Меркел се кандидатира. А кой друг?

Най-дълго пазената тайна в Европа, макар и с предизвестен финал, падна в неделя вечер. Германският канцлер Ангела Меркел обяви, че няма да спира с политиката и ще се кандидатира отново. Ако 62-годишната Меркел спечели четвърти мандат, ще получи шанс да изравни рекорд на своя някогашен покровител Хелмут Кол, който беше 16 години канцлер на Германия.

Исторически кадър - Ангела Меркел, по това време министър на жените и младежта, на правителствено заседание в канцлерството. Зад нея е федералният канцлер и неин ментор Хелмут Кол - Бон,30.04.1991 г. (снимка: АР)

Новината не предизвика кой знае какъв ентусиазъм във Федералната република, където вероятно малко хора си спомнят времената, в които канцлерът не се казваше Меркел. Истинските събития обаче тепърва предстоят. Трудно е да се прогнозира, че християндемократите на Меркел ще изгубят изборите догодина, но определено няма да им е лесно.

Ситуацията в Германия, а и в цяла Европа отдавна не е същата. Канцлерът и съпартийците й ще имат челен сблъсък с новата политическа сила на Стария континент – популистите. Възходът на „Алтернатива за Германия” (АзГ) обаче не може да се сравни със силите, които предизвикаха Брекзит или с френските националисти на Марин льо Пен. Истината е, че Меркел няма нито един сериозен политически съперник у дома и това вероятно ще й помогне за победата въпреки грешките, които допусна.

Многоликият канцлер (колаж: АР)

Меркел не се промени много в политически аспект през тези почти 11 години, в които управлява. Е, сега ще й се наложи. Стотици хиляди хора, бягащи от войните в Близкия изток, потърсиха убежище в Европа през 2015 г., а Меркел обяви, че те могат да се заселят в Германия. Този ход първоначално беше приветстван както във Федералната република, така и в чужбина. Няколко седмици по-късно ситуацията се промени.

Меркел до голяма степен продължи да се придържа към решението си. Само че виновно призна, че е щяла да подготви Германия по различен начин, ако предварително е знаела мащабите на мигрантската вълна. Канцлерът не изгуби нито за миг изражението си на безспорен лидер, но партията й позагуби скорост с наближаването на парламентарния вот.

Федералният канцлер, този път в ролята си на солиден футболен запалянко, поздравява играчите на Германския национален отбор, начело с любимеца й Бастиан Шванщайгер, които преди минути са спечелили четвъртата си световна титла на стадион "Маракана" - Рио де Жанейро, 13.07.2014 г. (снимка: АР)

Меркел някак си успя отново да сплоти Християндемократическия съюз в трудните времена. Нещо повече, тя завзе част от терена на социалдемократите. Проблемът обаче е, че разочарова твърдолинейните консерватори, защото създаде поле за действие за АзГ. Нейната политика на протегната ръка към бежанците разцепи страната, която прие през 2015 г. 890 хил. мигранти. Повече от година по митингите на АзГ се чува: „Меркел да си ходи!”, а формацията получи добри резултати на избори в няколко провинции.

Канцлерът сам призна, че предстоящите избори през есента изглежда ще са „най-трудните” след обединението на Германия. Освен срещу популистката десница Меркел трябва да води битка срещу съмненията, прокраднали се в част от редиците й, главно сред баварските й съюзници от Християнсоциалния съюз (ХСС), въпреки че техният лидер Хорст Зеехофер не спира да подкрепя канцлера.

Коалиционните партньори на Меркел от Социалдемократическата партия (ГСДП) също приеха нейната кандидатура, но някои не прикриха липсата на ентусиазъм. Те ясно осъзнават, че съюзът с Меркел сериозно ги е отслабил. В партията дори планират завой наляво и предлагат коалиции с радикалната левица и природозащитниците. Притисната между перспективата за червено-червено-зелен съюз (ГСДП, Зелените и Левите) и десняшките забежки на АзГ, Меркел трябва спешно да намери решение и този път няма да й се размине без отстъпки.

Историята е доказала, че предизборната поезия никога не е била силната страна на канцлера. През 2017 г. обаче тя няма как да спечели с обещания за намаляване на данъците и остри думи срещу радикалните ислямисти. В предишни избори Меркел използва умело солидната си международна репутация, но този път няма гаранция, че това ще помогне. Да не говорим за ситуация, при която се създаде впечатление, че Меркел пренебрегва вътрешната политика. Германците се интересуват в момента много повече от работните си места и физическата и обществената сигурност в родината, отколкото от мирния процес в Сирия или войната с „Ислямска държава”.

