Войната, която Ердоган не може да спечели
2016-а беше една от най-лошите години в съвременната история на Турция. 2017-а със сигурност ще бъде още по-лоша.
Турция е във война. Военен конфликт, който не може да спечели, нищо че президентът Ердоган твърди съвсем друго. Терористите атакуват Турция без капка страх и сеят смърт с пълната си мощ. Удрят стадиони, полицейски участъци, съдебни сгради, нощни клубове, летища и убиват посланици. И няма кой да ги спре. Нито могъщата турска полиция, нито втората по численост армия в НАТО, а най-малко самозабравилият се президент на републиката. Ердоган може да говори каквото си иска, но истината е друга. Това е война, която той не просто не може да спечели, това е конфликт, който е обречен да загуби.
2016 г. беше тест за издръжливост за страната и Турция се провали на него. Атаките следваха една след друга почти ежемесечно. Летище „Ататюрк”, футболният стадион на Бешикташ и нощното заведение в Истанбул бяха най-болезнените. Анкара, разбирай Ердоган, по традиция посочиха външен враг и удариха зад граница. Турция изпрати военни части в Сирия и ги насочи срещу „Ислямска държава” и кюрдските Сили за защита на народа, които смята за свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК). Тази операция, наречена „Ефратски щит”, изглеждаше солидно по телевизията, но доведе до кървави ответни удари срещу турските сили и атентати в сърцето на страната.
Не искам да бъда лош пророк, но това е само началото. Хаосът в Сирия и Ирак продължава. Няма и ясно желание от страна на Анкара за старт на политически процес за решаване на проблема с ПКК. В международен план връзките на Турция със Запада изглежда ще запазят курса на конфронтацията и през тази година. Проблем след проблем в дневния ред на Ердоган и в един момент тежестта им ще се окаже непосилна. Всъщност, това вече е реалност.
Бруталната атака срещу нощен клуб в сърцето на Истанбул беляза пика на кръвопролитията. Не е за подценяване фактът, че убиецът още е на свобода. Част от ударите бяха нападения срещу силите за сигурност, за които пое отговорност ПКК; други бяха атаки на джихадистки групировки, идващи от Сирия, най-често ИД. Но и това е голямо „но”, защото от съществено значение е мишената. Джихадисткият тероризъм преди беше насочен срещу кюрдите, алевиите и левите в страната и това струваше смъртта на стотици хора. Но нападателите вече удрят по светския начин на живот на турците.
Атаките им идват в твърде критичен момент, когато управляващата Партия на справедливостта и развитието направи уязвими основните светски принципи на Турция. Седмици преди Нова година проправителствени ислямистки организации окачиха плакати с надписи „мюсюлманите не празнуват Коледа" и изображения на групи млади мъже в традиционно облекло, които преследват Дядо Коледа с пушки и ножове. Турция днес на практика е страна, която е във война със себе си.
Удивителното в тази повече от критична ситуация е, че нито един министър или офицер не подаде оставка. Иначе строгият кадровик Ердоган така и не уволнява никого, въпреки че броят на жертвите в тази безкрайна серия от нападения расте. Всичко започна през юли 2015 г. – когато самонадеяният турски президент прекрати едностранно мирните преговори с кюрдската въоръжена групировка ПКК. Отговорът беше близо 1800 жертви, от които над 600 цивилни.
Арогантното безразличие на държавния глава и правителството към призивите за промяна, оставка изобщо не споменавам, предизвиква подозрения, че ПСР най-малкото никога няма да напусне властта мирно.
Въпреки че масовите убийства са стар гост в южната ни съседка, днес терорът там се превърна в рутина. Докато ПКК масово нападаше силите за сигурност, джихадисткият тероризъм пропълзя в големите градове. Примерите ясно показват, че държавната разузнавателна мрежа в момента е в най-слабата си точка. И няма как да е различно.
