Вече никой не говори с никого

Покрай предстоящите избори медиите отразяват политиката, но дали им вярваме?

Мисля, че това вече е непостижимо, публиката няма доверие на професионалните вестници и сайтове, а телевизията е само повод за още по-яростни атаки към журналистиката. Ние от доста време не приемаме нито една медия за обективна, за безпристрастна. Под съмнение са поставени всички източници, дори и тези, които би трябвало да приемаме за неутрални, като НСИ, или пък държавните агенции. И ако ние не приемаме фактите, още по-малко имаме съгласие върху тълкуването им, върху анализите и изводите от тях.

Този разпад на доверието в представената публична информация не е от днес. Вероятно след дългите години пропаганда и цензура на предишния режим, нашето общество се отнася с доза скептицизъм към всичко, което е по някакъв начин публична информация. Подозренията за манипулации на факти и данни са част от нашия опит, от личните ни спомени за конспирациите ала Чернобил. Сега обаче този процес се засилва, вместо да отшумява в отвореното, демократично общество, което би трябвало да имаме.

И за това допринасят, парадоксално, точно тези фактори, които считаме за основа на свободата на словото и медиите. Днес всяка група, всяко обединение на граждани може да има своя медия, сайт, блог. Именно свободното слово, съчетано с достъпната и евтина технология на 21-ви век, прави почти безсмислени класическите институционални медии. Антипутинистите имат своите страници във фейсбук, а русофилите си говорят и взаимно насърчават в други такива. Един вестник е на едната групировка, другият на противниковата, доставяйки подбрана и пристрастна информация на своите потребители. Самите читатели избират медии, които препотвърждават техните убеждения, вместо да предлагат обективни новини и коментари.

Естествено, самите медии сигурно имат вина в този разпад, те също от доста време не представят обективна и професионална картина на събитията. Въпросът е, дали биха ги приели за меродавни, дори да са образец за почтенност и журналистическа етика? Опасявам се, че все повече хора искат да чуват единствено своето ехо, повторение на своите представи за света, не тяхното критично оспорване. Ние сме в период, в който модерната технология усилва многократно предразсъдъците.

Това раздробяване на медийния пейзаж позволява и разрастването на безкритичната, фалшива информация. Никой не държи на някакви стандарти в проверката на фактите, в спазването на логиката при анализа им. Социалните мрежи моментално изстрелват всяка информация, а разпространението ѝ е личен избор на читателите. Ние постепенно натрупваме масиви от фалшива история, фалшива медицина, фалшива политика, фалшива наука дори. Псевдоинформацията съществува заедно с истинската, като смесването им е всекидневно до такава степен, че едва ли могат да бъдат лесно разграничени. Няма, а сигурно и няма как да има, никаква система за отсяване, за прецеждане на тези масиви. Приложението ,,Изтрий лъжите" би било чудесно, но не съществува.

Ние вече живеем в паралелен, коснпиративен свят, в който поне едно поколение вече стига пълнолетие, където невежеството, непримиримостта към чуждите възгледи, несвързаността и непоследователността са норма, не отклонение. Щетите от това са осезаеми и сега, но ще се увеличават. А едва ли може да направим нещо за да спрем това.

Емил Кошлуков за Хипотези

Напиши коментар