Добрият, лошата и Франсоа Фийон

На 23 април (със сигурност и на балотаж 14 дни по-късно) французите ще гласуват на ключови за Европа избори. Новият президент ще има сложната задача да изведе Републиката от смутните времена на криза, несигурност и ислямистки терор.

Ситуацията във Франция днес е изключителна. Републиката изпитва отчаяна нужда от животоспасяващи идеи и лидерство. Само те могат да й помогнат, за да се отърси от икономическите трудности и спираловидната криза в доверието. През следващите пет месеца французите трябва да изберат кого да посочат в бюлетините. И тъй като времената са особени, различна е и дилемата пред гласоподавателите в този решаващ за цяла Европа вот. По всичко изглежда, че основният въпрос в главите им е: кого всъщност мразя най-малко?
2016-а г. определено не е най-успешната в историята на социологията. Австрия, Тръмп, а сега и във Франция анкетите продължават да грешат. Това вдигна допълнително залозите и битката за Елисейския дворец се заплете на максимум.

Настоящият държавен глава – социалистът Франсоа Оланд все още мисли по въпроса за евентуалното си кандидатиране. Той подобри всякакви рекорди за нисък рейтинг и едва ли ще успее да спечели дори двуцифрен вот през пролетта, което прави участието му в изборите политическо самоубийство.

Истинската битка в момента се води в редиците на десницата. Логиката сочи, че който спечели първичните избори на партията „Републиканците” вероятно ще се поздрави с успех и във финалното бягане. Франсоа Фийон неочаквано се изкачи на върха на хранителната верига на десницата. Опитът на бившия премиер от последните 20 дни му дава материал за сериозен размисъл, успоредно с Брекзит и с триумфа на Доналд Тръмп на западния бряг на Атлантика.

Бившият премиер на Франция - Франсоа Фийон неочаквано се превърна във фаворит за крайната победа за Елисейския дворец - Париж, 18.11.2016 г. (снимка: АР)

Фийон се включи в надпреварата от солидно изоставаща позиция, но после тръгна рязко нагоре и разби всякакви прогнози. На вота преди седмица той зае челна позиция в битката за номинацията на консерваторите. Фийон спечели първия тур с 15% преднина и по всичко изглежда, че ще я увеличи на балотажа. Той имаше едва 8 процента през август, повиши ги на 30 на сто в петък, за да получи 44% на истинското гласуване на 20 ноември. Още веднъж се потвърди теорията, че избори никога не се печелят предварително и често нищо не се случва така, както очакваш. Следващият истински изпит за настроението на французите е в неделя, 27 ноември. На втори тур в битката за консервативната номинация между Фийон и друг бивш премиер и настоящ кмет на Бордо – Ален Жупе, заел второто място преди седмица.

Шансовете на друг бивш министър-председател - кметът на Бордо Ален Жупе - изглеждаха повече от добри, но напоследък в политиката числата лесно се обръщат - Бордо,20.11.2016 г. (снимка: АР)

Гласуването в два тура е първият път, когато „Републиканците” и техните съюзници избират кандидат, в случая за президент, чрез първични избори. Тази система е нова за Франция и досега е използвана само веднъж – от социалистите през 2011 г. Всеки, който е в избирателните списъци, може да гласува на първичния вот. Интересът се оказа неочаквано висок, а 37% от участвалите в неделя не са свързани политически с десницата.

Изборите на френската десница също не успяха да избегнат вълната на протестния вот, който шества победоносно в Европа и зад Океана. Френският му вариант означаваше само едно: Да спрем Саркози. Сред гласувалите имаше много привърженици на другите политически сили и те със сигурност участваха с ясната нагласа да повлияят върху изхода. Казано директно – гласували са за кандидат, за който се надяват да не стане президент през 2017 г.

