Децата на палачите и техните жертви

В петък е 1-и февруари, ден в който почитаме паметта на избитите от комунистическия терор. Това е дата за поклонение, за минута мълчание, за родова памет. За съжаление една конкретна политико-икономическа група за пореден път реши да я превърне в партийно мероприятие.

Става дума за коалиция „Демократична България“, съставена от партиите „Да, България“, ДСБ и „Зелените“. Те вече обявиха точен час на присъствието си пред мемориала на жертвите. Не е нужно да си гост в предаването на Стойчо Керев за изготвянето на следната прогноза какво точно ще се случи на 1-и февруари. Политиците ще застанат на първата редица, ще позират охотно пред репортерските обективи. Нещо повече – деца и внуци на избитите от „Народния съд“ на практика няма да почетат паметта на близките си, просто защото на „Демократична България“ им е хрумнало да провеждат партийно мероприятие пред напоения с кръв паметник. Събитието ще бъде шумно анонсирано в интернет и социалните мрежи, а медиите, близки до горепосочените партии, с фанфари и дитирамби ще съобщят, че ДСБ и Христо Иванов организирали поклонение пред жертвите на комунизма.

Само че „Демократична България“ няма морално право да организира поклонение пред жертвите на комунизма. По следните пет причини:

Първо – става дума за панахида, на която от години се събират деца и внуци на избити от комунистите. Произнася се молитва за упокой на душите, пали се свещичка, казват се на ум или на глас две молитви, разменят си по няколко приказки и до следващата година. Защото на 1-и февруари в градинката на НДК се почита паметта на жертвите. Не се провеждат партийни събирания на ДСБ и „Да, България“.

Второ – съгласно позиция (1.02.2017г.) на партия „Да, България“ (Христо Иванов) политически убийства са се извършвали и преди 9-и септември 1944г. И не само това – имало хора, пише в партийната декларация, които са виновни (и респективно трябва да бъдат наказани, защото вината предполага наказание) за съюза ни с Германия. Тоест според Иванов убитите от комунистите са получили заслуженото, защото са отговорни за политически убийства и обвързването ни с Берлин. Какво тогава търси на мемориала до НДК Христо Иванов? По-скоро неговото място е пред МОЧА (Монумент на окупационната червена армия).

Третоспоред Христо Иванов (интервю за сайта Дебати.бг на 18.12.2018г.) при Тодор Живков живеехме по-добре, отколкото сега. Е, щом хвалиш комунистическия диктатор, то какво място имаш пред паметника на цвета на нацията, изгубил живота си вследствие комунистическия терор? Как ще погледнеш в очите близките на убитите, прочели мнението ти, че Живков спазвал приличие, че в тоталитарната държава наказателно законодателство, прокуратура и съд били по-справедливи в сравнение с времената, в които България е член на НАТО и ЕС?

Четвърто – „Демократична България“ е част от ляволибералната мрежа на финансовия спекулант Джордж Сорос, изградена по образ и подобие на Комунистическия интернационал, създаден по идея на Ленин и Троцки. Преди сто години прогресивните пролетарски интернационалисти нямаха род и отечество, днес кланящите се на Брюксел (превърнали Брюксел в Москва) прогресивни (псевдо) либерали, наследници на Коминтерна, също нямат род и отечество. Достатъчно е да си припомним кампанията, която организираха (по думите на бившия вицепремиер Валери Симеонов) за омаскаряване образа на България след зверското убийство на Виктория Маринова в Русе.

Пето – последно, но може би най-важно. Всички основни фактори в „Демократична България“ са от комунистическо потекло и номенклатурен произход. Докато те израснаха по ведомствените станции на ЦК, истинските антикомунисти бяха изселени или търкаха наровете в политическите арести и затвори.

Ето ги и фактите, които подлежат на съвсем лесна проверка:

Христо Иванов – лидер на „Демократична България“

Той се гордее с майчината му фамилия Бойкикев. Под това име пише статии, регистрира имейли и адреси за кореспонденция. Очевидно изтъква антибългарската дейност на дядо си Недялко Бойкикев. Неговата кариера стартира през 20-те години, когато пропагандира червения терор – у нас и в Европа. Съветският агент Бойкикев е председател на комунистическо студентско дружество в Берлин, организира изложба, хулеща българската държава, изпаднала по това време в състояние на перманентна отбрана срещу платените отвън комунистически терористи.

Недялко Бойкикев е важен елемент от канала, през който през Югославия и Германия за Съветския съюз поемат българските комунисти , бягащи от родния закон, търсещ им сметка за престъпленията срещу държавата. Той е виден активист на Коминтерна и член на Германската комунистическа партия. През 1929г. заедно със съпругата си Светлана решава да се установи трайно в СССР. Там бабата на Христо Иванов става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), което й помага да заеме високи постове на българска територия след комунистическия преврат през 1944г. Бойкикева разбира се е член на БКП, каквато е и Мария – майката на Христо Иванов.

Тя е родена в Москва, пристига в България заедно с окупационната червена армия (ето защо мястото на Христо Иванов е пред паметника на съветските окупатори, не в градинката на НДК). Учи в училище към посолството на Съветския съюз у нас, в последствие работи като основен идеолог и цензор в тоталитарната държава – тя дори спира книга на самия проф. Пантев, защото левият интелектуалец правил реклама на врага – Съединените щати.

