Василев, Георги Димитров и новият Коминтерн

Ежеседмичната рубрика на Цветан Василев, в предаването на Сашо Диков, даде отговор на въпроса кой е най-щастлив от победата на Румен Радев и Илияна Йотова.

Това не е лидерката на БСП Корнелия Нинова, не става дума и за нейния (екс)началник Румен Овчаров. Не говорим дори за шефа на БСП-София Калоян Паргов. Ако съм на него ще вдигна банкет. София почервеня, както не е почервенявала в новата ни демократична история.

Съвсем резонно на „Позитано 20“ са резервирани откъм тържества. Да – Радев е президент, но до предсрочните парламентари избори, които хипотетично ще върнат социалистите във властта, остават цели четири месеца. За това време трендът може да се преобърне няколко пъти на 180 градуса. Червените знаят това и като опитни политици са много внимателни. За да не им се случи случка като през 2014-та. Когато уж бяха много убедени, че ще си изкарат гласовете на евроизборите, а после се почувстваха като фенове на ЦСКА след гола на Жиняк на „Армията“ преди близо десетина години.

Най-щастлив е Цветан Василев.

Ето и точните му думи: „Президентската институция е единственият светъл лъч...“

Тоест Василев неприкрито триумфира. Явно има резон във версиите на анализатори и коментатори, че ексбанкерът е подкрепил със солидни ресурси безкрайно разточителната агитация на Радев (За нередностите в чието финансиране вече сигнализираха от партията на Меглена Кунева.)

Ето откъде са дошли парите за двумесечните обиколки из най-затънтените кътчета на страната, за скъпата реклама, за безспорно добре направената кампания. И Василев има право да е доволен. Този път е заложил на правилния играч. Не е сгрешил като с Бареков, както признава в почти всяко от редовните си изяви при Сашо Диков.

Впрочем – той загатна за участието си в проекта „Радев“ още през септември. Тогава пред сайта на Прокопиев - Ktbfiles - Василев заяви в прав текст: „Очаквам в страната да се случат някои политически промени...“

За какви други промени може да говори освен за смяна на премиера Борисов и неговия кабинет? А към онзи момент лидерът на ГЕРБ вече бе казал, че ако техният кандидат не спечели президентския вот, то правителството хвърля оставка и отиваме към предсрочни парламентарни избори.

Това именно е визираната от Василев през септември промяна. И той направи всичко по силите си, за да я постигне. Контролираните от него сайтове и щатните му журналисти два месеца превъзнасяха Радев, съвсем нормално – това бе директивата от Белград.

Явно Цветан Василев е превърнал сръбската столица в някакъв фамозен център, наподобяващ задграничното бюро(или представителство) на Коминтерна, ръководено от Димитров и Васил Коларов в периода между двете световни войни през миналия век.

Нещо повече – Василев сякаш се изживява като новия Георги Димитров, готвещ се за Лайпцигския процес(Нужно е обаче да махне мустака, Димитров в Лайпциг бе кьосе). Само, че в ролята на Гьоринг ще е Цацаров, а запаленият Райхстаг ще е делото за фалита на КТБ. Произнася заклеймяващата реч, новият Димитров, в студиото на Сашо Диков – и остава в аналите на историята(Аналогията с нравите в панделата е напълно случайна. Случаен е и близкият план от интервюто на Василев в БиТ – на фона на решетки.)

Но Банкера навярно не гледа само в миналото. В настоящето очевидно прилага модерните методи на съвременната лъчева терапия. С поглед към светлото бъдеще той лекува народа със светлия лъч „Радев“.

Само, че ще припомня на бутафорния лъчетерапевт, че този лъч му е шестият пореден.

Първо беше Борисов, после Станишев, после Бареков, после пак Станишев, после пак Борисов и сега Радев.

А дали лъчетерапевтът помни, че той и телевизията му хвалеха от сутрин до вечер първото правителство на Бойко Борисов?

Дали лъчетерапевтът помни, че той организира „Костинбродската афера“, защото си беше наумил, че е време ГЕРБ да бъдат сменени от правителство с мандата на Станишев?

Дали лъчетерапевтът помни признанието му, че проектът на Бареков е негова лична идея, писнало му да се занимава със съществуващите партии и решил да си направи своя?

Дали лъчетерапевтът помни за признанието му, че след евроизборите през 14-та лично е поискал от Станишев да свали премиера Орешарски и да оглави нов кабинет в рамките на тогавашното, 42-ро Народно събрание?

С какви аргументи лъчетерапевтът твърди, че в началото на юни 14-та се е знаело - Борисов се връща на власт. Та клетвата на второто му правителство дойде пет месеца след срещата в гаража. Откъде Василев е бил наясно? Гледа в бъдещето, притежава кристална топка, с която врачува?

Или пък си е въобразил, че той сваля и назначава министър-председатели. Че през 14-та е връчил първия мандат на Станишев, а после отишъл да връчи втория мандат в гаража в Банкя.

Явно не президентите, а Василев върти рулетката с мандатите. Ето къде бил ключът от бараката. Не в сградата на "Дондуков 2", не Плевнелиев, не Радев, а задграничното правителство в изгнание трябва да кара влака. Там е хлябът, ножът, Конституцията и процедурата.

Разликата е в локацията.

Първо властта в изгнание беше във виенските кафенета, после отиде в белградската кафана.

Все места добре познати в българската история. И на двете места е действало бюрото на комунистите в емиграция.

От Виена пък сме взимали цар. Търсихме го вече един път из местните барове, нищо кой знае какво не излезе от цялата история, докарахме я до две национални катастрофи. И после Фердинанд си наби камшика.

Нищо кой знае какво не излезе и от съвместните ни действия със сърбите.

Първа легия, втора легия, накрая ни взеха Пирот, а крал Милан ни нападна в гръб.

После пак се сдобрихме с тях, а те пак ни прецакаха.

Поне си научихме урока. На сърбин и докато спи вера немай. На булката-беглец изгнаник/измамник в Сърбия – също.

Тодор Тодоров за Хипотези

Напиши коментар