Изборите на „Републиканците” са изключително тактическото гласуване. Оказа се, че 40% от подкрепилите Фийон са го направили, за да не допуснат победа на дразнещия ги бивш президент Никола Саркози. 70 на сто от пусналите бюлетина за Жупе също са се опитали по този начин да блокират Саркози. Колкото и да е парадоксално, данните показват също, че за кметът на Бордо са гласували много леви избиратели, които не искат да видят отново на власт човека, управлявал Франция между 2007 и 2012 г.

Следва изключително любопитен втори тур и Саркози не е единственият, пострадал от тактическо или негативно гласуване. Фийон на практика спечели от протестен вот срещу двамата си основни съперници заради проблемите им с правосъдието (всяка прилика със САЩ е случайна). Срещу Саркози е в ход съдебно разследване за нередности при финансирането на последната му предизборна кампания, въпреки че отрича обвиненията. Жупе от своя страна загуби обжалване срещу присъда за злоупотреба с публични фондове през 2004 г.

Всички сочат Фийон за абсолютен фаворит. Само че същите тези социолози и букмейкърите вече тотално се дискредитираха около Брекзит и Тръмп. Възходът на Фийон обаче е повече от логичен. Французите се нуждаят, искат и ще гласуват за промяна. Това не означава автоматично сигурна победа за Марин льо Пен и нейния „Национален фронт”. Французите може и да изглеждат отчаяни, но не чак толкова, че да изберат напълно непредвидимата Льо Пен. Не е за пренебрегване и фактът, че гласоподавателите в Републиката все още имат разнообразие от варианти за разлика от американците, които бяха изправени пред двоен избор. Французите в момента се нуждаят повече от върховен главнокомандващ, отколкото от държавен глава и се съмнявам, че ще поверят тази роля на жена.

Марин льо Пен - лидерът на "Национален фронт", изглежда доста самоуверена преди изборите, но тя едва ли има шансове за нещо повече от участие в балотажа на 7 май - Париж, 18.11.2016 г. (снимка: АР)

Франсоа Фийон изглежда подходящ избор за днешните критични времена. Абсолютен антипод на Оланд, но стъпил здраво на краката си лидер с опит за разлика от Льо Пен. Накратко – добър кандидат за нация с висока политическа култура. Изненадващо или не, но той е новият фаворит за Елисейския дворец. По всичко изглежда, че първичният вот на десницата ще се окаже по-лесната изборна задача.

Фийон изглежда ще се окаже политикът, който се доближава максимално до истински икономически и социален консерватор. 62-годишният французин, който е прекарал почти половината си живот в политиката, говори за намаляване на административните разходи. Фийон е ярък почитател на покойния британски премиер Маргарет Тачър, която изобщо не е популярна личност под Айфеловата кула. Той устоя на масовото улично недоволство през 2003 г., когато се обяви за увеличаване на пенсионната възраст – болезнена за дискутиране тема във Франция, където пазарно ориентираните реформи са самоубийствени за рейтингите на политиците. Но какво да кажем за ситуацията през 2016 г., която изисква бързи и революционни действия, а икономиката не е единственият проблем в челото на списъка.

Фийон говори за увеличаване на работното време на държавните служители от 35 на 39 часа седмично и за съкращение на 500 хил. чиновници. Само че във Франция, където повече от 230 души бяха убити при ислямистки атентати през последните две години, неотложните проблеми са други. Саркози – бившият началник на Фийон, е обвиняван за съкращаването на 10 хил. полицаи в годините си в Елисейския дворец. Управляващите социалисти до голяма степен компенсираха това с нови назначения след атаките, но въпросът още стои.

В условията на абсолютна непредсказуемост има едно сигурно нещо - Франсоа Оланд няма да приема гости в Елисейския дворец още дълго време - Париж,23.11.2016 г. (снимка: АР)

Фийон вероятно ще се окаже победител в битка от типа: двама се карат, третият печели. Той е най-малко критикуваният в избори, в които ще участват само непопулярни кандидати. Фийон беше особено критичен към статуквото, но след първия тур каза, че „ще има нужда от всеки”. Звучи като подходящо лекарство за боледуваща държава.

Анатоли Стайков за Хипотези, 26.11

Напиши коментар