Ердоган остава – честито, демократи!

   Турският президент Реджеп Ердоган оцеля след военен преврат! Няма значение дали говорим за предварително режисиран от властта сценарий или провал на генералите.

Ердоган спечели велик триумф в своята пълна с победи политическа кариера. Изкара хората по улиците за собствена защита. Успя да направи немислимото – да постави името си и думата „демокрация” в едно изречение. Това може да се определи само по един начин – шок и ужас.

През изминалата нощ Ердоган окончателно и едностранно узурпира позицията на силния и затвърди неограничения си статут. Няма никакво съмнение, че в средите на военните още има хора, които не са съгласни с политиката на президента. Но повече никой няма да посмее да го каже. Турският народ не може да свали по демократичен път човека, който постоянно тъпче правата му. Дори армията не успя да повтори добре тренираното упражнение от миналото. Не се сещам за друг, който да има шанс за успех. Не и от Турция.

Какво точно се случи снощи? Сценариите са най-малко два. Вариант едно – турската армия показа разнобой за първи път в съвременната история на страната. Генералите отцепници не успяха да свикат всички под знамената и надцениха силата си. Възможно е планът им да е бил разкрит и те да са активирали операцията по-рано от предвиденото. Версия с вътрешно предателство също звучи логично. Ердоган цени и щедро възнаграждава услужливите приятели.

Сблъсъци пред парламента в Анкара - 16.07.2016 г.

От 1960 г. насам 4 правителства бяха свалени от власт от генералния щаб, включително и това на премиера-ислямист Неджметин Ербакан през 1997 г. За справка, последният е политически наставник на Ердоган. Беше време, когато армията щеше с гръм и трясък да нахлуе в градовете или просто да даде да се разбере, че няма да толерира този или онзи политик. До часове правителството на деня отиваше в историята. Дори и Ердоган. Сега очевидно са останали само трясъците. Схемата: най-добре е танковете да дойдат вече не върши работа!

Войници блокират един от мостовете над Босфора - 16.07.2016 г.

Ефективните присъди по делото „Ергенекон” през 2013 г. и неочакваната амнистия през април известиха края на една епоха в Турция. Финал на времената, когато армията играеше ключова роля, понякога със сила, в политическия живот. Старата военна гвардия беше отказана от борбата. Като далечен спомен остава времето, когато армията се налагаше като защитник на светските принципи срещу това, което разглеждаше като заплаха от ислямизация на обществото. На 16 юли 2016 г. командващият Генщаба на турската армия говори с носталгия за Османската империя! Могъщите изглеждат окончателно принизени!

Вариант две – поредният пъклен план на злия гений Ердоган. Силно се надявам и отказвам да повярвам, че това е реалността. Подобен сценарий ще означава, че Ердоган вече няма скрупули да изпрати втората по численост армия в НАТО срещу собствения си народ. Готов е да рискува с гражданска война, която си мисли, че ще спечели. В разделено до крайност общество, в което войници стрелят срещу полицаи и обратното. Танкове срещу пешеходци, бойни хеликоптери срещу парламента, автомати срещу хора!

От друга страна няма как Ердоган сам да връчи каквато и да е инициатива в ръцете на генералите. В армейските среди президентът има много врагове и последните спокойно могат да не му върнат топката". Никой не би могъл да даде на Ердоган в момента гаранция на 100% за успешен край на преврат, а съм сигурен, че той не би рискувал почти неограничената си власт дори срещу 95-процентов шанс.

Икономическата ситуация в Турция също трябва да се разглежда под много сериозна лупа. Анкара има спешна нужда от вливането на свежи пари. Според западни анализатори по около 500 млн. долара на ден. Това е причината за неочакваното омекване" на Ердоган спрямо Израел и Русия. Плажовете в Турция са празни и президентът иска да ги напълни с туристи. След атентата, макар и бързо потушен, повече от логично е да видим рязък отлив на инвестиции, а и кой точно турист ще отиде в Анталия в момента?  

И все пак версиите за участие на властта едва ли ще приключат скоро, колкото и невероятно да звучат. Пешките на Ердоган вършат работата на земята докато той наблюдава от президентския самолет? Звучи ми твърде елементарно, за да е истина, но...

Странното е, че Ердоган не изглеждаше особено притеснен по телевизията снощи. Той отдавна има набелязана посока и откровено залага на принципа: целта оправдава средствата. Никога не съм вярвал в теориите на конспирацията, но ако се окаже, че греша, за първи път ще изпитам сериозна тревога за бъдещето на света.

