Как Василев и Гебрев крадат Дунарит?

След като създадоха версията, че отравянето на Емилиян Гебрев през 2015 г. е било с "Новичок", оръжейният търговец Гебрев и неговия дългогодишен приятел и бивш военен министър от кабинета Костов Бойко Ноев, нагазиха дълбоко в мътните води на конспирацията. Продължението на версията, че отравянето имало общо с интереса на Гебрев към русенския военен завод "Дунарит", в което вездесъщите комбинатори се опитват всячески да убедят обществеността, звучи още по-конспиративно, та дори мистериозно. И в това няма нищо случайно. Дори само фактът, че тази конспиративна теория излиза сега, почти четири години по- късно, е достатъчен да събуди поне подозрение.

Докато със създаването на "Новичок-а", освен че забъркаха България в международен скандал, конспираторите Гебрев и Ноев постигнаха целта си да превърнат"добрият" оръжейник Гебрев в "жертва" на лошите. Версията им бързо се завъртя в международния новинарски обмен и ще се върти поне докато не се установи от компетентните органи има ли нещо общо между Гебрев и случая в Солсбъри. За свързването на отравянето на Гебрев с интереса му към "Дунарит" обаче разминаването във фактите е очевидно и освен, че звучи мистериозно, не се превръща в новина. И може би заради това, конспиративният тандем продължава отчаяно да повтаря същата мантра по телевизионните студия, пред угодните им журналисти, спестяващи им всякакви неудобни въпроси, току виж някой им повярвал. То не бе "Панорама" с Бойко Василев или сутрешния блок на бТВ с Антон Хекимян. Както и да е. Една лъжа, повторена сто пъти, не винаги се превръща в истина, при наличието на толкова уличаващи лъжата факти. Но да се върнем в началото.

Емилиян Гебрев е позната фигура от оръжейния бранш. Неговата дълга кариера започва още от държавния "Кинтекс" и преминава през червените куфарчета и външнотърговските фирми от времето на комунизма, каквато е офшорката "Ширио", търгувала с каптагон и други ембаргови стоки. Следват серия от скандални оръжейни сделки, като пратка от 30 млн. патрона за "Калашников", предназначена за Никарагуа, арестувана от митническите власти на САЩ, сделка с Пакистан за преносими ракети "Игла" и незаконен износ на стоки с двойна употреба за Сирия. Списъкът е доста дълъг, като се има предвид практиката на Гебрев да се движи по ръба на закона. През 2011 г. складовете на фирмата на Гебрев "Емко" край Севлиево гърмяха, поради нарушения в правилата на складиране на боеприпасите. За щастие нямаше пострадали. А през 2016 г. фирмата "Емко" влиза в забранителния списък на САЩ на фирми, с които американски търговци не могат да работят. Заради скандала с доставката за Никарагуа през 2001 г. за първи път лицензът на Гебрев за търговия с оръжие е отнет, но е върнат няколко месеца по- късно от неговия добър приятел военния министър Бойко Ноев. Говори се, че тогава приятелството им, започнало вероятно още по линия на принадлежността на двамата към бившата Държавна сигурност, е било скрепено и с едни "400 хил. долара".

Че биографията на Гебрев е богата на скандали е повече от ясно, но ролята на Бойко Ноев не се изчерпва само с протекциите, които действащия тогава военен министър е предоставял на бизнеса на оръжейния търговец. Ноев е и връзката на Гебрев с екс- банкера Цветан Василев. Бившият военен министър е бил до 2014 г. служител (на трудов договор) на фирмата "Бромак" – основната фирма на Василев, чрез която същият е бил и акционер във фалиралата КТБ. До фалита на банката Бойко Ноев е и много чест гост на Василев в офиса му на площад "Гарибалди" или "Цар Борис ІІІ". Сега Ноев твърди на всеослушание, че видите ли Цветан Василев и Емилиян Гебрев били врагове. Като се има предвид, че всички подставени лица на Василев във фирмите "Дунарит", "Кемира" и "Хедж Инвестмънт", като Никола Киров, Кръстьо Кръстев, Асен Бабански, Иван Езерски и други, се надпреварват през 2016 г. да помагат на Гебрев в опитите му да овладее "Дунарит", като подписват всички необходими за това документи – за увеличаването на капитала, за учредяването на залога върху предприятието на "Дунарит", за прехвърлянето на акциите на оръжейния завод в полза на "Емко" (включително и като се отказват от правата на управляваните от тях дружества), при положение, че Гебрев и Василев били "врагове", то какво ли щяха да направят още, ако двамата бяха приятели.