Евентуален четвърти мандат на Меркел ще бъде съвсем различна битка за нея. Първите три останаха белязани до голяма степен от благоразумие, умела политическа приспособимост и повече от стабилна обществена подкрепа. Дори и при праволинейната Меркел обаче имаше противоречия. Четири основни събития определиха управлението й, което започна през далечната 2005 г.

Катастрофата в японската АЕЦ Фукушима" през март 2011 г. се усети повече от сериозно и на Стария континент. Меркел направи изненадващ обратен завой в политиката си. Канцлерът заяви, че ФРГ трябва да се откаже от ядрената енергетика колкото може по-скоро. Меркел обяви амбициозна правителствена програма, която трябва да завърши с пълно спиране на атомните мощности до 2020 г.

По същото време еврозоната беше разтърсена от финансово цунами. Меркел реагира смело и одобри успешен план за предотвратяване на фалит на Гърция чрез изкупуване на облигации от Европейската централна банка. Канцлерът заложи името и авторитета си, настоявайки че „ако еврото се провали, се проваля Европа”. Тя позволи на своя финансов министър Волфганг Шойбле да се превърне в лицето на германската стабилност. Меркел не се поколеба в позицията си дори в момент на силна съпротива срещу нейните политики за строги икономии от редица държави, сред които Италия и Гърция. Канцлерът стана най-мразеният политик на Ботуша и под Акропола, но не отстъпи и се оказа права.

Ангела Меркел и финансовият министър Волфганг Шойнбле по време на обсъждането на държавния бюджет в Бундестага - Берлин, 22.11.2016 г. (снимка: АР) 

През 2013 г. Меркел се сблъска със скандал от съвсем нов тип в кариерата си. Разкритията на бившия сътрудник на ЦРУ Едуард Сноудън, че германското външно разузнаване е помагало на САЩ да извършват шпионаж в Европа предизвикаха силно възмущение във ФРГ. Скандалът постави канцлера в неудобна ситуация. Меркел гръмко обеща, че въпросът ще бъде напълно изяснен от парламентарна комисия. Впоследствие обаче на въпросната институция не беше даден достъп до списък с шпионираните. Това вероятно беше резултат от близкия съюз Меркел-Барак Обама и темата постепенно потъна в архивите.

Последната работна среща на Ангела Меркел с един от най-близките й политически съюзници през последните осем години - американския президент Барак Обама, който ще сдаде Белия дом на наследника си Доналд Тръмп през януари - Берлин, 18.11.2016 г. (снимка: АР)   

Четвъртият момент е ясен. Бежанската криза през 2015 г. удари по реномето, а и по рейтинга на Меркел с невиждана сила. Ислямският тероризъм не пощади и Германия, дясната партия АзГ се превърна в сериозна политическа сила благодарение на страховете, че мигрантската вълна е заплаха за вътрешната сигурност, а канцлерът трябваше да отговаря на неудобни въпроси.

Една от снимките, които разбуниха духовете в Европа - бежанец от Близкия изток си прави селфи с федералния канцлер - Берлин, 09.09.2015 г. (снимка: АР)

Какво показва сметката в края на 2016 г. Позицията на канцлера изглежда стабилна, въпреки че образът й на благоразумен, прагматичен и дискретно могъщ лидер пострада сериозно. Въпреки все още силната подкрепа в международен план обаче г-жа Меркел е изправена пред невиждан десен бунт у дома.

По време на своето управление като канцлер тя осигури на Берлин място като най-важната сила в Европа. Тя неотклонно е смятана за най-могъщата жена в днешния свят. Повечето лидери, които са работили с Меркел, казват, че най-голямата грешка би била тя да бъде подценявана.

Федералният канцлер е нещо много повече от политик с липса на моден вкус и собственик на неизчерпаем репертоар от скучни речи. Тя методично и търпеливо винаги постига своето. Меркел има умението безкрайно да чака, докато малкото й противници не се изтощят. Корабът на канцлера може и да получи някои пробойни в корпуса, но продължава да плава стабилно в буйните води на Европа, а неговият капитан не трябва никога да бъде отписван.

Анатоли Стайков за Хипотези, 24.11
 

Напиши коментар