Има и достойни магистрати

Ангел Павлов и Иво Хинов. Това са имената на двама български съдии.

Запомнете ги! И когато утре чуете, че в България няма справедливост, няма върховенство на правото, кажете ги на този, който го твърди, за да му докажете, че не е прав.

Запомнете ги! И не защото съдия Павлов и съдия Хинов извършиха нещо героично, а защото проявиха професионализъм и достойнство, защото демонстрираха истинска съдийска независимост, но не докато рецитират политически декларации, а със собствените си действия.

Запомнете ги! За да има повече магистрати като двамата. За да има надежда, че в правосъдната система, освен задкулисни кадрили, политически и икономически натиск, "гнили ябълки", "бели покривки" и "тефтерчета" на "чернички" кадровици, все още е останал разум, честност и морал.

Съдията от Софийския районен съд Ангел Павлов и съдията от Специализирания наказателен съд Иво Хинов сигурно дори не се познават. Но в рамките само на пет дни двамата показаха, независимо един от друг, че са съдии, готови да рискуват кариерното си израстване в името на закона и независимото правосъдие. Първият - с решението по делото на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов срещу Комисията по противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), вторият - с откритото си писмо, с което се разграничи от методите на работа на Съюза на съдиите в България (ССБ).

Колко мислите са случаите, при които на един районен съдия ще му се падне да решава дело, по което ищец се явява председателстващият Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) – органът, пред който същият този съдия, ако търси кариерно развитие, утре ще трябва да се яви на конкурс. Допреди десетина месеца щяхте да кажете "нула". И сте прави. Само че Лозан Панов реши да обжалва по съдебен ред наложената му от Сметната палата глоба от 1000 лв. за неподадена имуществена декларация по отменения вече Закон за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности. Единствен от останалите 24-ма кадровици от ВСС, Панов не подаде декларацията си пред Сметната палата преди година и половина. И председателят на ВКС не просто атакува глобата от независимия държавен одитор, но и лично се яви пред съдия Ангел Павлов, за да обвини правоприемника на Сметната палата – КПКОНПИ в институционален натиск, в нарушаване на разделението на властите и едва ли не - в провокация срещу "независимостта" на съдебната власт.

Историята не помни друг случай, при който "съдия № 1" използва това си качество, за да се изкара жертва. Поне, ако се съди по думите на покойния председател на Върховния съдия и достоен български юрист Румен Янков, който преди почти 20 години заявява: "Всеки друг може и трябва да си търси правата в съда, аз обаче не мога да карам мои подчинени да решават дела, по които съм страна". И нека не се заблуждаваме – решението, с което съдия Павлов потвърди глобата на Лозан Панов, може да му коства много. Но този сравнително млад български магистрат показа, че законът е над кариерата му, а дори и над самозабравилия се настоящ председател на ВКС. Районният съдия обоснова решението си с цели 12 страници мотиви, в които последователно и задълбочено разкрива разликите между декларирането пред Инспектората към ВСС и пред Сметната палата, което Панов удобно се опитваше да представи като напълно сходно, а оттам - и излишно да се прави два пъти.

Освен това, мотивите на съдия Павлов се оказват изключително важни в частта, в която се отхвърля тезата на Лозан Панов и адвоката му Александър Кашъмов, че институции извън съдебната власт не могат да контролират председателя на ВКС и въобще магистратите. Абсурдна хипотеза, която дълго време се насажда от ръководната върхушка на съдийския съюз, към която преди три години се присламчи и самият Панов. "На първо място, следва да се има предвид, че разделението на властите, а и дори независимостта на съдебната власт от другите власти, нямат абсолютен характер; самият смисъл на разделението на властите е в това те да се контролират и възпират една друга, а съдебната власт, както и всяка друга, произхожда и съществува в нашата страна не сама за себе си, а само по волята на суверена – народа (чл. 1, ал. 2 от КРБ). Изобщо, ако разделението на властите и най-вече независимостта на съдебната власт бъдат абсолютизирани като принципи, то би се получило положение, при което и не в длъжностно качество съдиите, прокурорите, следователите, членовете на ВСС и инспекторите при ИВСС не биха могли да станат обект на каквото и да било властническо въздействие от страна на органите на изпълнителната власт, т. е. – съдебната власт на практика би представлявала "държава в държавата", пише съдия Павлов. Тази му част от мотивите е изключително ценна, защото демонстрира как един смел магистрат е готов да се изправи сам срещу цялата групичка негови колеги, които заедно с техните политико-икономически покровители, вече две десетилетия се опитват да капсулират съдийското съсловие, превръщайки го в "каста на недосегаемите".

Решението на съдия Павлов се явява важен тест пред цялата съдебна система, като я поставя в кризисна ситуация заради поведението на председателя на Върховния съд. Ако обжалва решението на Районен съд-София, Лозан Панов ще очаква окончателното произнасяне по глобата си от съдебен състав на Административен съд София-град, чийто административен ръководител е бил в продължение на пет години. Абсурдно, нали?!

Само че докато отделни съдии демонстрират независимост, рискувайки професионалната си кариера, защото е цинично да се твърди обратното, то сме свидетели на тоталната пасивност на Съдийската колегия на ВСС, която продължава безмълвно да наблюдава как Панов настървено изпълнява чужд план по дискредитиране на държавни институции, било Антикорупционната комисия и прокуратурата, които го "притискали", било съдилищата, принуждавайки ги да се произнасят по съдебни казуси, провокирани от него.

