Мачът на Прокопиев

Иво Прокопиев знае отлично, че парите в България се правят чрез политика, а не с работа.

От своя старт под крилото на Костов - тогава Прокопиев наистина стана един преуспял млад мъж, на 28 години собственик на монопола Каолин, до днес групировката, позната за широката публика като Капитал, не се е откъсвала от държавната хранилка.

Цялата история на тези хора е свързана с политиката, там са техните връзки и позиции. Бизнесът на Прокопиев се крепи на силата му във властта. И финансовите далавери на дружествата му, цялата Алфа група, и фотоволтаиците и енергопаркове, и дори медиите му са на държавна издръжка, през целия му кариерен път. За много други български бизнесмени това също е вярно. Малко са предприемчивите хора, успели да спечелят на свободния пазар в България. Повечето разчитат на държавни поръчки, на заграбване чрез приватизация и на изкуствени монополи, за да печелят от непазарни цени.

Обаче Прокопиев е от вида, който единствено прибира, никога не дава. Ако строителите на обекти и пътища, колкото и да печелят търговете с политическа протекция, все пак строят, Прокопиев предпочита да прибира парите, без да строи. Ако другите бизнесмени печелят европроекти с връзки, тях ги проверява и Европа, и държавата, няма как да откраднат всичко. Прокопиев получава комисионни, не заеми, той прибира единствено чиста печалба. Неговите фирми обслужват емисии, през Сингапур. Кръгът Капитал прави фотоволтаици, огромни паркове, които ние плащаме от джоба си в цената на тока. Няма свръхпечеливша далавера, извън хазарта вероятно, в която Прокопиев да не участва.

За да постигне това, на него и хората около него са им нужни правителства, които да им позволяват този грабеж. Няма как без помощта на властта да постигнеш това, непосилно е за повечето бизнесмени в страната. И тук Прокопиев е особено добър, това е неговото съпоставително предимство пред останалите. Това е силата на този олигарх. Чрез параполитическата си организация от НПО-та, граждански структури като Протестна мрежа, медийна група от вестници и сайтове, той следи и ръководи този процес внимателно. Нещо повече, той активно разработва политически проекти, менажира и отглежда партии и политици, които да обслужват тези интереси.

Днес Прокопиев залага на Трайчо Трайков, негов министър още от първия кабинет на Борисов. Трайчо Трайков е човекът, който му даде разрешението за последния голям бизнес със слънчевата и вятърна енергия, той и осигури включването на тези мегапаркове в мрежата, за да гарантира изкупуването на произведената електроенергия на цени, в пъти по-високи от останалите. Трайчо Трайков е вероятно най-доверения човек на Прокопиев днес, който е в политиката. Радан Кънев вече не може да изпълнява тази роля, заради поредица от грешки и провали. И Прокопиев се захвана с това, което може най-добре - политическото инженерство. Този път проксито е Трайчо.

За Иво Прокопиев е важно да има достъп до всяка власт. На предстоящите избори той трябва да докаже, че това е гарантирано, че той има на свое разположение достатъчно гласове и политици, с които да влезе в следващия парламент и съответно да се пазари за кабинет. Пред него има две хипотези: В едната той, в лицето на Трайчо Трайков, печели резултат, близо до този на РБ, и съответно Трайков става лидер на блока. Това ще е силно представяне, Трайчо ще е наложено лице на национални избори, овладяването на РБ е повече от естествено.

Във втората Прокопиев печели около 150 000 гласа, далеч назад в класацията от ГЕРБ, БСП, дори Патриотите. Тези гласове обаче, превърнати в проценти, му гарантират отново, че в следващия парламент той ще бъде представен. Тогава тръгва новият десен проект, за който Радан Кънев говори непрекъснато. С гласовете покрай Трайчо, с партията на Радан и медиите на Прокопиев, като привлекат и своите НПО-та и външни говорители, те смятат, че имат нужните 4%, за да се промъкнат пак на трапезата с ГЕРБ след година.

Този план на Иво Прокопиев е ясен, не е голяма загадка и гениална конспирация. На него му трябва парламентарно представителство, за да оцелее. Трайчо Трайков към момента изглежда най-годен да свърши тази работа. И Прокопиев залага на него, избутва Радан Кънев назад, премахва другите съперници като Гроздан Караджов за тези избори, остава само да впрегне медиите си за кампанията и да чака да узрее плода на схемата му. Посланието към Борисов и останалите в РБ е четливо - аз карам влака, аз издигам и свалям лидерите на десницата извън ГЕРБ, аз мога да водя медийни войни и да издигам или съсипя някого. Битката му срещу Делян Пеевски само доказва, че той наистина може това.

Единственият провал, срещу който Прокопиев няма застраховка, е вариантът с резултат на Трайчо под 100 000, под прага на парламентарните 4%. Тогава целият замисъл на стратезите на Капитал рухва, те вече не могат нито да натискат РБ, за да го овладеят, нито да сплашват Борисов. С толкова гласове за Трайчо проектът на Прокопиев пропада. Разбира се, Капиталци са уверени, че ще изкарат повече, техните прогнози са по-високи, а и ресурсите им позволяват да се надяват на добър резултат.

Двама са кандидатите на олигархията на тези избори - Трайчо на Прокопиев и Татяна Дончева на Гриша Ганчев. Но докато Гриша Ганчев играе само, за да покаже на Борисов, че може да играе, т. е. иска единствено да го оставят на мира с натрупаното вече от КТБ, то Прокопиев има много по-тежък залог. Той трябва да спечели, защото ако изпадне от каруцата сега, пак ще трябва да бяга в Сингапур. При него е на живот и смърт.

Георги Петков за Хипотези

1 Коментари

  1. Avatar
    31 2016-10-14 12:05:35

    Стартът на Прокопиев беше с Илия Павлов. Тогава младият Иво е студент, батко му полицай, а татко му голяма клечка в нереформираните тайни служби на комунистическия режим, от където е и връзката с Илия Павлов. Иво и приятелят му Филип получават първите уроци по медиен рекет като дописници в изданията на Илия Павлов. Пак с негова помощ стават и издатели. Летящият старт в бизнеса и финансовото дело Иво Прокопиев получава по-късно и наистина от Иван Костов, какъвто е произходът и на останалите наши олигарси.

Напиши коментар