Време ли е за оставка на Лозан Панов?

През тази седмица станахме свидетели на нечувано в новата ни демократична история събитие. Един от тримата големи в съдебната система окончателно бе признат за закононарушител. Какви са фактите по случая?

  • Председателят на ВКС Лозан Панов отказва да подаде декларация за имущество и доходи пред Сметната палата през 2017г., касаеща неговото материално състояние през предходната година.
  • Панов е глобен с 1000 лева от Сметната палата.
  • Панов обжалва глобата си в Софийския районен съд, твърдейки че Антикорупционната комисия (правомприемник на Сметната палата) не е трябвало да го глоби.
  • Младият съдия Ангел Павлов (чието кариерно развитие в съдебната система пряко зависи от Лозан Панов, председателстващ по право Съдийската колегия на ВСС) решава, че законът и правото са на страната на КПКОНПИ.
  • Лозан Панов обжалва глобата си пред Административен съд София – институция, която той ръководи преди да бъде избран за председател на ВКС. Съдът отново решава, че Панов е глобен справедливо.
  • Лозан Панов е нарушил закона. И то не само този за материалното съсътояние на лица заемащи висши държавни длъжности. А Конституцията на Република България, а Законът за съдебната власт, а Етичният кодекс на българските магистрати). Нещо повече – той  очевидно опитва (явявайки се лично пред на практика стоящите в ясна субординация под него в съдебната йерархия млади магистрати) да повлияе на решението, явявайки се лично в съдебната зала. Действията му са в ярък контраст с легендарните думи на покойния председател на ВКС Румен Янков – „Всеки може и трябва да търси правата си в съда. Аз обаче не мога...“

Всичко изброено дотук недвусмислено изисква реакцията на най-влиятелната организация на българските съдии. Това е Съюзът на съдиите в България, обхващащ 10 процента от българските съдии, правораздаващи предимно в столицата и региона около София. Реших да потърся тяхна позиция в интернет страницата им. Първоначално Гугъл ме отведе до сайта на Съюза на слепите в България – ССБ (дали грешката не е вярна?). В последствие попаднах на точното място – разделът за становища на съдийската организация. Там (не)очаквано цареше оглушително мълчание. Нямаше мнение на Калин Калпакчиев, председател на организацията, мастит съдия в Столичния апелативен съд и бивш член на Съдийската колегия на ВСС. Липсваше изобщо каквото и да е отразяване на скандалния казус (111 място?).

Там налице бе друго: Намеса в работата на законодателната власт (дали не в нарушение на Конституцията?) относно предстоящо гласуване на законопроекти.

Намеса в работата на ВСС – за осем недоволни съдии от Благоевград трябвало да бъде направено изключение – техният проблем не следва да се разглежда по законоустановен ред (апелативен съд), а директно е крещящо необходимо да се изказват пред кадровиците на Темида, буквално провеждайки пресконференция в залата на Съвета.

И сега нека попитаме многоуважемия Съюз на съдиите:

  1. Защо не поискате оставката на Лозан Панов, доказан закононарушител от две съдебни инстанции (жреци на правото един вид)?
  2. Дори и да не поискате оставка – Защо ССБ мълчи за скандала „Панов“?
  3. Знаем за доста проекти на съдебна тематика, финансирани от „Америка за България“. Какво ще се случи в САЩ, ако върховен съдия бъде хванат в нарушение на закона и то на такава особено чувствителна тематика – отказ от деклариране на имущество и доходи.
  4. Какво щеше да се случи в Румъния, ако висш магистрат откаже да сътрудничи и заведе дело срещу Лаура Кьовеши и вездесъщата й антикорупционна прокуратура?
  5. Защо изисквате нарушение на закона по казуса с благоевградските осем съдии (отчетливо малцинство в местния съд)?
  6. Защо не участвате в избори, след което спокойно да нормотворчествате? И без това ССБ действа и работи като политическа партия според бившия конституционен съдия и безспорен авторитет в магистратските среди Румен Ненков.
  7. Може би не искате да участвате в избори – защо съдиите могат да казват какви да са законите и това е стожер и фундамент на демокрацията, а ако депутат попита с какви мотиви Марио Николов бе оправдан по аферата „САПАРД“ при положение, че неговите немски партньори вече бяха излежали присъдите си в немски затвори, става дума за посегателелство срещу правовия ред и върховенството на закона. Защо съдиите могат да критикуват актовете на парламента, а парламентът и медиите да не могат да критикуват актовете на съда, каквато опорна точка от години се прокарва съвместно от медии на подсъдими олигарси, партии на провалени правосъдни министри и за огромно съжаление магистратски организации. Частен ли е българският съд? Не, не е. Той е част от трите власти в нашата държава, неговата финансова обезпечност осигуряваме всички ние – българските данъкоплатци.

Дори да не отговорят, време е ССБ най-накрая да осъзнае, че реалният живот и проблемите на хората не се решават в 5 ресторанта по пресечките на „Витошка“. Иначе грешката ще е вярна – Съюз на слепите в България. Имащ за водач едноок закононарушител.

Източник: „Правен свят“

Заглавието е на редакцията

Напиши коментар