Защо Да България подменя историята?

Ден преди националния празник на Републиката в социалните мрежи се появи видео, в което основен участник е Емил Джасим, учредител на „Да, България“, осми в листата на партията за столичния 23 МИР.

Кадрите включват десетминутно експозе на Джасим, в което той се опитва да разбули митовете в българската история. Да анализираш от дистанцията на времето проблемите на миналото не е драма, това е работата на историците всъщност. Но едно е да коментираш научно натрупания емпиричен масив, съвсем различен е циркаджийския маниер, по който осмиваш популярни фигури и събития от българската история.

Вярвам сте прочели вече скандалните изречения на Джасим. Представям на вашето внимание само няколко от най-бруталните цитати:

„От 600 години цели 22 България е имала излаз на три морета. Това прави страхотни рекламни материали, произвежда чудесни тениски.“

„Нетолерантната империя позволила да се строят храмове през 19 век.“

„През 15-и век толерантната империя е приела евреите от Испания.“

„Друговерците са плащали само един допълнителен данък.“

„Проблемът на Паисий не били турците, а гърците.“

„Левски супергерой за домашен любимец лъв.“

„Левски виси на картон в детската градина.“

„Той не е будител, трябва да е писател.“

„Леко закръглен бил.“

И черешката на тортата – според някакви деца Апостола е лайно.

Думите му са недопустими и цинични. Но са и доста проблематични. По три основни причини.

Първо – тезите за неверни.

Второ – проповядващият грешни тези Джасим учи нашите деца.

Трето – словата му съвсем не са солова акция на пишман коментатор. Напротив – става дума за съвсем съзнателен опит на апологетите на неолибералния модел за прокарване на новия комунизъм, на обличането на добре познатия пролетарски интернационализъм под маската на псевдомултикултурализма.

Ще обясня защо с помощта на категорийно-понятийния апарат, познат от средновековните хронисти плюс индуктивния подход, така често срещан в словата на историка Джасим.

Той греши с подигравката си, че България само 20 години за 1300 история е била на три морета, това било маловажно. Че даже и се разделяли на двама владетели – десет на Симеон и десет на Иван Асен Втори.

Териториалното разширение на страната ни не е просто печат за тениски на националистически митинги, както го изкарва Джасим. Целта на Симеон не е да води битка с византийците до последна капка кръв. Той иска да създаде българска нация. Тя се създава при Симеон, а наново утвърждава при Иван Асен, който управлява само три десетилетия след освобождението ни от двувековно византийско владичество.

Българската нация най-общо казано има три основни белега – език, религия, територия. И оттам те се обединяват в общата култура. Няколко години само преди Симеон неговият брат Владимир Расате прави неуспешен опит да върне езичеството. На това решително се противопоставя старият Борис,продължител на чийто дело е царят, който разширява за първи път до излаз на три морета териториалните граници на страната ни.

Цел на Симеон е приобщаване към българската нация на всички славяни, разпръснати в целия полуостров. Целта му е българският език и вярата да стигнат до всички краища на Балканите. Неслучайно след териториалните разширения идва и неговият „Златен век“. Неслучайно Симеон създава духовни центрове и книжовни школи на няколко места в страната, не само в столицата Преслав.

Териториалното разширение и културният разцвет на България в края на 9-и началото на 10-и век не са две изолирани една от друга тенденции. Те са част от общия план на държавника Симеон за създаване на българска нация. Затова и е велик. Затова и подигравките на Джасим са изключително нелепи.

Нелепи са и тезите му щом се касае до религиозната свобода в Османската империя. Да – през 19-и век Високата порта дава относителни придобивки на българите. Това се случва поради две причини – зачестилите Руско-турски войни, след които десетки хиляди българи мигрират на север заедно с изтеглящите се руски части.

И две – политическата автономия на сърби, гърци и румънци. След което населените с българи земи на полуострова остават единствените територии, осигуряващи така желания от султаните европейски излаз на империята.

Абсолютно същите са причините и за споменатите от Джасим данъчни облекчения през 19-и век. А като говори за тях, то защо забравя за кръвния данък, за девширмето? И той ли е мит от историята и той ли е заблуда?

