ЕК: Не само воля, но и действия

Европейската комисия (ЕК) публикува днес най-новия си доклад относно стъпките, предприети от България в изпълнение на ангажиментите си по отношение на съдебната реформа и борбата с корупцията в рамките на механизма за сътрудничество и проверка (МСП), създаден при присъединяването на страната към Европейския съюз през 2007 г. Докладът за България като цяло е изключително позитивен, нещо, което през предишните години далеч не е било тенденция. Европейската комисия (ЕК) дава сериозен кредит на доверие на новоизбрания Висш съдебен съвет (ВСС) и очаква конкретни резултати от неговата работа през 2018 г.

Брюксел гледа със сериозно очакване и на новото антикорупционно законодателство и неговото последващо прилагане.

С резерви в доклада е погледнато на последните поправки на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и на Закона за съдебната власт (ЗСВ), които засилват ролята на специализираните прокуратури и съдилища.

ЕК отбелязва позитивно активността на прокуратурата по отношение продължаването на съдебната реформа, но очаква и конкретни решения по нейното реформиране.

Комисията обръща внимание и върху предстоящото разглеждане на антикорупционното законодателство, като се акцентира върху спорния въпрос – кой да назначава ръководителя на мегаструктурата, която трябва да бъде сформирана. Според приетите текстове на първо четене, това ще е Народното събрание, а не президентът, каквото е предложението на държавния глава и на опозицията.

"Налице е напредък в много области, но е необходима още работа. България е изпълнила или е постигнала напредък по няколко от нашите препоръки, но все още не по всички. Разчитам на правителството на Република България да изпълни всички планирани реформи и да избегне забавяния, за да се постигне напредък към целта да се сложи край на МСП в рамките на мандата на тази Комисия", коментира първия заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс.

В последния доклад на Комисията от януари 2017 г. беше направен преглед на цялостния напредък през последните десет години и бяха набелязани 17 конкретни препоръки, които да помогнат на България да постигне напредък по изпълнението на всички показатели по МСП. В днешния доклад се отбелязва, че е постигнат значителен напредък по тези препоръки. Макар политическата несигурност да доведе до някои забавения в изпълнението на реформите в началото на годината, процесът на реформите се ускори от месец май насам. Предстои обаче да се видят окончателните резултати в области, изискващи законодателни реформи и действия от страна на правителството, като например борбата с корупцията. През тази година бяха осъществени важни промени и в съдебната система, по-специално избирането на нов състав на Висшия съдебен съвет. Въздействието от тази стъпка следва да започне да се проявява през следващата година. Въпреки че Комисията все още не може да заключи, че показателите са изпълнени в задоволителна степен, тя остава на мнение, че при непрекъснати политически насоки и решимост за постигане на напредък в реформата България следва да може да изпълни оставащите препоръки и следователно да отговори задоволително на показателите по МСП в близко бъдеще.

Мониторингът над България остава. Като Комисията ще оцени напредъка отново към края на 2018 г.

Ето основните акценти от доклада по МСП:

I Независимост на съдебната власт

Изборът на новия Висш съдебен съвет - справедлив

Най-важното развитие през тази година по отношение на съдебната власт бе избирането на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), който встъпи в длъжност на 3 октомври. Изборите за съдебната квота бяха проведени през юни в съответствие с принципа "един магистрат — един глас", чието значение беше подчертавано по-рано от Комисията, и въпреки някои опасения, изразени по време на провеждането на изборите, процесът бе счетен като цяло за справедлив. Това беше значително подобрение в сравнение с изборите за предишния ВСС през есента на 2012г.

