Последната стена в Европа

Всички правила, дори в политиката, имат своите изключения. Едно от най-известните сред тях гласи, че стените рано или късно падат. Въпреки това в Европа все още има такива.
 
„Ничия земя” от десетилетия разцепва средиземноморския остров Кипър на гръцка и турска част. След обединението на Германия Никозия остана единствената разделена столица на Стария континент. Непрекъснато започващите и още по-бързо приключващи нови и нови преговори между ръководителите на двете общности не променят почти нищо. Повторното обединение на Острова на Афродита остава химера.
 
За незапознатите с темата вероятно е странно защо Кипърският въпрос попада в графата балканска политика. Островът може и да е разположен в източния край на Средиземно море, на по-малко от 500 км от Израел, но проблемът в Никозия е между Атина и Анкара. Гръцката страна от години настоява за създаването на федерация с общо международно представителство, което да се сменя на ротационен принцип. Турската позиция включва конфедеративен модел на управление с две отделни държави.
 
Дългата поредица от провали и многобройните, а и бързо променящи се условия постоянно обезсмислят усилията на двете страни, а и на международните посредници. Това може да доведе до увековечаване на разделението на Кипър и до нови противоречия в и без това неспокойното Средиземно море.
 
Никога досега в своята история двете общности в разделения Кипър не са били толкова близо до желаното обединение. Това съвсем не означава, че подновените през юни преговори са довели до реален резултат. Желанието на двете общности на острова да водят активен диалог обаче ясно показва, че етническите гърци и турци наистина са уморени от периода на драматично напрежение.
 
Буферната зона с дължина 180 км („зелената линия”), която разделя гръцката (южната) от турската (северната) част на Кипър
 
Опитите на ООН да обедини Кипър през годините също постигнаха нулев резултат. Големият пробив можеше да настъпи през 2004 г. Гръцката общност обаче отхвърли на референдум, проведен от двете страни на разделителната „зелена линия”, планът на тогавашния генерален секретар Кофи Анан. Въпреки позитивния си отговор на предложението, лидерите на Севернокипърската турска република (СКТР) очаквано попаднаха в изолация. Проблемът им е, че са признати официално единствено от Анкара. Така островът продължи курса към ЕС разделен на две.
 
В момента целият Кипър е смятан за част от общността, но реално правилата на съюза се прилагат само в районите, контролирани от гръцката администрация. Вината за възникналата неразрешима до момента ситуация е и на Брюксел. ЕС спокойно можеше да постави като условие за приемане на Кипър уреждането на спора. Това не се случи. Гръцката общност усети, че ще се присъедини към ЕС (1 май 2004 г.) и без обединително споразумение. Ръководителите на Република Кипър (РК) предпочетоха този вариант по една причина. Администрацията в Никозия, вече като член на съюза, придоби нови възможности да блокира решенията на Брюксел, свързани с Турция.
 
Канадски сини каски под егидата на ООН патрулират в буферната зона - 15.03.1964 г.
 
Това се оказа грешка и международният престиж на РК понесе тежки удари в последните 12 години. Най-вече поради факта, че няколко правителства в Атина и Никозия допуснаха започване на присъединителни преговори между ЕС и Турция, но без да изискват като условие признаването на РК от Анкара. Това все пак влезе в дневния им ред, но късно. Вследствие на фундаменталната грешка Кипър беше подценен като държава и се оказа в неравнопоставено отношение спрямо останалите страни от ЕС.
 
Що се отнася до турската страна, там проблемите имат едно име. Много неща в преговорите зависят от политик, който дори не живее в Кипър – Реджеп Ердоган. Намесата на Анкара в диалога, макар и индиректно, продължава да бъде огромна пречка, а позициите почти диаметрално противоположни. Един от основните проблеми е нежеланието на Анкара да изтегли своя солиден военен контингент от СКТР. Втората пречка, заради която преговорите не вървят гладко, са преселниците от съседен Анадол. Техният брой постоянно се увеличава и на практика променя демографската картина на острова. Третият е свързан с пари, с много пари.
 
