Бюджет 2018 не гарантира реформи

Бюджет 2018 г. не ни дава основания, че ще се проведат нужните реформи в България, а без реформи дали има смисъл от увеличение на разходите.

Има обещани повече пари за пенсии, без обаче реформа на пенсионния ни модел, като тези повече пари за пенсии са за сметка на увеличаване на осигурителната тежест.

 Има планирани допълнително пари и за здравеопазване, но не става ясно дали ще се проведе реформа в болниците, така че да не фалират и да се намалят дълговете им, като се задържат младите лекари в страната, а не да заминават на работа в чужбина.

 Има предвидени повече пари, за да се увеличат учителските заплати, което едва ли ще подобри българското образование, ако не се реформира значително повече образователната инфраструктура на учебните заведения. 

И догодина ще продължава изоставането с капиталовите разходи и инвестиции, които се очаква отново да дойдат основно от еврофондове и европрограми.

Вече стана ясно, че заради неизпълнението на капиталовата програма за 2017 г. разходите се очаква да не бъдат изпълнени по план.  Капиталовите разходи (строителство, ремонти) са силно обвързани с изпълнението на европроекти, като към момента там има изоставане.

Изоставането на капиталовите разходи не спомага да се увеличат инвестициите и не се очаква да има увеличено капиталообразуване в българската икономика.

България трябва да подобри значително своята инвестиционна среда, да търси и да намери стратегически инвеститори, които да помогнат за развитието на икономиката.

В Бюджет 2018 г. няма предвидени конкретни мерки за привличане на частни инвестиции и за публично-частно партньорство, а европейската практика е създаване на специализирани мерки за привличането на частни инвестиции.

В същото време корупционни скандали гонят от България и малкото останали чужди инвеститори и като резултат чуждите инвестиции в България за първото полугодие на тази година се свиха почти наполовина в сравнение с първото полугодие на миналата година.

Относно дълговете в бюджета има също доста притеснителни неща, като тук трябва да правим разлика между явните и скритите дългове. А за догодина е планирано да бъде поет нов вътрешен дълг под формата на държавни ценни книжа в размер до 1 млрд. лева.

Явният дълг е основен критерий при ограниченията на ЕС, но от друга страна този показател не разкрива цялата истина за дълговото бреме на България, което надвисва в бъдеще. След като към него се прибави така наречения скрит дълг, дългът ще надвиши определения таван.

Препоръките ми за мерки през бюджета са да има повече ефективна борба с корупцията, провеждане на структурни реформи в икономиката, подобряване на демографията, повишаване качеството на образованието и намаление на данъчното облагане (намаление на ДДС и диференцирано ДДС), както и въвеждане на необлагаем минимум на доходите.

Румен Гълъбинов за Хипотези

Напиши коментар