Голямата ядрена игра

„Прехвърлянето” на американските ядрени бомби от Турция в Румъния е една от най-нелепите истории, които съм чувал напоследък. Ако не беше тъжно, можеше и да е смешно. Търсенето на евтини сензации е национален спорт на Балканите, но този път летвата е вдигната много високо.
 
Хронологията. На 18 август сайтът „Юроактив” пусна новинарска бомба. Медията твърди, че САЩ са започнали преместване на ядрените оръжия от турската база „Инджирлик” в Румъния. Причината за действията на Пентагона са влошените отношения между Вашингтон и Анкара.
 
До момента „новината” предизвика скромен отзвук. Румънското външно министерство категорично отрече. НАТО се изсмя" дипломатично. От Брюксел казаха само, че съюзниците трябва да се уверят, че ядрените оръжия, разположени в Европа, се намират „в безопасност”. Пентагонът заяви последен, че въпреки възникналите безпокойства, не вижда нужда за преместване на ядрените оръжия от Турция. Точка по въпроса.
 
„Новината” звучи наивно в няколко посоки – стратегически, технически и геополитически. В момента никой няма интерес от подобна предислокация на ядрено оръжие. В Пентагона може и да работят хора с агресивни виждания за американската външна политика, но не и идиоти. Да поставиш атомни бомби в Румъния (почти на руската граница) в настоящия момент е идея, за която съм сигурен, че дори не е минавала през главата на ръководен фактор във Вашингтон. Тя е напълно безсмислена и нелогична, а ползите ще са в пъти по-малко от загубите.
 
Помните ли датата 15 октомври 1962 г.? На нея се разиграва една от най-драматичните ситуации от периода на студената война – Кубинската ракетна криза. Събитията се развиват във и около карибския остров, но всичко започва отново в Турция. Поводът е разполагането на 15 американски ядрени ракети „Юпитер” край Измир. Съветският лидер Никита Хрушчов отговаря с руски атомни оръжия в Куба. В продължение на 13 дни светът е най-близо в историята си до ядрена война. За щастие всичко приключва без бой.
 
Президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди подписва заповедта за налагане на военноморска блокада на Куба - Вашингтон, 22.10.1962 г.
 
На практика кубинската криза е последица от погрешни информации и анализи на експерти във Вашингтон и Москва. Подобна грешка няма как да бъде повторена. Американски ракети в Румъния биха имали тройно по-силен ефект върху Кремъл 54 години по-късно, а и пренасянето им няма как да остане скрито. Трудно е да се прогнозира отговорът на Москва, но си мисля, че кубинската история ще звучи като евтин чернобял сериал.
 
В геополитически план САЩ разполагат с достатъчно ресурс в стратегическата битка с Москва и ядрените оръжия не стоят на масата. Бомбите в „Инджирлик”, а и не само те, са достатъчно близо до Русия и преместване – леко на север, е най-малкото нелогично. За никого не е тайна, че основният ядрен потенциал на Федерацията е базиран на атомни подводници. Последните са доста маневрени и могат лесно да изравнят силите при всяка предислокация от ответната страна.
 
И Вашингтон, и Москва разполагат днес с ресурс, в пъти по-голям от необходимия за пълно унищожение на противника. Оръжията им са достатъчно добре позиционирани и не е нужно да се местят. Да не говорим, че бъдеща война няма да се води с ядрени боеприпаси, защото това ще обрече на смърт всички страни в нея. Не е тайна още, че в 21 век балистичните ракети са много по-ефективни от термоядрените авиобомби B-61 в „Инджирлик”.
 
И на последно място техническата част, която изобщо не трябва да се пренебрегва. Прехвърлянето на ядрен арсенал е доста деликатна за подготовка и изпълнение задача. Според последните доклади около 50 тактически атомни оръжия се съхраняват в „Инджирлик”, на 110 км от границата със Сирия. Много политици са определяли бомбите като „безсмислени”, а и притегателна цел за терористи.
 
Американски транспортен Боинг" С-17А Globemaster излита от базата „Инджирлик” в Южна Турция - 12.08.2015 г.
 
Въпрос на време е те да бъдат преместени, но до момента въпросът е оставал на заден план. Въпреки че са американски, САЩ, а и Русия в подобен случай, не могат просто да си вземат бомбите и да ги местят без съгласието на другата страна. Това ще означава нарушение на споразумението за намаляване на ядрената опасност. Евентуално движение включва преговори между всички страни, а процесът обикновено отнема години.
 
Да транспортираш ядрени бомби не е като да прехвърляш сандъци със сигнални ракети от един склад в друг. Да не говорим, че подобен товар има нужда от специални условия за съхранение. Добре известно е, че от техническа гледна точка базата в Девеселу не може да приеме такива оръжия. Комплексът е създаден и оборудван единствено и само за целите на противоракетния щит. Дори да се появи идея за прехвърляне в Румъния, дните от 15 юли (превратът в Турция) насам не стигат за подготовка и построяване на нужните хангари.
 