Къде обаче се крие несъстоятелността на лансираната от тандема Емилиян Гебрев и Бойко Ноев теза за връзка между отравянето на Гебрев и "интереса" му към "Дунарит". Много просто – двете събития не съвпадат по време с почти една година. И колкото да се напъват двамата вездесъщи конспиратори, не могат да променят този факт.

Гебрев е бил отровен през април 2015 г., а всички действия на оръжейника за заграбването на русенския оръжеен завод "Дунарит" са извършени през следващата 2016 г. През месец февруари 2016 г. общото събрание на "Дунарит" е взело решение за увеличаване на капитала на дружеството, като новите акции се запишат само от фирмата на Гебрев "Емко" (която не е акционер към този момент). Същият месец "Емко" уведомява КЗК, а опитът да бъде вписано в търговския регистър увеличението е направен със заявление от 22.08.2016 г. През месец юли 2016 г. е заявен за вписване и залог върху търговското предприятие на "Дунарит" в полза на "Емко", а сделката по прехвърлянето на акциите от капитала на оръжейния завод, отново в полза на "Емко", е извършена дори по- късно (по информация от финансовите отчети на "Емко") – на 18.08.2016 г. Офанзивата за заграбването на "Дунарит" от страна на Емилиян Гебрев стартира с увеличаването на капитала на "Кемира", при което участието на досегашния едноличен собственик "Хедж Инвестмънт България", който дължи на КТБ почти 53 млн. евро, е намалено до незначителните 10%. Дяловете от увеличението са записани от "ТМН" със собственик Иван Езерски, който е подставено лице на Цветан Василев. Така Езерски става непряк собственик на "Дунарит" само срещу 50 хил. лева и ще играе ролята на "бушон", който по-късно ще придобие от "Кемира" запорираните от КОНПИ акции от капитала на "Дунарит" и ще ги прехвърли на "Емко", без да плати цена за същите. Какво провокира това увеличение на капитала? През месец януари 2016 г. синдиците на КТБ завеждат съдебен иск за събиране на вземанията на банката от длъжника "Хедж Инвестмънт България" чрез ликвидация на едноличното му към този момент дружество "Кемира" и осребряване на активите на "Кемира", между които са и акциите от капитала на "Дунарит". Именно това действие провокира Цветан Василев и неговите сподвижници (между които и Емилиян Гебрев) да противодействат на синдиците. Страхът им е бил основателен, тъй като към момента КТБ е спечелила съдебното дело за прекратяването на "Кемира" на първа инстанция.

Всичко описано се случва през 2016 г., тъй като през 2015 г. Гебрев още не е бил поканен от Цветан Василев на масата за раздаването на картите. Тогава играчите са съвсем други и на друго ниво. Чужденци, със скъпи костюми и лицемерни усмивки. На 24.03.2015 г. белгиецът с руски паспорт Пиер Луврие и неговите съдружници в никому неизвестната инвестиционна компания "LIC 33", обявиха на пресконференция, че са придобили от Цветан Василев пакет от предприятия, между които и оръжейните заводи "Дунарит" и "Авионамс", за едно евро. Самият Луврие бе вписан като управител на дружеството "Кемира" (което притежава 99,5% от акциите в "Дунарит") и като прокурист на "Дунарит" още на 06.03.2015 г., и остава такъв до края на месец юли 2015 г., когато обявява, че се отказва от сделката с Цветан Василев. Така че, в периода когато е бил отровен (април 2015 г.) неизвестният тогава оръжейник Гебрев е можел само да мечтае за "Дунарит", то за мечти пари не се искат. И нищо повече от това, защото през 2015 г. оръжейният завод още е твърде голяма хапка за неговата уста. Всички помним разразилия се скандал от този откровен грабеж на активи за над 1 млрд. евро след като фамозният инвеститор Луврие се оказа много близък до руския олигарх Константин Малофеев и до командира на руските сепаратисти в Украйна Игор Гиркин– Стрелков. Какви са били отношенията между Цветан Василев и олигарха Малофеев, накарали Василев да му прехвърля без пари активи за над милиард евро, не знаем. Видна е само тежката зависимост на Василев от руснаците, вероятно скрепена в миналото с кадрово досие на екс-банкера и която може да е и причината вече пет години укриващият се от правосъдието Василев да се подвизава необезпокояван в съседна Сърбия. Та при играчи като Луврие и руския олигарх Малофеев, а и като появилият се в края на 2015 г. следващ кандидат за "собственик" на "Дунарит" Дмитрий Косарев (също приближен до Малофеев), за какъв Гебрев въобще може да става дума.

