„Алепо е освободено”, заяви сирийският президент Башар Асад във видеообръщение, публикувано във фейсбук преди няколко часа. Това е първата новина със съдбоносно значение, която идва от азиатската страна след включването на Москва във войната на 30 септември 2015 г.

Подпомагана от руската военна мощ от въздуха, сирийската армия вече владее Алепо – един от символите на бунта срещу Дамаск. Превземането на северния град вероятно ще доведе до обрат във войната. Падането на Алепо окончателно затвърждава възкръсването от небитието на отписания доскоро Асад и засилва позициите на Русия в преговорите за бъдещето на страната.

Мрачна картина от гробище в източен район на Алепо - 13.12.2016 г. (Снимка: АР)

По всичко изглежда, че това ще е началото на края за сирийските бунтовници, които през 2012 г. нахлуха в Алепо, виждайки шанс за сваляне на режима. Това вече е история – поражението неумолимо наближава. Правителствената армия е в настъпление, дипломацията е парализирана от ветото на Русия и Китай в Съвета за сигурност на ООН, а Западът и арабските сунитски страни не могат да направят нищо повече от това да осъждат Дамаск и неговите приятели.

Руските въздушни удари, решението на Запада (персонално на американския президент Барак Обама) да не предприема военна намеса и дипломатическата му слабост, действията на Турция, която се отметна за свалянето на Асад, както и избирането на Доналд Тръмп – всичко сочеше в една посока. И в момента десетки хиляди хора продължават да са обсадени в Алепо без вода, храна, а вече и без болници. Наричат го „гигантско гробище” и „позора на нашето време”. И са прави, но в глобалната игра отдавна няма милост.

Победата на Асад в Алепо означава контрол върху петте най-големи градове в страната, но само върху една трета от нейната територия. „Ислямска държава” продължава да държи голяма част от Източна Сирия. Кюрдите контролират обширна част от североизтока. Сред бунтовниците в провинция Идлиб, на турската граница, доминират твърдолинейни ислямисти, а други държат разпръснати райони на юг. Малко вероятно е обаче режимът да възстанови контрола си върху цялата територия, която изгуби, а и може да очаква партизанска война в областите, които контролира. Така че Асад определено все още не печели войната, но картите се обръщат в негова полза.

Превземането на Алепо предоставя на Дамаск заявка за участие в по-широката война срещу ИД и поставя Асад в нова роля. Перспективата за такова сътрудничество някога щеше да бъде оценена като крайна и малко вероятна. Асад беше отхвърлен от Запада и голяма част от съседите, след като си послужи с брутални средства през продължаващата шест години касапница, в която загинаха стотици хиляди хора, а половината от населението на Сирия се принуди да напусне домовете си.

Жители от източните квартали очакват реда си за евакуация от полумъртвия град - Алепо, 15.12.2016 г. (Снимка: АР)

Много неща обаче се промениха. Асад получи подкрепа от Москва, когато нито един от играчите на световната сцена не пожела това. И сега, 15 месеца по-късно, връщането на Алепо под контрола на Дамаск е важен момент във войната. Падането на града под тежките удари на руската авиация е доказателство, че Москва е готова и ще играе с Асад докрай, каквото и да означава това. Перспективата е реална, което най-после усетиха всички играчи на терена. Франция, Италия, Германия, Великобритания, САЩ и Канада отправиха общ призив за спиране на огъня, за да се достави хуманитарна помощ в районите, контролирани от бунтовниците. Думите им прозвучаха като плач на победения и доказателство, че Асад е преживял окончателно войната.

Нещо повече, падането на Алепо постави Асад в позиция отново да претендира, че е легитимният лидер на Сирия. Президентът дори може да лобира пред международната общност да му окаже подкрепа, което звучи почти еретично, но не е лишено от логика, а и Асад не страда от скрупули. Той има по-големи шансове за успех, ако се ангажира активно в борбата срещу ИД. Тя не беше главен приоритет, въпреки че основният й бастион е средно големият сирийски град Ракка.

В неделя екстремистите си върнаха централния град Палмира, от който бяха прогонени по-рано тази година. Използваха изненадващо нападение, при което очевидно се възползваха от съсредоточаването на вниманието на Москва и Дамаск към Алепо. Не е ясно дали Асад ще превърне в свой приоритет връщането на Палмира, с историческите паметници, останали там след първата окупация на града от ИД. Той може да предпочете да изчака няколко месеца с надеждата, че нещата ще се променят при новия екип в Белия дом.

И като стана дума за Вашингтон, новините от Алепо са лично поражение за президента Обама и негова политика. САЩ определено нямаха особено желание да нагазват в това блато. Обама демонстрира нерешителност въпреки острата си конфронтация с Кремъл и не я подкрепи с нещо повече от резолюции и ембарго. Вашингтон отдавна изчерпа изцяло дипломатическите си ресурси, но не успя да подкрепи с интелект военната си мощ.

Подходът на Русия в Сирия - "Разделяй и владей" - се оказа печеливш на фона на нерешителността на САЩ и Путин владее положението  - Москва, 14.12.2016 г. (Снимка: АР)

Обама се уплаши от евентуалните последици и загуби. Той се прехвърли многократно от преговорните маси към военните карти и обратно, но всичко приключи като нелеп опит да промени наближаващото бъдеще. Поредицата от грешки допълнително стесни и полето за маневри на Белия дом. Фактите са, че Обама си тръгва след месец, а Асад остава.

Тръмп вече получи в наследство войната в Сирия – една от най-сложните и жестоки кризи в света. И той, и Хилари Клинтън не представиха цялостен или реалистичен план за справяне с нея по време на предизборната кампания. Последните новини от Алепо и липсата на признаци, че боевете в района се приближават към края си показват, че новият президент на САЩ ще се сблъска с проблем, за който няма окончателно и ясно решение. През това време гражданската война и разноликите участници в нея ще дестабилизират още повече Близкия изток и ще се разпростират извън него, носейки милиони бежанци по света.

Сирия вече е реален проблем на умисления Доналд Тръмп и само глава от биографията на уморения Барак Обама - Вашингтон, 11.11.2016 г. (Снимка: АР)

За Тръмп вече трябва да е ясно, че Кремъл се намеси във войната и не спира да нагнетява напрежение, за да принуди новата администрация в Белия дом да направи отстъпки или да рискува по-нататъшна конфронтация с непредсказуеми последици. За момента е още трудно да се прогнозира кой вариант ще избере Тръмп, но ми се струва, че няма да е първият.

На фона на ситуацията в Алепо завръщането на ИД в Палмира премина малко незабелязано в новините. На Асад и руските му съюзници определено не им пука особено за древния град. Те искаха Алепо. Това може и да означава, че на фона на битката за надмощие между Вашингтон и Москва истинският победител е ислямистката групировка, въпреки че последната не участва в сраженията в Алепо.

Бойци от Свободната сирийска армия обстрелват с коктейли Молотов войници от правителствените бойни части - Алепо,03.10.2012 г. (Снимка: АР) 

Силите, които ще извлекат най-голяма полза от тази трагедия обаче, не са непременно тези от двете страни на фронтовата линия. ИД беше прогонена от втория по големина град в Сирия през януари 2014 г. от същите революционни сили, срещу които сипят шрапнели руските бомбардировачи. Но това са отдавна забравени подробности. Основният факт е, че от днес за войната ще се говори за „преди” и „след” падането на Алепо.

Анатоли Стайков за Хипотези, 16.12