Анкара „помпа” около 1 млрд. долара всяка година като помощ за окупираната територия на острова. Като отплата турската администрацията в Кипър следва всеки диктат от север. Това звучи нелогично на фона на продължаващите стремежи на Анкара за членство в ЕС. Гръцката власт в Никозия също не се дава и използва постоянно основния си коз. РК блокира непрекъснато отварянето на нови преговорни теми между Анкара и Брюксел. И така обратно в омагьосания кръг.
 
Новата доза оптимизъм е насочена към поредната двойка преговарящи. Настоящите лидери на кипърските общности Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ подновиха срещите си след временно замразяване. Новата фаза на диалог съвпада с критичен момент за казуса, но за това по-късно. Двете общности успяха да сближат позиции в голяма степен и по значителен брой въпроси, свързани с четири преговорни глави. Предстоят обаче ключови дискусии по двата възлови пункта – териториалните корекции и гаранциите за тях, плюс сигурността. Всички тези въпроси ще бъдат част от 2 референдума, на които предстои да гласуват жителите на острова.
 
Настоящите лидери на двете кипърски общности в кулоарите на преговорите - Никос Анастасиадис (вляво) и Мустафа Акънджъ (вдясно) - Никозия, 21.06.2016 г.
 
Причината за дипломатическия прогрес, вътре и около Никозия, съвсем не е само политическа. Тя е свързана и с газовите находища в икономическите зони на Кипър. Проучванията показаха солидни залежи. Сега много държави гледат с повишен интерес към острова, за да си гарантират, че техни енергийни компании ще бъдат включени в експлоатацията им. Никой няма интерес от напрежение край сондите и това създава рядък шанс за окончателно решение на Кипърския въпрос.
 
Както обикновено се случва обаче, след добрите новини идва лоша. Разделеният Кипър е основателно обезпокоен от кризата в Турция. Твърдите мерки срещу опонентите на Ердоган и извънредното положение след неуспешния опит за преврат на 15 юли са проблем. Твърде възможно е събитията на континента да охладят или направо унищожат надеждите за бързо постигане на споразумение за Кипър.
 
Неуспешният пуч досега не е докоснал" анклава, но кризата в Анкара е обезпокоителна за преговарящите страни. Те смело се надяват на споразумение до края на 2016 г. Настоящият кръг мирни преговори определено е най-добрият шанс от поколения за решаване на регионалния проблем. Конфликт, който се превърна в постоянен дразнител между съюзниците от НАТО Гърция и Турция и пречка за присъединяването на Анкара към ЕС.
 
Турското участие е жизненоважно за решаването на един от най-старите конфликти в Европа. Сега Ердоган трябва да се съгласи на изтегляне на войниците и на корекция на контролираните от армията граници между севера и юга. В турската част зад „зелената линия” се намират най-малко 30 хил. бойци. Те са там от деня, в който Анкара нахлу на острова преди 42 г. в отговор на краткотраен, вдъхновен от Атина преврат.
 
Особено деликатна е и частта за отказ от 17 млрд. евро, смятани за кипърско-турски дълг към Анкара. Кипър поиска международна спасителна помощ през 2013 г. и натрупа още задължения. Приет като наследство, въпросният дълг ще задуши финансово Никозия, която точно излезе от спасителната програма.
 
Дипломатическите настроения са, че Кипър трябва да получи решение сега. До момента Ердоган беше конструктивен по въпроса. Но няма да е за първи път, ако смени позицията си за една нощ. В настоящия момент обаче всички тенденции изглеждат различно, а шансовете по-добри отвсякога. Подобно нещо не се е случвало в историята. Твърде възможно е, ако и този шанс бъде пропуснат с лека ръка, той никога да не се повтори.
 
Анатоли Стайков за Хипотези, 18.08

Напиши коментар