И все пак, Тръмп!

Доналд Джон Тръмп беше избран и през януари ще стане официално 45-ият президент на САЩ. За зла беда на социолозите, ужас на демократите, кошмар на имигрантите и за радост на любителите на разкази за световния апокалипсис.

Гръмката победа на републиканеца всъщност беше най-очакваното нещо на планетата. На Стария континент гласуват за националисти, на Острова за Брекзит, а зад Океана за Тръмп. Навсякъде печели вотът на отрицанието. Такива са времената.

На американците, като на всички други хора по света, им писна от статуквото. Дойде им до гуша от управляващи с широки усмивки, който говорят много, но вършат малко; използват политическите си позиции, за да печелят милиони от страничен бизнес, прелюбодействат в Овалния кабинет и се вълнуват за народа си само около избори, Коледа или 4-и юли.

Авторите на тази карикатурна статуя - Франк Шепърд и Андреа Дийнс познаха безпогрешно победителя в президентските избори за разлика от американските социолози - Единбридж, Великобритания, 02.11.2016 г. (снимка: АР)

Вотът в САЩ беше избор между до болка познатото настояще и доста рисковото, но все пак различно бъдеще. Търсене на по-малкото зло. И американците решиха, че това е Тръмп.

Дойде времето, в което анализаторите започнаха с оценките за осемте години управление на Барак Обама. Ще се изпишат безброй редове за нещо, което трябва да бъде определено само с едно изречение. Девизът „Да, ние можем”, здравната реформа „Обамакеър” и мълчаливата безпомощност на забележителния оратор, но твърде плах геополитик Обама, пред завърналата се с гръм и трясък на картата Русия, завършиха логично с ... Тръмп.

Някъде там стои и Хилари Клинтън. Бивша първа дама, бивш сенатор, бивш държавен секретар, бивш кандидат-президент на САЩ (два пъти). Накратко – бивша отвсякъде. Клинтън изглеждаше непоколебимо самоуверена дори когато призна победата на Тръмп. Изговори обичайните за кариерата си клишета и разплака своите поддръжници в Ню Йорк и цялата страна. Всичко отдавна изглеждаше като един лош сън и Клинтън направи без да иска огромна услуга на американците, освобождавайки ги от присъствието си.

Хилари Клинтън изглeждаше повече от самоуверена по време на цялата кампания. Накрая всичко приключи така (снимка: АР)

Демократическата партия всъщност прояви пълно безразсъдство от първата минута, когато се опита да лансира кандидат, който олицетворява статуквото, пред избиратели, които очевидно жадуват за рестарт на системата. Имаше арогантност и чиста глупост в обединението зад Клинтън и в залагането на всичко за нея. Също както Джеб Буш, тя не пасва изобщо на ситуацията през 2016 г. Хилари беше огромна грешка. Постоянни скандали, едните сътворени лично от нея, други преувеличавани от медиите, но всички изтощителни за американците, които четвърт век са принудени да живеят с житейската й мелодрама.

Политическата кариера на Клинтън приключи. Време е тя да се отдаде на писане на мемоари и гледане на внуци. Съмнявам се, че пенсията няма да й стига. Това трябваше да се случи много по-рано и самата Клинтън го знае, уверявам ви. През 2008 г. тя безскрупулно изтъргува загубата си от Обама в първичните избори срещу поста на държавен секретар. Само ролята на първи дипломат на Вашингтон можеше да задоволи безкрайното й политическо самочувствие. Четири години по-късно позицията на САЩ, по който и да е глобален проблем не изглежда нито силна, нито авторитетна, а Путин си разиграва коня в Близкия изток, а и не само там.

Всичко това вече е минало. Топката е изцяло в Тръмп. Началото изглежда невъзможно, но спомнете си ситуацията преди 36 години. На изборите през 1980 г. бившият треторазряден холивудски актьор и губернатор на Калифорния – Роналд Рейгън печели гръмка победа и влиза в Белия дом като президент. Очакванията не са никак високи, но днес на негово име са кръстени летище, библиотека и самолетоносач. Така че пред Тръмп няма обективни причини задължително да се провали в Белия дом.