Изборът за парламентарната квота бе проведен от Народното събрание на 20 септември, като успешните кандидати бяха избрани с мнозинство, значително надвишаващо изискваното мнозинство от две трети. В медиите и гражданското общество бяха изразени критики, че резултатът е бил предопределен чрез договорки между основните политически партии и че дебатът е бил повърхностен и не е отразил открито разглеждане на съответните качества на кандидатите. Конкретна критика бе отправена относно обстоятелството, че при проведеното по-рано публичното изслушване в Комисията по правни въпроси не е било предоставено време за разглеждането на съществени въпроси, повдигнати от гражданското общество, въпреки че тези въпроси са били получени и до тях е бил предоставен обществен достъп на уебсайта на Народното събрание. Като цяло обаче изборите за новия състав на ВСС показаха предимствата на новата законодателна рамка, която беше въведена през 2016 г. Сега от новия състав на ВСС зависи да покаже своята независимост на практика чрез постигане на трайни резултати при вземането на безпристрастни и професионални решения в ключови области.

Новият председател на ВАС – утвърден с голямо мнозинство

Важна отговорност на ВСС са назначенията на високи длъжности в съдебната система. Важно ще бъде да се установи, че такива решения се вземат въз основа на качествата на кандидатите и по прозрачен начин. Особено важно решение през 2017г. беше предложението за назначаване на нов председател на Върховния административен съд. Въпреки че това решение можеше да бъде прието от новия състав на ВСС, предишният състав на ВСС реши да избере своя кандидат на 11 септември и да представи неговата кандидатура за утвърждаване от президента на републиката. Междувременно президентът върна кандидатурата с мотива, че би било по-легитимно, ако процесът на номиниране бъде извършен от новия встъпващ в длъжност състав на ВСС. Това даде възможност на новия състав на ВСС да преразгледа номинацията на заседание, проведено на 19 октомври, на което назначаването на избрания кандидат бе утвърдено след повторно гласуване с голямо мнозинство.

Инспекторат към ВСС – нужен е външен експертен опит по дисциплинарните производства

Измененията на Конституцията, приети през 2015 г., предоставиха на Инспектората по-силни правомощия в ключови области, като например проверките за почтеност, включително тези отнасящи се до конфликт на интереси и лично имущество на магистратите, както и по-централна роля в подготовката на дисциплинарни производства. Въпреки че окончателните решения относно такива производства продължават да бъдат в правомощията на ВСС, тези правомощия неизбежно повдигат чувствителни въпроси — дисциплинарни решения на ВСС в миналото са били повод за спорове — и следователно трябва да се упражняват внимателно. В доклада от януари 2017 г, като беше взет предвид този контекст, беше отправена препоръка до българските органи да използват външен експертен опит за подобряване на практическото функциониране на новата система за проверки и дисциплинарни производства.

II Нормативна уредба

Що се отнася до наказателните производства, през юли Народното събрание прие пакет от изменения на Наказателно-процесуалния кодекс.

Една от последиците от тези новоприети изменения беше прехвърлянето на подсъдността на делата за корупционни престъпления срещу лица на ръководни длъжности, включително министри, депутати и магистрати, на специализирания съд, на когото са подсъдни делата за организирана престъпност. Изключително краткият срок, който беше предоставен за осъществяването на тази промяна създаде организационни трудности. Освен това измененията в Наказателно-процесуалния кодекс бяха придружени от специфични изменения на Закона за съдебната власт, предвиждащи нова възможност за отстраняване от длъжност на магистрати, по отношение на която Венецианската комисия изрази опасения. В по-общ план въздействието от все още скорошните промени се очаква да се прояви в резултатите по делата в хода на прилагането на различните разпоредби на практика.

III Продължаване на съдебната реформа

Реформата на съдебната карта и въвеждането на всеобхватна система за електронно правосъдие са на дневен ред от няколко години, като предходният състав на ВСС извърши значителна по обем подготвителна работа, а в момента се извършва по- нататъшен анализ в рамките на проект, финансиран със средства на ЕС. Изглежда все още това е по-дългосрочен проект, който ще бъде разработен от новия състав на ВСС и ще изисква също така по-широка политическа подкрепа. Въпреки това по някои елементи може да бъде осъществен по-бърз напредък.