Не е заблуда девширмето. По времето когато българите са подложени на споменатия нечуван геноцид се случва и визираното от Джасим приютяване на евреи в империята. Целта на Портата е очевидна – приемат ги гостоприемно, за да ги използват в борбата с преобладаващия на Балканския полуостров християнски елемент.

Очевидна е и целта на Паисий когато пише историята. Според Джасим хилендарският монах сторил това, защото искал да се бори с гърците за независима църква и право на българска просвета. А защо тогава е отделил толкова внимание на родните канове и царе? Защо пише толкова напоително за Средновековието, защо още във встъпителните слова напомня, че сме имали силни владетели, пред чийто меч са се прекланяли императори и вражи племена? Защо българинът трябва да научи, че дори след робството на ромеите после ще дойде Иван Асен Втори?

Защото трудът на Паисий представлява открит призив към българите за събуждане, за борба, призив за битка към политическа независимост 400 години под падането под сянката на ятагана. И сто години по-късно точно идва легията на Раковски, в която четник е Левски.

Казаното от Джасим по адрес на Апостола оставям без коментар. Да – скверно е, но каква е истинската цел? Как четем тези думи между редовете.

И все пак - той трябва да знае фактите ако наистина е чел извори и историография.

И тук идваме до втория проблем.

Ако е чел – значи съзнателно се подиграва на българската история. Става ли този човек за учител по история в такъв случай? Този ли човек учи нашите деца.

Ако не е чел въпросът е подобен – щом е неграмотен, то защо учи нашите деца, защо този човек е величан като представител на новото поколение в историческата наука. Каква наука, това е шоупрограма. Ако иска да води шоу като Азис или Светльо Витков – мястото му е някъде из кабеларките, не в българските школа, които винаги са били, са и трябва да бъдат храмове на българщината и националния дух.

И най-важното:

Казаното от Джасим съвсем не е невинна закачка. Той е само брънка в по-големия план за създаването на новия човек и новото общество. Помним тези опити от комунизма. Тогава Маркс и Ленин писаха, че работникът няма родина и национална принадлежност, че расата и нацията не са важни. Единствено от значение е класата и произходът. Много беше важно да си работник и твоите родители да са работници. Интелигентите и други вражи елементи от гнилата буржоазия бяха ликвидирани безмилостно като гадове, като врагове на народа.

Нали помните всички тези епитети и прозвища? Всички сме ги срещали в трудовете на червените автори – от Шолохов до онзи дето пишеше, че партията била права, когато съгреши дори.

Срещаме ги и днес. В съвременните последователи на Шолохов и Фадеев – придворните писатели на кръволока Сталин.

Имената им са им Джасим, Дичев, Смилов и така нататък.

Днес те отново казват, че нацията и расата нямат значение. Че мултикултурализмът сиреч пролетарският интернационализъм трябва да е водещ. Че човекът трябва да е скроен по калъп, обществата също. Че Европейският съюз е Съветският съюз, че Брюксел е Москва.

Тези хора са новите комунисти, новите Димитров и Васил Коларов. Те се подиграват с Апостола, защото за тях България няма значение. Тяхна цел е възпитаването в нов дух на идните поколения. Те искат Джасим да втълпи в главата на подрастващите си ученици, че историята няма значение, че е смешна гордостта с българското, с българщината.

Те пак като комунистите искат да продадат България. Онези даваха Пиринска Македония на Тито, искаха да ни правят 16-та съветска република. Тези дават всичко дори без да им го поискат.

Тези също като комунистите клеймят с позорни етикети, изправят до стената и разстрелват. След десетилетия те отново върнаха в обращение термина враг на народа. Такова чудо не помним дори и през идиотския и мутренски преход.

Джасим и компания днес са петата колона на новите комунисти. Те са наследниците на Димитров и Коларов, на платените от Москва интернационални бригади, чиято цел бе да разрушат държавата.

Разликата е в методите. Тогава взривяваха църкви, днес отиват на избори. Имат си партия дори – „Да, България“.

И все пак – дори презрените комунисти не посегнаха на Апостола. Това, обаче, не се посвениха да сторят Джасимовци, Христо Ивановци, Цоневи и компания.

Георги Петков за Хипотези 

Напиши коментар