Десницата и миналото

Много често днес чувам един призив, явно популярен: Давайте да гледаме напред, вече хората не се интересуват от миналото.

И зад този призив стоят нелоши аргументи. Основният е, че сега имаме толкова спешни и важни проблеми, че да се занимаваме пак с комунизми и подобни неща няма смисъл. Вторият солиден довод за това е, че има носталгия по соц-а, че ако критикуваме онова време, всъщност губим симпатизанти, хората не са настроени толкова против онзи режим. И третата причина е личностна, все по-малко лидери в десницата са свързани, произлезли от битката с тоталитарния режим, те самите не са съпричастни към темата.

Явно или не, доста от партиите вече споделят подобна парадигма. И ГЕРБ, които са по презумпция десни, и по-малките партии, да не говорим за националистите, Марешки и новите партии. Там изобщо отсъства темата, нашите националисти са по-скоро почитатели на Путин, а евтиният популизъм е претоплена социалистическа гозба. За Христо Иванов дори не съществува въпросът, той не различава ляво или дясно, по неговите собствени думи.

Увлечени в тази нова мода, и традиционните десни формации като СДС и ДСБ, за които никой не може да каже, че са без мнение и позиция спрямо комунистическото минало, вече забравят, пропускат да го заявят. ДСБ са уплашени от внезапното си изпадане от сцената, прелъстени и изоставени от Христо Иванов. Те не смеят да поставят този въпрос, от страх да не се окаже проблем за все още живата им надежда да ги приюти Прокопиев, да тропне по масата на новата партия и да се вземат. В такъв миг да забравиш за престъпленията на комунизма е дребен компромис, евтина цена за шанса да те вкарат пак в парламента..

СДС прави същата грешка, гузни заради Кунева, с нейната биография и връзки. От страх да не обидят партньорите, да не притеснят самата нея с подобни изявления, те все по-често си ги спестяват. Макар че в РБ са уж принципно срещу комунизма, тази тема е неловка, неудобна в това съжителство. И е така, няма как Кунева да поднесе венец на убитите по заповед на тъста ѝ, не върви.

Това са конюнктурните причини за тъжния факт, че десницата днес бяга от своя образ и история. Политическите съображения обаче също са валидни. Много от десните лидери не смятат, че това е голяма тема. Те се страхуват, че по тази разделителна линия едно ясно позициониране може да отблъсне мекия вот, периферията. ГЕРБ го играят този мач най-добре - хем са десни, хем не съвсем. Един ден са жертви на терора, следващия - хвалят постиженията му. Такава политика според тях носи дивиденти, привлича по-широк кръг избиратели. Ако за ГЕРБ това е допустимо, като популистка партия, за традиционната десница е пагубно. Там са хората, които не гласуват за ГЕРБ именно поради тази причина. Хората, които искат дясна, антикомунистическа политика. Които знаят, че точно заради неспособността ни да преодолеем миналото, днес ние не можем да вървим напред.

Тези хора са демократи. Те уважават свободата, частната собственост и произхода си. Те са българи и националисти, които обичат страната си. Те са предприемчиви и способни, които искат със собствен труд да печелят, не с далавери. И най-вече искат ясни правила за всички, по които да живеем и работим. Тези хора са двигателят на България, почтени и с родова памет.

Не са малко. Ако десницата се обърне към тях, може само да спечели. Половинчатите истини, колебливите позиции и шикалкавенето не са за тях. Осъждането на комунизма е нужно, разкриването на последствията от него - належащо. Разобличаването на номенклатурата, която за една нощ от правоверни марксисти стана едри приватизатори и бизнесмени. Разграбването на България от тази шайка. Източването на държавата от техните фирми. Създаването на мутрите, унищожаването на талантливите, московските им зависимости. Десницата е длъжна да говори за това.

Доколкото шансовете да имаме десни представители в следващия парламент сега са единствено в СДС, след самоизолацията на Радан Кънев, именно СДС трябва да осмисли това. Жалко е, че десните избиратели на ДСБ рискуват да останат без свои депутати, но това е друга тема. Ако СДС има възможност да излъчи народни представители, те трябва да се опрат на антикомунистите, на демократично мислещите хора у нас.

И вътре в РБ трябва да покажат, а и да отстоят това. Ако РБ е просто предизборна коалиция, която утре може и да я няма, десница ще има. Тази десница е родена в битката за свобода, срещу дикатурата на тоталитарния режим. Това е тя.

Другото е лъжа.

Мариян Тончев за Хипотези

Напиши коментар