И докато съдебните кадровици, загрижени за комфорта си, предпочитат да се снишават пред недопустимия натиск, който ръководството на ССБ оказва върху неудобни за него медии, съдията от Специализирания наказателен съд Иво Хинов застана на страната на морала и истината, като се изправи и демонстративно се разграничи от манипулативните методи на работа на финансираната от чужди донори съсловна организация. "Доколкото всеки съдия, като изпълняващ важна публична функция, е нормално да бъде обект на засилени критики и съмнения", написа в писмо до ССБ съдия Хинов. Думите му са по повод поредната декларация на съдийската организация, с която през последната година медии, сред които и "Правен свят", са подложени на системна атака заради критични коментари или разкрития за противоречиви съдебни решения. В конкретната ситуация ССБ настояваше от ВСС да предприеме институционален натиск над две медии, едната от които само защото в материал за имущественото състояние на магистратите бе посочила името на Хинов като съдията, който гледа делото срещу обвинената в корупция бивша кметица на "Младост" Десислава Иванчева и я пуснал "под гаранция".

Толкова. С писмо от една страница, съдия Хинов тотално разобличи твърденията на ССБ и на Лозан Панов, че у нас съдийските решения се взимали под натиск, потаен и най-вече "медиен". Писмото на съдията от Специализирания наказателен съд показва как дори сам, един достоен магистрат може да отстоява своята независимост. Думите на Хинов изобличават политическото празнословие, с което Панов изпълва сайтовете на приближените му подсъдими и обвиняеми издатели, след като е изрецитирал поредното си слово "за страха" и "вътрешния глас".

Актът на съдия Хинов има още една, изключително важна откъм публичния интерес последица. Тя се състои в това, че лишава от присвоеното право ССБ да се изживява като изразител на мнението на едва ли не цялата съдийска общност. Нищо подобно - става ясно, че т.нар. "позиции", "декларации" и прочие писаници на субсидираната върхушка на Съюза са част от пропагандната машина на собственици на медии, обект на наказателни дела, които я ползват за натиск върху правоохранителните органи и като част от опитите им за кадровото овладяване на правосъдната система.

Парадоксалното е, че с действията си от миналата седмица съдиите Павлов и Хинов или по-точно от последвалите реакции на техните решение и писмо, а дори и по-лошото - с липсата на такива, напълно осветлиха корелацията между активностите на ССБ и съответното редакционно съдържание на свързаните с тях медии.

Така например, ССБ остави без последствия демонстративната атака на адвоката на Лозан Панов – Александър Кашъмов, срещу независимостта на съдебната власт. Защитникът си позволи да определи решението на съдия Павлов като "позорно за съдебната система". "Почти съм убеден, че аналози на това дело не могат да се намерят в нито една държава от ЕС", напълно убедено посочва Кашъмов пред в-к "Сега" в статия, озаглавена "За назидание районният съд потвърди глобата на Лозан Панов". Макар публикацията да дава оценки по висящо дело, ССБ не реагира. Дали пък Лозан Панов сам ще сезира Съдийската колегия на ВСС по повод думите на собствения му адвокат към СРС?!

Още по-куриозно е, че иначе претендиращите за стожери на "свободното слово" сайтове "Медиапул" и "Дневник" – първият изобщо, а вторият много лаконично, отразиха решението на СРС по делото на председателя на ВКС. За сайта, собственост на бившата говорителка на Иван Костов Стояна Георгиева, решението на съдия Павлов изобщо не съществува. В сайта, чийто съиздател е Иво Прокопиев, новината за потвърдената глоба на "съдия № 1" е отразена с кратка дописка в 22.48 часа, но мотивите така и не са публикувани. Няма ги и в седмичника "Капитал" на същия издател, където само преди седмица имаше няколко материала, изкарващи Панов "жертва" на Антикорупционната комисия. Но когато "жертвата" изгуби делото, което сам е завел срещу държавния орган, настъпва "мрак" и "тишина", сигурно за да не се пречи на председателя на ВКС да чува вътрешния си глас.

Макар и да отразиха напоително позицията на ССБ срещу две български медии, изразена уж в защита на съдията Иво Хинов, сайтовете "Медиапул" и "Дневник" не намериха за необходимо да сторят същото с писмото на магистрата, с което той се разграничи от съсловната организация и дори подчерта, че името му е било употребено без негово знание.

Тези реакции или липсата на такива са възможно най-ярките примери, обясняващи присъствието на проблема с медийната свобода у нас и в последния доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка. Но, както стана ясно, заключенията на Комисията не били верни, поне ако съдим по твърденията на Панов, ССБ и приятелите им от политико-икономическите кръгове, които вкупом обърнаха гръб и на Брюксел.

Всъщност, все по-малко значение има какво ще каже в следващата си политическа реч Панов или какво ще нахвърлят в поредното си назидателно писание ССБ, защото съдебната система започна сама да се отърсва от сектантските мантри. И няма нищо по-хубаво от това, че началото на прочистването поставят достойни съдии като Ангел Павлов и Иво Хинов. Запомнете имената им, за да има и други техни колеги, които да ги последват по пътя към възвръщане на доверието на гражданите в закона и правосъдието.

Източник: „Правен свят“

Напиши коментар