Местан – неграмотен или престъпник?

Изританият от политическия живот на страната председател на ДОСТ за пореден път скандализира българската общественост.

Лидерът на турската пета колона у нас поиска промяна на Основния закон на Републиката, чрез която българската нация да бъде разделена на мнозинства и малцинства. Причините за действията му са прости. След предсрочните парламентарни избори през март Лютви Местан на практика е политически труп. Въпреки обилното финансиране от Анкара, въпреки че тогавашният турски посланик Гьокче и Главното мюфтийство агитираха открито за ДОСТ, въпреки че турската държава направи и невъзможното да осигури гласовете на изселниците, резултатите бяха плачевни. Политическият ГМО проект на Реджеп Ердоган, Сюлейман Гьокче и Лютви Местан не успя да вземе дори 3 процента от гласовете и то в коалиция с другия наместник на Ердоган на наша територия – Касим Дал (когото помним като екзалтиран „фоторепортер“ по време на Ердогановите митинги в Истанбул след неуспешния опит за преврат в югоизточната ни съседка през лятото на миналата година)

Последствията от фиаското на ДОСТ са очеизвадни. Идеологът на проекта Сюлейман Гьокче бе де факто заточен в Гватемала, консулите в Пловдив и Бургас отдавна бяха отзовани, а кранчето от Анкара към банкрутиралия Местан секна. Нещо за което призна самият той в тазсутрешното си интервю в ефира на БТВ.

Провалът на Местан е видим за всички – за неговите спонсори и ментори, за населението от така наречените смесени райони, за цялото българско общество. И днес фалиралият политик прави отчаяни опити да се върне в мача чрез претопляне на стари манджи, каквото е абсурдното му искане българската нация да бъде разделена на национални малцинства и национални мнозинства. И посредством безумни примери. Като тези с Албания, Унгария и Украйна. А те лесно могат да бъдат оборени. Тирана и Будапеща признава малцинства, защото имат аналогични изисквания за своите диаспори(далеч по-солидни от българските такива) в съседни държави. Киев пък няма избор ако иска да запази териториалната цялост на етнически доста пъстрата си държава. Украйна няма нищо общо с България, където над 80 процента от населението декларира своя български етнически произход.

А Франция признава ли национални малцинства? Правилно попита водещият. Ами Гърция, която е наша съседка и партньор в структурите на ЕС и НАТО (където апропо си партнираме и с Турция).

Но Хекимян забрави да зададе и друг въпрос: Признава ли национални малцинства любимата на Местан Турция, създадена като еднонационална светска държавата от бащата на републиката – Мустафа Кемал Ататюрк. Признава ли национални малцинства президентът Ердоган, който почти постави извън закона кюрдските политици. Част от тях отдавна търкат нара на политическите затвори отвъд Капитан Андреево.

Местан отиде още по-далеч в скандалните си тези. Според него религиозната принадлежност е равна на етническа такава. Което е пълен абсурд. Аз ако искам да съм будист, то значи ли, че автоматично съм китаец? Не - означава, че имам някакви религиозни предпочитания, но заедно с това мога да съм най-обикновен българин. Впрочем – нали помните, че обвързването на исляма с турските интереси е концепцията за „Стратегическата дълбочина“, изготвена от Ахмед Давутоглу – идеологът на неоосманистката доктрина, която господства в Турция откакто на власт е президентът (а преди това и премиер) Реджеп Ердоган. Тезата на Давутоглу е простичка – където на Балканите има мюсюлманско население, това е наследство на Османската империя. То автоматично е и наследство на днешна Турция. Към него Анкара има ангажимент и интерес за стратегическо влияние. Въпросният интерес обхваща така наречената „ислямска дъга“ – започваща от Босна, минаваща през Санджак (в Сърбия) и Македония, продължаваща през Кърджали (България) и стигаща до турската столица.

