Сърбия. Хората около президента Тадич избраха арестуването на един „призрак” от миналото пред международната изолация, в случай, че той остане на свобода.

Генерал Младич (вляво) и Радован Караджич (вдясно) обсъждат атаката на град Горажде - Босна, 05.08.1993 г. (Снимка: АР)

Задържането придоби особено значение в онзи момент. Тогавашното сръбско правителство беше съставено от един твърде неочакван съюз. В него освен демократите на Тадич влизаха и социалистите на Ивица Дачич. Последните воюваха със Запада през 90-те. Днес обещават и работят (Дачич и в момента е вицепремиер и външен министър) по кандидатурата на Сърбия за ЕС. Така на практика Младич беше предаден именно от някогашните си съмишленици.

Подобно твърдение би звучало абсурдно преди години, но днес изглежда като логично изражение на фона на новите реалности в Белград. През 2016 г. Хърватия и Словения вече са част от ЕС. Босна, Черна гора, Македония и Албания също са на опашката. Последните събития в Сърбия също говорят за необратим процес на евроинтеграция при западните ни съседи. Изглежда, че може би най-после е дошло времето за уреждането на старите балкански проблеми.

Анатоли Стайков за Хипотези, 19.12