Тръмп спечели с подкрепата на един ценен, но намиращ се в упадък сегмент от бели избиратели. Те бяха част от „мълчаливото мнозинство” на Ричард Никсън, от демократите от работническата класа, които Рейгън успя да привлече. Тръмп успешно се възползва от недоволството им, яхна революционния импулс и успя. Той трябваше да се бори с върхушката, олицетворявана от клана Клинтън, и извлече изгода от положението си на аутсайдер. Хилари говореше пред подсмихващите се дарители за „непоправимите” и „жалки” поддръжници на Тръмп, но когато всички те се събудиха в сряда, усетиха мощен удар в лицето, ако въобще са спали.

Половината американци гласуваха, при това в пълно съзнание, за президент, който е расист, лъжец и сексист. Краен, абсолютно импулсивен и с нулев политически опит. Тръмп не изглежда да притежава необходимите качества, за да претендира да влезе в Белия дом. Но със своята неизчерпаема енергия и свръхего 70-годишният републиканец опроверга всички прогнози на вот, заприличал на политическо земетресение.

Тръмп беше обещал за изборния ден „Брекзит от трета степен” и избирателите му го осигуриха. Той се превърна в надежда за промяна за милиони от тях. Победата му всъщност е двойна. Той надделя над кандидата на демократите, но и над неверниците в собствената си партия.

Доналд Тръмп (вляво) разполага с всички предпоставки за успех в Белия дом, включително мнозинство в двете камари на Конгреса. Лукс, който Барак Обама нямаше (снимка: АР) 

Самата му кандидатура на първичните избори взриви Републиканската партия, която трудно разбираше избирателите си и която не беше способна да даде отпор на Обама, Клинтън и сие. Повече от който и да е от влиятелните фигури във Великата стара партия Тръмп съумя да привлече раздразнението и гнева на достатъчна част от американците, на базата на която изгради победата си. Сигурен съм, че разгневените му съпартийци отдавна са забравили проблемите си с него, защото той им поднесе на тепсия рецептата за справяне с една плашеща реалност – още 4 години демократ в Белия дом.

Барак Обама се надяваше да сдаде Белия дом на бившия си държавен секретар, но му се наложи да посреща в Овалния кабинет Доналд Тръмп - Вашингтон, 10.11.2016 г. (снимка: АР)  

Успехът на Тръмп изглежда повече от заслужен. Той се оказа неопитен, но впечатляващо издръжлив политик. Тръмп се осмелява да казва всичко, често пъти говори инстинктивно, отколкото премислено, удря там, където боли. Той говори за „една фалшифицирана система” и за „корумпирани" политически представители”. Звучи ли ви познато?

Тръмп е арогантен, харизматичен, рязък и понякога забавен. И въпреки че си противоречеше, въпреки че по време на трите дебата показа, че не е много запознат със същината на обсъжданите въпроси, неговите поддръжници искаха да му вярват. Още повече че Тръмп, който похарчи лични над 50 милиона долара за кампанията си, им се струва неподатлив на корупция пред близката до Уолстрийт – Клинтън. По тази причина, когато Доналд я нарече „мошеничката Хилари”, много хора му повярваха.

Тръмп очаквано окупира челните страници на световната преса (снимка: АР)

С причудлива руса прическа, безупречно облечен, той впечатлява и ужасява едновременно. Когато десетина жени го обвиниха в сексуален тормоз, той ги нарече лъжкини и само по чудо оцеля през политическата буря, породена от тези обвинения.

Тръмп определено не е идеолог. Той беше демократ до 1987 г. После стана републиканец в периода 1987-1999 г., след което беше член на Реформистката партия (1999 г. - 2001 г.) После отново беше демократ от 2001 г. до 2009 г. и накрая пак стана републиканец.

Всичко това на фона на безупречната политическа визитка на Клинтън. Тя разполагаше с най-добрите експерти, които могат да се купят с пари, най-високотехнологичната система за опериране с данни и с предани бойци, които раздаваха от врата на врата брошури „По-силни заедно”. Той имаше прическата и егото си. И въпреки това Тръмп победи и скоро ще седне зад най-важното бюро, в най-величествения офис, в най-значимата резиденция в света. И в един момент може да се окаже, че той е промяната, от която светът отдавна и отчаяно се нуждаеше. Да, Доналд Тръмп.

Анатоли Стайков за Хипотези, 11.11

Напиши коментар