Новината за „прехвърлянето” обаче има солидно символно значение. На първо място целта е да се компрометира отбранителната роля на базата в Девеселу. Румъния определено е мишена на тактическа атака – част от информационната война в Източна Европа. Наскоро северната ни съседка стана герой в телевизионна история за трафик на оръжие. От Букурещ определиха репортажа на британската „Скай нюз” като „нагласен”.
 
Първа копка на базата в Девеселу, Румъния - 28.10.2013 г.
От ляво надясно: шефът на Агенцията по противоракетна защита на САЩ вицеадмирал Джеймс Сиринг, президентът на Румъния Траян Бъсеску, зам.-министърът на отбраната на САЩ Джеймс Милър и румънският военен министър Мирча Дуса
 
Това е нищо в сравнение с „ядрената” история. Стратегическо решение от подобен мащаб обаче не може да бъде взето извън консултации между съюзниците в НАТО. По всичко изглежда, че сме свидетели на опит Румъния да се представи като уязвим член на алианса. Всеки може сам да си отговори кой стои зад подобна атака.
 
На следващо, но не по важност място, темата акцентира върху опасенията за разрив в отношенията между САЩ и Турция. Нито един друг въпрос не отразява по-добре разминаването в позициите, колкото драмата около „Инджирлик”. Американският контингент и тактическото ядрено оръжие във военновъздушната база са отражение на ангажимента на Белия дом относно сигурността на Турция. Дебатът за бомбите в САЩ се развихри след осуетения опит за преврат. Сигурността на арсенала се оспорва отдавна, но пучът поднови опасенията за защитата му.
 
По време на преврата турските власти прекъснаха електроснабдяването в базата и забраниха полетите на американски самолети. Командирът на „Инджирлик” беше арестуван по обвинения, че е участвал в пуча. Това породи съмнения, че Вашингтон вече няма достатъчно доверие на режима в Анкара, за да му повери ядрени оръжия.
 
Подобни опасения не са лишени от логика, още повече, че говорим за термоядрен арсенал. Сценарий, в който бомбите попадат в ръцете на терористи, звучи смешно. Турция няма как да го допусне, защото веднага се превръща в цел номер 1 на крадците. Никой обаче не може да гарантира дали Пентагонът ще запази контрола върху оръжията в случай на гражданска война или нов преврат.
 
Добрата новина е, че между това да притежаваш и да можеш да използваш атомна бомба има съществена разлика. Тези оръжия се активират с кодове, което ги прави невъзможни за активиране без разрешение. Фактът, че ядрените бомби са в Турция на теория не ги поставя в уязвимо положение, ако Анкара опита немислимото. Въпреки това никой не трябва да изключва дори 1% шанс нещата да излязат от контрол. Това породи мнения зад Океана, според които ядрени оръжия, разположени в Турция на Ердоган, е равносилно на руска рулетка.
 
Решението на проблема е лесно – бомбите В-61 трябва да бъдат изтеглени от Европа по най-бързия начин. Това ще успокои всички страни. Подобна операция може и да се обмисля, но определено не се случва сега. В момента няма и сигнали, че напрежението между Вашингтон и Анкара ще засегне ядрените оръжия. САЩ и Турция вероятно ще намерят решение.
 
 
Що се отнася до „прехвърлените” в Румъния бомби, в Девеселу всичко е спокойно. Основният проблем на местните, както всяка година по това време, е събиране на реколтата. Животът си тече спокойно, въпреки че някой си играе на война на чужд гръб. Ядреният апокалипсис се отлага. Отново!
 
Анатоли Стайков за Хипотези, 20.08

2 Коментари

  1. Avatar
    А. Григоров 2016-08-20 19:58:19

    Г-н Вълчев, автора е прав. Ако обозначението е В61 - термоядрени са. За това даали са тактически - мощността има значение, а при визираното в случая устройство е от 10 до 350 килотона, защото са проектирани за превоз от свръхзвукови и е използван дизайнът на ракетата MGM-1 Matador . \r\nТова, което провокира коментарът ми е, че Вие типично по БайГаньовски прнрбрегнахте 90% от анализа и се изказахте \\\"компетентно\\\" :)))

  2. Avatar
    н.вълчев 2016-08-20 17:47:00

    Автора определено е лаик по темата. Това са тактически атомни бомби с малка мощност предназначени за тактически ядрени удари със самолети! Изтеглянето им далеч от целите ги прави неизползваеми и излишни. Освен това не съм чувал за тактически термоядрени бомби ???

Напиши коментар