Иво Прокопиев (Алфа финанс, Икономедиа)  – ръководител и спонсор на „Демократична България“

Баща му Георги Прокопиев е член на БКП от 1966г. През 1969г. той започва работа в УБО (Пето управление на ДС). Стартира като волнонаемен и стига до чин „капитан“.

Първо е лесничей, а след това зам.-директор и директор на ловно стопанство „Воден“ край Разград. Прокопиев-старши бързо се превръща в любимец на главните ловци в Републиката – Тодор Живков и Пенчо Кубадински, а похвалите към него са както морални, така и материални. „Воден“ е любимата ловна резиденция на Живков, в която чест гост е съветският лидер Леонид Брежнев. А рамо до рамо с комунистическите диктатори е и бащата на Иво Прокопиев.През 1984г. Георги Прокопиев е повишен в чин „лейтенант“, назначен на длъжност „старши разузнавач“ при трети отдел на Пето управление на ДС (УБО) и прехвърлен като директор в ловно стопанство „Мазалат“ (Габрово).Но има и черни петна – няколко години по-рано (през 1977г.) бащата на Иво Прокопиев е наказан за „недобро стопанисване“ и „неправилно разходване“ (тоест далавера, явно крушата не пада по-далеч от дървото), но дебелите му връзки с Живков и Кубадински го спасяват от разжалване и затвор. Сиреч – младият Иво е пораснал на коленете на всесилния Пенчо Кубадински от Политбюро на БКП, дължи кариерата си на комунистите и ДС (на 22 години собственик на вестник, на 28 горд притежател на подарен от Костов завод за 150 милиона), а днес лъже, че е прозападен бизнесмен, продемократичен издател и прореформаторски политик.

Огнян Донев (Софарма)– спонсор на „Демократична България“

Баща му Иван Тенев става член на РМС (младежката организация на БКП) на 17 години. Две години по-късно е арестуван за разпространение на антидържавна съветска пропаганда. След кървавия 9-и септември той участва в налагането на комунистическата диктатура, в частност в обезоръжаването на жандармерийските части. Заради дейните си усилия в терора и репресиите е награден с членство в БКП и бърза писта за възходяща кариера. През 1963г. бащата на Огнян Донев е завербуван по линия на Първо управление на ДС (външно разузнаване) с псевдоним „Антонов“. По това време той се труди в търговското ни представителство в Хамбург. Шест години по-късно Донев-старши вече минава към Второ главно на ДС (контраразузнаване). През 1981г. продължава разузнавателната си дейност отново в рамките на Западна Германия. Благодарение на заслугите на баща си (активен участник в кървавите събития след 9-и септември, над две десетилетия агент на ДС) ненавършилият 30 години Огнян Донев получава изключително апетитно местенце – съветник в Министерски съвет на Огнян Дойнов, втори човек в БКП, автор и изпълнител (заедно с Луканов) на схемата с „червените куфарчета“. А оттук вече пътят до милионите и несметните богатства, ограбени от държавата, е едва няколко крачки.

Иван Кръстев и Евгений Дайнов – идеолози на „Демократична България“

Кръстев е син на секретаря по идеологията на Окръжния комитет на БКП в Ловеч. През 80-те години Йото Кръстев става главен редактор на вестник „Народна младеж“, след което се издига до завеждащ отдел „Средства за масова информация“ към апарата на ЦК на БКП. Самият Иван Кръстев е секретар на комсомолска организация и член на БКП. След 1990г. лично Андрей Луканов съдейства на Кръстев да получи стипендия и близък контакт с финансовия спекулант Джордж Сорос, чието „Отворено общество“ започва работа у нас с посредничеството на покойния експремиер.

Евгений Дайнов е син на дългогодишния кореспондент на „Работническо дело“ в Лондон Александър Дайнов. Дайнов-старши е член на БКП, в тесни връзки с ДС предвид работата му във враждебния запад. Майката на Дайнов – Лидия Маринчевска– е член на ОФ, дъщеря на активни борци срещу капитализма и фашизма. През 1982г. Евгений Дайнов е зачислен за аспирант (с тема на дисертация история на комунистическите движения) в Института по история на БКП. Това става със специално решение на Секретариата към ЦК на компартията, подписано от директора Давид Елазар (Дайшо) – изключително верен и приближен до Живков партизанин от отряд „Чавдар“, командир на Шопския партизански отряд. Освен Института по история на БКП, Елазар ръководи и отдела по пропаганда и агитация на партията-държава.

Евгений Дайнов сам окачествява себе си като троцкист и ляв анархокомунист, което не е учудващо предвид идейната близост, за която вече споменах, между Сорос и Троцки – на единия Дайнов служи, а на другия се възхищава.

Може да посочим и още примери за псевдодемократи, свързани с БКП и ДС (като сливите – сини отвън, червени отвътре)– Иван Костов, Радан Кънев, Атанас Атанасов, Красен Станчев, Илиян Василев (агент „Сашо от ДС), Огнян Минчев, Сашо Дончев. Но и изброеното дотук е достатъчно.

Ето това са хората, които на 1-и февруари ще се поклонят пред жертвите на комунизма. Децата на палачите ще застанат редом до роднините на зверски избитите от палачите. Апропо– няма лошо, ако се извинят. Но едва ли ще го сторят, просто не им пука за кръвта.

Цел на лешоядите е извличането на политически облаги и дивиденти. Просто защото са комунисти. И то истински.

Тодор Тодоров за Хипотези

1 Коментари

  1. Avatar
    Jamesecogs 2019-02-04 09:59:19

    Интересная статья

Напиши коментар