Не е нужно да си експерт, за да направиш връзка между зачестилите атаки и масовата чистка в службите за сигурност, която Ердоган започна след неуспешния опит за преврат през юли 2016 г. Управляващата ПСР хвърли вината за това предимно върху турските военни, уж свързани с Фетхуллах Гюлен, въпреки че много малко хора извън страната им повярваха. Тази саморазправа с високо квалифицирани офицери, които бяха поставени повсеместно под общия знаменател „гюленисти”, доведе до бързи смени.
Не е трудно да изплуват подозрения, че постовете им са били запълнени с лица, благоразположени към джихадисти, или най-малкото неквалифицирани за работата хора. Дефицитът в държавната сигурност на Турция обаче оставя страната уязвима към бъдещи актове на разрушение и това тепърва ще се усеща, а времената съвсем не са подходящи за експерименти.
Настоящата вълна от терор не оставя много съмнения за връзката й със Сирия. Смъртоносното уравнение е очевидно. Някога възприемана като действаща за смяна на режима в Дамаск, Турция дълго време беше твърде благосклонна към съмнителни радикални елементи. Анкара опита да ги използва за спирачка срещу автономията на сирийските кюрди по турско-сирийската граница.
Ескалиращите темпове и интензивност на въоръженото ислямистко насилие разкриват колко безразсъдно беше подценяването от Ердоган на заплахата ИД. Години наред Турция си затваряше очите пред нахлуването на джихадистки хардлайнери в Сирия, което доведе до дестабилизация и от двете страни на границата. Ердоган все още и често използва заплахата, че може да пусне сирийските мигранти отново да залеят Европа, с цел да изтръгне дипломатически отстъпки. Само че забравя, че този ултиматум вреди и на сигурността на собствената му страна.
Напоследък Турция напълно преобърна политиката си спрямо Дамаск. Анкара спря логистичната подкрепа към сирийската опозиция, противопоставяща се на режима на Башар Асад, в резултат на ловки действия на Кремъл и убийството на руския посланик в Анкара. Това може и да звучи солидно в политически план, но води след себе си и нещо друго. Турция вече се вкара в по-голям конфликт с елементи на ИД и „Ал Кайда” и сме едва в началото му.
Кървавите убийства може да са само първи стъпки, които ще задълбочат вече съществуващите взривоопасни социални проблеми на Турция, а те не са един или два. Битката при Ал Баб и предстоящата обсада на Идлиб, и двата града много близо до турската граница, обещават още проблеми. Анкара е обречена да продължи да се спуска по взривоопасната спирала и все по-надолу.
Анатоли Стайков за Хипотези, 13.01
17 Коментари
nike air max 270 g?nstig\r\nomega replica\r\nreplica nike shoes\r\nnike air max 90 g?nstig\r\nreplica uhren shop\r\nfaker nike jordan shoes\r\nfaker nike shoes\r\nnike air max 90 g?nstig\r\ng?nstig nike\r\nbreitling replica\r\n
Qogptb dsraqx purchase clomid online clomid generic
Jvqcvk ihegnv Low cost viagra Viagra australia
Pprccc dkmtqz Real viagra online Buy viagra from canada
Ieuylk qsyxvr viagra online Overnight delivery viagra
Tvccml kftyey best online pharmacy cvs pharmacy
Jkrgcm ajcdaq canadian pharmacy cialis online canadian pharmacy
Xpreji vzjsed Get cialis cvs pharmacy
Fokbxg tldryb Buy viagra in canada Canadian healthcare viagra sales
Cdevfq lshetf Buy viagra on internet Order viagra us
Dnvrja lrnozd Buy viagra no prescription required Free viagra sample
Alvegd gkviui Buy generic viagra Usa viagra sales
Yjxktw tbembs cheap viagra generic best price How to get some viagra
Aownop cmrfws generic viagra on line Buy cheap viagra internet
Ywthnc vhcyyk Overnight delivery cialis cialis over the counter
Btzjhr ochvbz Buy cialis discount cialis prices
Aodwse cogzaw Cialis online order