Чак след провала на сделката с Пиер Луврие и след провала на следващия руснак Дмитрий Косарев, с когото Василев има сключен договор двамата да продават активите на КТБ (между които и "Дунарит") и да си разпределят печалбата в съотношение 80% на 20%, идва ред на Емилиян Гебрев. Но вече през 2016 г.,когато Цветан Василев е принуден да задейства последния си за момента план за овладяването на "Дунарит", в който Гебрев участва. А че в основата на всички опити за заграбването на активите, закупени с парите на КТБ, стои Цветан Василев, няма никакво съмнение. Ако Василев не искаше да прехвърли "Дунарит" в полза на Гебрев, то "добрият" белокос оръжейник щеше да гледа завода не по-близо от околовръстното шосе на Русе и нямаше сега да твърди, че бил негов собственик. На Цветан Василев му трябват подставени лица, по възможност с биография и пари, на които да прехвърли откраднатото от КТБ. Така той "изпира" активите, закупени с парите на вложителите на банката. Това е простата истина. И Емилиян Гебрев е поредното подставено лице за "узаконяването" на грабежа на оръжейния завод.

Колкото и да се жалва сега, Гебрев не може да избяга от тази проста истина. И вместо да съчинява съшити с бели конци версии, като тази за офшорката "Виафот", която какво правила според него – ами обжалвала всичките му действия, с които искал да открадне завода. Имала 120 съдебни дела. И какво от това, няма по прозрачно действие от това, да водиш съдебни дела. Той както е очаквал апропо, всички да си заровят главата в пясъка и никой да не реагира срещу този откровен грабеж. Вместо това, Гебрев трябва да обясни как така придобива "Дунарит" при запор на акциите от страна на държавата (КОНПИ и НАП). Защо иска да заобиколи запора, като увеличи капитала на "Дунарит", с което запорираните от държавата акции от 99% станат по- малко от 10%. Как така е придобил завода, но не е платил и лев за това, а още по- малко не е погасил дълговете от почти 200 млн. лева на групата дружества към фалиралата КТБ. И как платените от "Емко" на "ТМН" 12 млн. лева (уж за акциите на завода) не са преведени от бушона "ТМН" (с едноличен собственик Иван Езерски) на първоначалния продавач "Кемира", а са заминали по посока на няколко офшорни фирми. На кого са същите офшорки, на Василев или на руснака Малофеев. Това ли е "цената" на завода и на кого я плаща Гебрев? Естествено тези въпроси няма да бъдат зададени на Гебрев при воаяжите му из телевизионните студия от удобните журналисти като Бойко Василев или Антон Хекимян, а и самият Гебрев няма да даде отговор, защото отговор няма. Само разследващите органи могат да стигнат до истината.

 А че версията за "Новичок-а" и връзката между отравянето на Гебрев и "интереса" на същия към "Дунарит" са умело замислена конспирация от участващите лица – Цветан Василев, Емилиян Гебрев и Бойко Ноев, целяща единствено чрез хибридна атака срещу държавата да "узаконят" един грабеж, вече е ясно на всички. Синдиците на КТБ имат да събират почти 200 млн. лева дългове от "Дунарит" и свързаните с него дружества. Който ги плати – добре дошъл за собственик. Всичко друго е откровен грабеж, а участниците – нищо повече от обикновени крадци.

Източнник: „Труд“

Заглавието е на Хипотези

Напиши коментар