През последните 25 години бяха водени няколко глобални войни. Целта им – свалянето от трона на диктатори, поне според вижданията на организаторите. Видяхме принудителна смяна на властта в Багдад, Тунис, Кайро, Триполи и дори сериозно раздрусване в Дамаск.

През цялото време под носа ни, напълно необезпокояван и дори солидно подкрепян, събираше сили политик, който може да надмине всички. Човек, който наистина разполага с оръжия за масово поразяване за разлика от Саддам. Президент, който е готов да върне историята с век назад за разлика от Бен Али. Диктатор с идеи и липса на скрупули срещу собствения си народ за каквито Кадафи едва ли беше способен да си помисли. Държавен глава с геопололитическа визия, която няма да чуем дори от поредния Ким на трибуната в Пхенян.

Събитията от снощи показват рязка и донякъде неочаквана промяна в турското общество. Там военните преврати вече не работят. Срещу автоматите излязоха хиляди хора. Сред тях със сигурност е имало такива, които не харесват Ердоган. Лица, които са дишали сълзотворния газ на „Таксим” или са усетили на гърба си президентската визия за демокрация. Случващото се е ирония. На челно място вече е политическата позиция на Ердоган. Само тя!

Ердоган вече използва разбунтувалите се офицери, за да затвори устата на всички свои критици. Вярно е, историята е доказала, че турците трябва внимателно да се пазят от идеи и нови амбиции за военен преврат. Много по-опасни обаче могат бъдат мераците за цивилна диктатура. Дори една от 10-те най-силни армии в историята на света вече не може да я спре. По всичко изглежда, че никой в Турция не може.

Всъщност какво още може да си позволи Ердоган? У дома той сменя и назначава премиери, затваря медии, вкарва и вади от затвора съдии и висши военни. Има и сериозна подкрепа на всякакъв вид избори. Ердоган отдавна е всемогъщ на собствен терен. Макар и сложна на пръв поглед личност, той всъщност е класически политик, който печели точки от популизма. Основната му цел винаги е била да изглежда силен в очите на ислямисткия си електорат. И превратът му идва като рекорден джакпот.

78 години след смъртта на Ататюрк Ердоган ще атакува заветите на „Бащата на турците”. Вече няма кой да го спре. Военните, които бранеха заветите на Ататюрк, от снощи са в графата на „лошите”. Ердоган безброй пъти показа, че няма да се спре пред нищо, за да постигне целите си. За много от тях президентът мълчи и ни оставя само да гадаем. Прогнозите след снощи определено не ми харесват. По всичко изглежда, че основната му цел вече не е опипване на почвата, а началото на унищожителен огън по наследството на Ататюрк!

През последното десетилетие агресивната дипломация и безкрайното самочувствие на Ердоган изглеждат безкрайни. Те му помогнаха да налага волята си над американски президенти, да извива" ръце в Брюксел, да прави каквото си иска в Близкия изток и дори да свали руски самолет. Казано по друг начин – Ердоган си повярва в повече и все по-често започна да престъпва „червената” линия. Но почти никой не опита да го спре.

Изключително показателно е поведението на световните лидери през последните часове. Когато „говорят” Кремъл и Белият дом е важно да се слуша какво казват. Но още по-важно е да се чуе това, което... не казват. В първите минути след полунощ Вашингтон, Москва и Брюксел призоваваха към... повишено внимание. След 2,30 часа, когато разузнаванията си свършиха работата и стана ясно, че превратът отива към неуспех, вече подкрепяха... демократично избрания президент. Очевидно в много столици нямаха нищо против от ранно пенсиониране на Ердоган, особено в ситуация, при която отново някой друг върши „черната” работа.

Единствената спирачка сега може да дойде отвън. Дълго време Ердоган се правеше на недосегаем, но товарът се оказа непосилен. Турция от месеци се задъхва от проблеми. До повечето от тях се стигна заради дилемите във външната политика на Анкара. Президентът стартира сближаване със страните, които наричаше „врагове". Помирението с Израел вече е факт, а извинението към Русия изглежда ще свърши работа.

Мир навън срещу свобода за действия вътре? Подобен довод в мислите препоръчва поддържането на реализъм по темата. Излишен оптимизъм определено не е от полза. Ердоган никога не е имал образа на бял гълъб, но сега изглежда като птица с остри нокти и явно няма цена, която да не е готов да плати.

Анатоли Стайков за Хипотези, 16.07

1 Коментари

  1. Avatar
    Росен Георгиев 2016-07-16 21:20:06

    Най-добрата статия по темата!!! \r\n

Напиши коментар