Днес Местан просто изразява неоосманистките претенции на наша територия. И повече – той казва, че щом в една нация има различни етноси, то тя трябва да се дели на мнозинства и малцинства. Обратното било концепцията на „Възродителния процес“. Абсурдно схващане – защо в рамките на еднонационална държава да няма различни етноси, ползващи се с всички демократични права и свободи – политически, религиозни, културни, образователни. Както всъщност е и сега – това е прословутият български етнически модел, благодарение на който се спасихме от югославски сценарий в началото на 90-те.

Местан спомена глобите за агитация на чужд език като нарушение на граждански права. Припомням, че те са ясно обосновани от българския законодател. Бяха въведени след десетките документирани случаи, в които горепосочените предизборни речи се използват за антидържавна пропаганда, чрез употребата на груб и циничен език на омразата.

И още нещо – за Лютви Местан самосъзнанието се дели по етнически признак. Нищо подобно. Националното самосъзнание е само едно. Твоят етнос може да е български, турски, арменски или еврейски, но ако самосъзнанието ти е българско ти принадлежиш към българската нация, ако е турско – към турската, ако е арменско – към арменската, ако е еврейско – към еврейската.

Не е вярно, че еднонационалната държава означава в нея да живее един етнос. Това схващане е чудовищно изкривяване на фактите от страна на Местан. Той не е глупав човек, значи съзнателно манипулира обществото. Действие с което, обаче, влиза в открита колизия с българския закон и следва да понесе наказателна отговорност за това. В еднонационалната държава могат да живеят и десет етноса. Етнос означава едно, а нация друго. Желаната от Местан абстрактна формулировка „гражданска нация“ пък съвсем трето. Ние не сме Америка, не сме държава от преселници, образувала нация от емигранти. Ние сме България и имаме 1300 години история, г-н Местан!

Да, наистина понятията етнос и нация не трябва да се смесват. Но няма никаква причина една нация да бъде разделяна на етнически признак. Защото ние всички на тази територия сме едно цяло – българи, турци, цигани, арменци, евреи. Такъв е заветът на Апостола на свободата Васил Левски. Такива са и посланията на авторите на Търновската конституция през 1879г. – една от най-демократичните за времето си.

Но не такива са идеите на Ердоган, Давутоглу и Местан. Техните планове нямат нищо общо с българския интерес. Те искат да възстановяват Османската империя, поругавайки паметта на Ататюрк, и очевидно няма да се спрат след червения картон, който получиха на последните избори от българския избирател. Защото (по думите на един партиен лидер) ДОСТ не е явление, а процес. Който ще има трайно негативни последици върху бъдещето на България, ако не бъде овладян навреме от компетентните институции.

Да, Местан ясно каза, че е против сепаратизма. Естествено, че няма да работи пряко за отцепване на територии от България. Той просто ще следва стратегията на Давутоглу, за да ни превземе отвътре – с ресурса на Анкара, посолството, мюфтийството(финансирано от турския Дианет) и разбира се с помощта на стандартните Кириак Стефчовци, които за пет турски сребърника винаги са готови да продадат/предадат род и родина.

Българската нация е единна и неделима. В нея няма малцинства и мнозинства. Има различни етноси и религии, които се ползват с всички демократични права. Те са им гарантирани от Конституцията, от рамковите конвенции, които сме приели, от членството ни в ЕС и НАТО.

Свободата на вероизповеданията в България също е отдавна установена. Но те не трябва да попадат под влияние на политически партии и чужди държави. Тук ангажиментът е на настоящото правителство, нееднократно обещало да вземе мерки в посока връщане на държавната грижа за изповядваните у нас религии. А изповядването на коя да е от религиите не означава автоматично етническа принадлежност, придобиване на самосъзнание или национално определение.

Ангажиментът е не само на правителството, но и на всички партии, политици и институции. Нека заедно и задружно отговорят на недопустимите инспирации от Анкара. Защото през 14-и век се разединихме. Резултата го знаем от учебниците по история. Веднъж започналият процес едва ли ще бъде спрян от самосебе си. Ще бъде спрян само ако получи достоен отпор.

Иван Иванов за Хипотези

Напиши коментар