По-специално главният прокурор вече представи конкретен модел за окрупняване на районните прокуратури в 28-те области, което няма да изисква обезателно паралелно окрупняване на районните съдилища.

По-конкретно съществува неотложна необходимост от разрешаване на проблема с неравномерното разпределение на натовареността между съдилищата, изразяващ се в частност в това, че по-големите съдилища в столицата имат по-високо натоварване в сравнение със средното за страната. Този въпрос е неизбежно един от важните въпроси в дневния ред на новия състав на ВСС при встъпването му в длъжност. Освен предоставянето на допълнителен персонал на претоварените съдилища, друг възможен подход за действие се състои в преразглеждане на подсъдността за някои видове дела. Правителството проучва определени възможности в тази насока. Такива промени разбира изискват подходящи консултации и дебати със съответните заинтересовани страни, по-специално като се има предвид въздействието върху достъпа до правосъдие.

Важни възможности за евентуални по-нататъшни реформи бяха набелязани през миналата година в анализ, отнасящ се до българската прокуратура, който бе извършен с подкрепата на Службата на Комисията за подкрепа на структурните реформи (СПСР) от екип от прокурори на ръководни длъжности от Германия, Нидерландия, Испания и Обединеното кралство. Българските органи — с прокуратурата във водеща позиция и с подкрепата на Министерство на правосъдието — изготвиха пътна карта, съдържаща редица действия, като последваща мярка във връзка с този анализ. Предвид сложността им, много от действията, предвидени в пътната карта, все още предстоят да бъдат трансформирани в конкретни резултати и решения относно начина, по който да се процедира. Предстои да се види дали ще е възможно да се постигне консенсус между различните участващи институции относно промените, необходими за цялостно изпълнение на препоръките, съдържащи се в експертния доклад.

В отделна инициатива през 2016 г. прокуратурата сама извърши анализ на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) относно неефективните наказателни разследвания в България. Последващите действия във връзка с този анализ също напредват в контекста на пътна карта, изготвена от прокуратурата, която е в процес на изпълнение.

IV Корупция по високите етажи на властта

В доклада по МСП от януари борбата срещу корупцията беше посочена като областта, в която е постигнат най-малък напредък в България през десетте години, през които се прилага МСП, включително в контекста на изпълнението на стратегията за борба с корупцията, която беше приета през 2015 г., и свързаните с нея усилия да се приеме цялостна реформа на нормативната уредба и да се създаде единна агенция за борба с корупцията. На 4 октомври новото правителство представи изменен проект пред Народното събрание с изричната цел тази значителна законодателна реформа да бъде приета до края на годината. Когато законът бъде приет, новата институция ще трябва да бъде създадена и да започне работа. Ключов аспект ще бъде назначаването на ръководството на новата институция в рамките на открита и прозрачна процедура, за да се създадат условия тя да се ползва с широко доверие във всички слоеве на обществото, както и сред държавните служители.

V Корупцията в по-общ план, включително на местно равнище и по границите

В доклада от януари 2017 г. се отчете напредък в областта на обществените поръчки и се препоръча на България да извърши външна оценка на функционирането на новата система за предварителни проверки и последващите действия във връзка с тях. Има информация, че в отговор на тази препоръка българските органи предвиждат да възложат на външен изпълнител извършването на такава оценка през 2018 г.

Друга насока на работата в рамките на стратегията е въвеждането на планове за противодействие на корупцията с целенасочени и практически мерки за превенция на корупцията в различни високорискови сектори.

VI Организирана престъпност

В доклада от януари 2017 г. се потвърждава, че през последните десет години в престъпната среда е настъпила мащабна промяна, като при организираната престъпност се наблюдава спад на нивото на видимо насилие и тя представлява по-малка заплаха за стабилността на обществото отколкото в миналото, както и че поради тази причина като цяло положението в България се приближава до това в някои други държави членки.

Източник: „Правен свят“

Legalworld.bg

Напиши коментар