Костовата приватизация – проруска и прокомунистическа

Безспорната тема на политическата есен у нас е желанието на управляващите отново да повдигнат темата за ревизия на приватизацията.

Съвсем естествено намеренията на властта срещнаха солиден отпор от олигарсите-едри приватизатори като Иво Прокопиев и Огнян Донев. Припомням, че Прокопиев и Донев получиха почти даром златни активи за стотици милиони като „Каолин“ и „Софарма“. Причината да им харижат тези най-апетитните хапки от българската икономика срещу жълти стотинки бе близкият им контакт с премиера Костов. И разбира се – общият червен произход. Костов, Донев и Прокопиев са от номенклатурни фамилии, възходът им в политиката и бизнеса през началото на 90-те е гарантиран от задкулисните им ментори – Огнян Дойнов и Андрей Луканов – комунистическите кукловоди на бандитския Преход. Дойнов и Луканов са хората, които начертаха посоките на трансформацията в икономиката, те назначаваха техни момчета за новите капиталисти, те раздаваха червените куфарчета. Те посочваха лидерите на десницата и левицата. И лидерите в бизнеса.

Днес техните ученици са с препрана биография и подменена история. Прокопиев и Донев са прозападни бизнесмени, а Костов е еталон за демокрация, за дясно управление, за реформи. Те са изключително доволни от устойчивостта на пропагандното клише. Считат, че са спечелили мача и повече няма кой да им потърси сметка за безобразията, за сделките и схемите, за нечистоплътните моменти в иначе безупречната им и неопетнена, според тях, биография.

Но май идва Видовден. От който горепосочените господа бягат като дявол от тамян. И тук не става дума за промени в Конституцията, в Наказателния кодекс, за повдигане на обвинения – това е тясно юридическа тема, нека я оставим на юристите. Иде реч просто за разговора за приватизацията, за дискусията, за дебата. Може и да не е незаконно, но беше ли морално, беше ли етично?

От отговорите на тези въпроси се притесняват Костов и неговите олигарси. Страхуват се от сенките си, не искат дори да се говори, да се обсъжда. С тази цел именно през последните седмици включиха целия си арсенал, целия си ресурс в обща кафява пропагандна машина, която заля с кал и помия дръзналите да задават въпроси към изразителите на истинското задкулисие – маскирали се като готини, прозападни и продемократични. Като моралните ментори, нравствени и духовни стожери на обществото, пазители на ценностите и чистите идеали.

По тази причина Костов, който рядко говори в медиите даде сто интервюта колко хубава е приватизацията, как са дошли чуждите инвеститори, как всичко е направено по западните правила и модели.

Интервю даде и иначе не много словоохотливият обвиняем олигарх Иво Прокопиев. Всъщност – той говори пред медиите само ако трябва да размахва пръст и морализаторства. Но сега за първи път (макар и в контролиран от него жълт и маргинален сайт) се обяснява и оправдава като ученичка за сделката, през която лапна „Каолин“ – монопол не само в България, но и на Балканите.

В играта влезе с двата крака и подсъдимият олигарх Огнян Донев. Той не говори пред четвъртата власт, но издаде заповед на ръководените от него медии-бухалки и зависими магистрати да скочат като Матросов на амбразурата, бранейки приватизацията, след която господарите им станаха по-богати с неколкостотин милиона.

Истината е, че приватизацията не бе прозападна, продемократична и реформаторска. Тази истина плаши Костов, Донев и Прокопиев. За да я заглушат те са готови на всичко, готови са да стигнат до крайности, примери за което видяхме през изминалата седмица.

Каква бе приватизацията?

Не бе прозападна, защото Прокопиев (единствен кандидат) взе „Каолин“ чрез РМД на цена близо 10 пъти по-ниска от офертата на негов чуждестранен конкурент.

Не бе продемократична, защото Костов и преторианската му гвардия гонят чуждите кандидати(инвеститори) да закупят „Каолин“ и „Софарма“, за да може златните кокошки да попаднат в ръцете на техните момчета Прокопиев и Донев.

Не бе реформаторска, защото Костов подари на руснаците и червените олигарси огромен процент от българската икономика – „Нефтохим“, мобилните оператори, курортите по морето. Кога именно комунистическите мултимилионери направиха най-големите си удари? Кога забогатяха приказно Николай Банев и Георги Гергов? Отговор – в мандата на кабинета „Костов“(1997-2001), разбира се.

Премиерът Иван Костов обслужваше комунистите и руснаците така както и червените правителства не са ги обслужвали. Просто защото е един от тях.

Едни от тях са и бутафорно десните олигарси Иво Прокопиев и Огнян Донев. Те са като сливите – отвън сини, отвътре червени. От душа и сърце.

Тях червеното знаме роди ги, те са навсякъде. Не знам дали смъртта ги стряска, но със сигурност ги плаши смъртно разговорът за приватизацията. Треска ги тресе, че ще излезе на бял свят истината за шеметното им забогатяване. Защото ще паднат маските, ще отпаднат алибитата, които си градят години. Днес те са в ступор, изпаднали са в нокдаун, в термичен шок. Драскат напосоки, стрелят в тъмното. Пръскат отрова на 360 градуса. Претоплят вчерашни манджи. Пеят стари песни на нов глас, обаче звучат фалшиво. Много фалшиво.

Но сякаш наистина дойде времето за истината. Изтече пясъчният часовник на измамата. И ще настъпи ваденето на зъбите на червените олигарси.

Боли ли? Боли.

Иван Иванов за Хипотези

Напиши коментар